Има ли шведски модел в мерките срещу пандемията и различен ли е наистина той от моделите на останалите държави? Към Швеция в момента гледат всички със смесица от ужас и възхищение. Това е страната, която избра да не налага своите мерки със забрани и извънредни положения, а от самото начало разчита на апели и сътрудничеството на гражданите си. Работи ли този метод и ако да, колко дълго?

Броят на жертвите от коронавируса в Швеция надхвърли 2000. Това прави по 233 жертви на 1 милион население. За сравнение в Германия броят на починалите на 1 милион души е 75. 75 на милион са и в съседна Дания, а в страни като България починалите са 9 на 1 милион. Данните са на worldometers.info.

Дали отказът от строги мерки задължително води до катастрофа? И да, и не. Отговорът на този въпрос, преди да е минала пандемията и учените да са разбрали всичко за вируса и пренасянето му, малко или повече би бил чиста спекулация. Швеция е загубила повече хора от коронавируса от съседите си, но пък от друга страна там (засега) не се стигна до ситуацията като в Италия и Испания.

Италия отбеляза 453 жертви на вирусна на милион души, Испания дори повече - 510, а тъжният рекордьор е Белгия с 633 починали на 1 милион души. Преди Швеция в тази трагична статистика са още страни като Франция - 362 на 1 млн., Великобритания - 319 на 1 млн., Холандия - 266 на 1 млн. Всички тези държави взеха строги мерки по различно време на степента на разпространение на болестта.

Франция - почти веднага, Италия - сравнително късно, а Великобритания и Холандия - след опит първо да опитат без карантина. Разбира се, тази статистика също е временна и може да се промени, тъй като болестта далеч не е победена и всеки успех е само временен.

В същата статистика само с двуцифрен брой жертви на 1 млн. души са страните от Източна Европа, а България и Словакия са с най-малко загуби - и двете с по 9 на милион.

Тези разлики между Източна Европа и Западна Европа станаха повод да се търси причина за различните щети от болестта в наличието на ваксини, каквито западноевропейците нямали - например прочутата противотуберкулозна БЦЖ. Даже се стигна до хвалебствени реплики в България, че сме „най-бецежираната нация“. Но тази ваксина е прилагана масово и на Запад до 90-те години, в Англия дори до 2005 г.

А най-много жертви на коронавируса има точно сред по-възрастните, ваксинирани иначе хора, както и в Англия. Дали тогава отговорът не е същият, какъвто би бил и на въпроса защо при толкова хлабави мерки в Швеция не се стига до трагичните ситуации на Белгия, Испания, Италия, САЩ?

Един от най-логичните отговори дава географската карта. Колкото по-рядко населена е една държава, толкова по-малко са щетите. Ако успоредно с това са взети и навременни мерки, то болестта се държи наистина в шах. Източна Европа от 1989 година насам губи население, изтичането на хора към по-богатия Запад е демографски проблем, който до скоро затъмняваше всички други местни проблеми.

Сега може да се окаже, че това е бил шансът в това нещастие. Поглед върху огнищата на болестта в Европа също показва, че пандемията се разгаря не само там, където има много хора на малко територия, а и социалната дистанция е почти невъзможна или културно неприемлива. Най-малкото прегръдките и целувките при запознанство или среща с приятели са задължителен жест в някои от пострадалите държави, а в Швеция и например в България не са.

Разбира се, това би било само едно от многото обяснения за различното протичане на болестта - тя пламва също така там, където е имало голям футболен мач, международни конгреси, карнавал, ски курорт и се е разпространила бързо поради мобилността на населението. Най-тежко засегнати са и регионите с най-активен бизнес - тоест места, в които пристигат хора от цял свят и обменът е особено активен.

Но да се върнем на Швеция. Кое позволи на страната да се откаже от строг локдаун досега и въпреки това да не се превърне в гробище?

Всъщност част от нарочно наложените сега мерки в останалите европейски държави са си част от ежедневието в тази страна и в този смисъл тя съвсем не върви по по-различен път.

  1. Швеция, може да се каже, е родината на социалната дистанция. Малко над 10 милиона души живеят на територия от 447 435 кв. км. При това една пета от населението е в Стокхолм, а столицата пък е разположена върху 14 острова. Тоест има всички условия за спазване на достатъчно разстояние между хората дори и без епидемия.
  2. Швеция е страната с най-много единични домакинства в Европа. 51% от жителите й не делят жилището си с никого.
  3. Страната е напреднала в дигиталното си развитие - например плащането в кеш не е предпочитано, мнозинството плащат само с карти. Хоумофисът, онлайн-конференциите, онлайн-пазаруването отдавна са част от битието.
  4. Шведите са едни от най-здравите европейци. Те ходят сравнително рядко на лекар, взимат сравнително малко лекарства, имат добра профилактика и продължителността на живота е малко над 80 години за мъжете и над 83 за жените.
  5. За разлика от страни като Германия, Швеция е сравнително млада държава - средната възраст на населението  е около 40 г.
  6. Шведите имат огромно доверие в управляващите си и могат да се съгласяват с препоръки, без да се налага да се стига до санкции. 66% вярват в управляващите си. Тази стойност обаче може и рязко да намалее, ако броят на жертвите продължи да расте. Според последните проучвания двама от трима шведи искат правителството да смени курса и да наложи по-стриктни ограничения.

