Данните на НСИ за предприетите мерки от нефинансовите предприятия по отношение на наетия персонал дават ясна представа за случилото се през месец март, тоест непосредствената реакция от обявеното извънредно положение.

Вече прегледахме всекидневното движение на безработицата в първия месец от извънредното положение, както и характеристиките на безработните, в т.ч. разпределението по области. Новите данни на НСИ позволяват да разгледаме повече детайли, включително ползването на платен и неплатен отпуск, както и да проследим седмичното движение на безработните по области.

Масово работници в платен и неплатен отпуск

Излизането в платен отпуск е най-разпространената мярка, като близо 42% от фирмите са предприели тази стъпка. Подобна реакция е очаквана в краткосрочен период, тъй като тя носи най-нисък разход за работодателите – работниците са си вкъщи, но това „изяжда“ от годишния им платен отпуск. Тук обаче се крие и потенциален проблем -  голяма част от наетия труд е със силно намален или дори напълно изчерпан платен отпуск.

Това е важно както за самите работници – липса на гъвкавост и свободни дни до края на годината, така и за предстоящия туристически сезон – силен сезон от български туристи е трудно постижим, ако българите масово нямат платен отпуск. Много е вероятно някои от мерките на правителството за периода след извънредното положение да бъдат именно в тази посока.

Малко под 25% от предприятията са пуснали работници в неплатен отпуск. Това е тежък вариант за самите работници. Дните отпуск не се плащат, а в същото време не си и съкратен, тоест нямаш достъп до обезщетението от фонд „Безработица”. Тази група има достъп до безлихвения заем от 4500 лв., но това е малка утеха, на фона на загубения доход и липсата на обезщетение. Неплатеният отпуск най-вероятно е ползван в по-голяма степен от малки фирми – с по-непосредствени отношения между работник и работодател, както и в туризма – близо 32% от местата за настаняване са предприели тази мярка.

Затишие или втора вълна от безработни?

Около 17% от предприятията са заявили, че са съкратили работници през месец март. Двоен е този дял (над 35%) в местата за настаняване. Тези 17% обаче показват, че в първия месец на извънредното положение големият брой работници е бил в платен или неплатен отпуск, а не задължително съкратен. Това означава, че данните за безработицата, които следим почти на дневна база, не разказват цялата история.

Хората в неплатен отпуск също са изгубили своя доход, дори и да ги няма в статистиката за безработните. А големият процент – тези 42% в платен отпуск, също са засегнати и тяхното бъдеще зависи от продължителността на извънредните мерки. Не трябва да се пренебрегва възможността от втора вълна безработни, ако икономиката не се отпуши в идните седмици.

В проучването на НСИ близо 8% от компаниите са споделили, че са се възползвали от мярката „60/40”. Тук обаче трябва да се отчита, че това е към месец март, а по-сериозният интерес към мярката се появи през април, когато стана ясно, че се поемат и осигуровките на работодателя. Към тази седмица броят на работниците, за които има заявление по „60/40” вече са над 100 хил., тоест приближават общия брой на новорегистрираните безработни от началото на извънредното положение. Най-вероятно бройката на работниците по „60/40” ще продължи да нараства, но не може да се каже засега дали потока към бюрата по труда ще се запази на по-ниските нива от последните дни или ще дойде и втора вълна.

Крива на безработицата по области

Данните на НСИ позволяват да се проследи развитието на безработицата по седмици и на областно ниво от началото на кризата. Общо за 6-те седмици от 16 март (първият понеделник след извънредното положение) до 26 април броят на новорегистрираните безработни е 105 хил. души или 2,5% от населението на възраст 20-64 г. В този период има и близо 16 хил. постъпили на работа от бюрата по труда. Пиковата седмица е 6-12 април с 31,5 хил. нови безработни (на дневна база пикът е 6 април), а в последна седмица (20-26 април) броят на новорегистрираните безработни е спаднал до 11,6 хил. души. Тенденцията е сходна в почти всички области на страната – пикът неизменно е в седмицата 6-12 април.

Над 14 хил. са новите безработни в София в този период, но спрямо населението столицата се представя добре – 1,7% от групата 20-64 г. Големият дял на услугите, както и многото публични институции, правят удара върху заетостта в София по-малък. Близо 10 хил. са новите безработни в Пловдив, което е 2,4% от групата 20-64 г., тоест в рамките на средните нива за страната. И в София и Пловдив обаче най-ясно се вижда липсата на нови работни места през март месец – въпреки големия мащаб на двете области, постъпилите на работа през бюрата са по около 1 100 в тези 6 критични седмици.

Най-негативни са процесите в Благоевград – 7,7 хил. нови безработни, което е 4,2% от групата 20-64 г. Тук роля играе както удара върху промишлеността, така и практическото прекратяване на зимния туристически сезон. Бургас и Варна също имат по над 7 хил. нови безработни – съответно 3% и 2,6% от групата 20-64 г., но към момента стоят добре на фона на големият дял на туризма в местните икономики. За морските общини обаче важните месеци тепърва предстоят и случилото се през март не е определящо.

Очакванията за следващия месец

В допитването на НСИ до нефинансовите предприятия има и въпрос за очакванията спрямо персонала през идния месец, което на практика обхваща текущия момент. Около 73% от фирмите очакват запазване на персонала, а 25% очакват да има съкращения – почти липсват отговори за очаквани назначения. Липсата на отговори за увеличение на персонала е разбираема, имайки предвид, че въпросът касае само предстоящият месец (обхваща основно април), а поне до 13 май страната остава в извънредно положение. В тази обстановка малко фирми увеличават своя персонал.

Притеснението е по-скоро обвързано с тези 25%, които предвиждат още съкращения. Притокът към бюрата към труда се забавя – от близо 32 хил. на седмица в пика до около 12 хил. в края на април, но опасността за работниците в платен и неплатен отпуск остава. Следващите 2-3 седмици ще ни ориентират дали вървим към възстановяване на стопанската активност и дали притокът към бюрата ще продължи да затихва или ще се появи втора вълна на безработни.

Институт за пазарна икономика