Основният проблем в Швеция са домовете за възрастни хора. 76 от общо 101 дома за възрастни са съобщили за открита зараза при тях. Големият брой жертви е именно в тях - 40% от починалите са били настанени там. Вирусолозите, съветващи правителството, открито признаха, че това е голямата им грешка - трябвало е да защитят местата с възрастни хора по-добре. Но Швеция се сблъсква със същите проблеми, с които се сблъскват и останалите европейски държави - нямат достатъчно предпазни облекла и защитни маски за персонала в болниците и старческите домове.

Но основната цел на правителството - да защити възрастните и болните, засега е видимо провалена. Същевременно страната успява все още да постига другата цел - да поддържа сравнителна стабилност в съотношението болни-болничен капацитет. Швеция имаше сравнително малко интензивни легла преди епидемията - 523. Последните два месеца успяха да утроят броя им, но той пак е по-нисък от повечето европейски държави.

Въпреки това засега страната не е притисната от обстоятелствата - броят на хората, които трябва да бъдат лекувани в интензивни отделения от коронавирус, е константен от средата на март месец. Според някои коментари това се дължи обаче основно на факта, че в интензивни отделения избягват да приемат над 80-годишни пациенти. Шведските власти категорично отхвърлиха това твърдение, болниците в страната също. Капацитетът на интензивните отделения в страната все още е достатъчен и няма нужда да се стига до приоритизиране на пациенти, за каквото се говореше в Италия, посочиха те. Законодателството също не позволява подобна дискриминация.

Дори и в Стокхолм, където са най-многото случаи, има достатъчно болнични легла, а лазаретът с подходни легла, който бе построен за всеки случай, стои празен.

Швеция продължава да държи заведенията си отворени, децата ходят на училище, а магазините работят. Това обяснява и защо шведите са толкова по-назад в статистиката от съседите си. Но заведенията и магазините се опитват да спазват правилата за дистанция, а ресторантите и кафенетата, в които има струпвания на хора, получават предупреждения от властите. Някои пък затвориха доброволно.

Логично, в Швеция вирусът се разпространява много по-бързо, отколкото в другите скандинавски страни, но страната не си е поставяла за цел да създаде стаден имунитет. Въпреки това, според правителството, до началото на май една четвърт от населението в Стокхолм ще се е срещало с вируса. Тестове на хора без симптоми в два старчески дома в Стокхолм работят в полза на тази теория - оказа се, че от 54 души без никакви симптоми, 20 са били позитивни.

Смята се и че страната е преминала вече пика и в момента се задържа в платото. Шведският премиер Стефан Льовен обаче предупреди съгражданите си:

„Изобщо не мислете, че кризата е зад гърба ни.“

Засега кабинетът е въвел само някои ограничения - забранено е събирането на повече от 50 души на едно място, както и посещението на старчески домове. Последното за съжаление влезе в сила едва на 3 април.

Опитът на Швеция обаче е интересен с това, че дава отговор на един от въпросите, пред които са изправени другите страни: пренасят ли зараза децата и младежите. В нито една детска градина или училище в Швеция досега не се е развило огнище на болестта, въпреки че те си останаха отворени.

Отворени са и парковете, детските площадки, басейните, библиотеките, дори кината, но само с до 50 зрители на прожекция. Заведенията подлежат само на чест контрол от полицията, която да проверява дали между посетителите има дистанция. Шведите получиха съвет да използват по-рядко градския транспорт и да избягват пътуванията. Който не се чувства добре, трябва да остане две седмици у дома. Хората над 70 със заболявания също получиха съвет да се изолират у дома си. Всички тези мерки почиват единствено на добра воля.

Правителството смята, че е на прав път и опозицията е съгласна с преценката му. Високият брой на жертвите, според тях, се дължи и на това, че броят на заболелите в Швеция е в пъти по-висок от офицално открития именно заради липсата на строги мерки. През последните дни се наблюдава спад на новите случаи. Критиците на шведското правителство обаче посочват, че въпреки всичко заради липсата на мерки са загубили живота си поне 1300 души, които иначе е нямало да починат.