Мачът на сценаристката и продуцентка Росица Караджова срещу и. д. директора на "Национален филмов център" Георги Чолаков се движи към логичния си завършек. Росица вече води убедително с 2:0 на разкаляния, осеян с дупки терен на стадион "Национален филмов център". А противниковият отбор е объркан до такава степен, че вече рита към собствената си врата. 

Звучи добре за всички, които искат да има справедливост и честна игра. Уви, положението не е толкова розово. Защото накрая ще го отнесат всички. Не само всички играчи, но и публиката. Играчите няма да получат мизерните 12 млн. лева, дадени от държавата за българско кино. А публиката (разбирай - данъкоплатците) ще плати разноските по делата, в които се набута директорът на НФЦ от инат и необосновано чувство за превъзходство към едно глухо момиче на 22 години.

Ще обясним метафората с възможно най-прости думи, защото съдебните термини на са ни любими, а и на вас също, вероятно.

Росица Караджова очаквано (само за Чолаков неочаквано) спечели първото дело, с което я изхвърляше "незабавно" от втората сесия за кинопроекти на НФЦ. Чолаков се направи на ударен и не я върна сред кандидатстващите. След това Росица заведе и второ дело, което задължава Чолаков "незабавно" да я върне, където ѝ е мястото, защото е изхвърлена несправедливо - няма закон, по който тя да бъде елиминирана от сесията. Той пак се разсея. Как се държат чиновниците в такива случаи - знаете. Преструват се, че отсреща няма никой и чакат на просителя да му писне и да се откаже. Така постъпи и и.д.-то. Само че сбърка човека - Росица не е от хората, които се отказват.

Цялото разиграване е твърде дълго за разказване, затова накратко:

1. Росица отива да си подаде жалба в НФЦ - не я пускат да влезе, защото не работели (в работен ден). После се оказва, че работят, но са казали на охраната да не я пуска.

2. Росица пуска жалбата по Български пощи, Чолаков отказва да получи пратката. Караджова научава за това, защото не получава обратна разписка. Отива в Български пощи и намира пратката си върната на гишето.

3. В това време Чолаков нарежда на художествената комисия да разглежда всички проекти, без проекта на Росица.

4. Росица обаче взема удостоверение, че пратката не е приета от НФЦ и директно я подава в съда - по закон и в срок. Пише и сигнал до Министерството на културата за случката. Какво постъпват чиновниците в такива случаи? Виж по-горе. 

ПОСЛЕДСТВИЯ:

1. Заради нахалното "разсейване" над 10 дни от страна на Чолаков и компания, жалбата е администрирана в съда и по нея е заведено дело. Няма мърдане.

2. Съдебното решение връща проекта на Росица в конкурса, но делото продължава. 

3. Сега съдът ще иска обяснения от Чолаков, а той ще трябва да плати разноските по двете дела. Дали ще извади парите от джоба си? Не, няма. Ще ги плати НФЦ, т. е. българският данъкоплатец.

И всичко това заради един самозабравил се, отмъстителен чиновник, хванат от Росица и Нова телевизия в конфликт на интереси и отдавна нямащ правото да се разпорежда с парите на НФЦ. Да припомняме ли шопската поговорка за "ручането на жабета"? 

Впрочем, когато т. нар. "художествена комисия" гласува 315 000 лева от извънредна конкурсна сесия на "бившата" фирма на Георги Чолаков, Росица Караджова беше готова да обжалва и това нарушение. Не можа, защото според закона трябва да е "свързано лице", т. е. да е кандидатствала на въпросната сесия. А тя не беше. Кандидатстваха и бяха ощетени други хора, можеха те да обжалват. Но те си замълчаха. Тяхна си работа.

Най-смешното от всичко е, че единственият начин хитреците от НФЦ да обезоръжат Росица, е художествената комисия да ѝ даде субсидия. Тогава тя няма да е... "свързано лице", тоест няма какво да обжалва. И това ако не е сбъркана държава! Вече си представяме как същата комисия, която - чела-недочела (а някои и изобщо нечели) - класира проекта на последно място, изведнъж вижда в него художествените му качества и го класира на първо. Като нищо им е минало през ума това на симпатягите от опушения с тютюнев дим етаж в Президентството на Република България. 

Днес първата редовна сесия продължава да е блокирана от делото на Росица Караджова. Втората също отива към блокиране заради нарушения, които засега ще си оставим за десерт. (Само ще кажем, че документите за нарушенията са на сигурно място и ще излязат оттам, когато му дойде времето.) Освен това чак сега Чолаков е върнал проекта на Росица в конкурса. Така че делото трябва първо да приключи и до произнасянето на съда сесията е стопирана. Напомняме: българското кино отива към загубата на 12 млн. лв годишна субсидия - заради и. д.-то и всички негови поддържници, които предпочитат статуквото, а не справедливостта.  

Накрая ще се окаже, че тази година само няколко проекта ще бъдат финансирани. Два от тях - на "бившата" фирма на Чолаков. Общо към 500 000 лева. На печелившите - честито! 

Сега славното и. д. на НФЦ се опитва да придума Караджова и адвоката ѝ - изпраща писмо (я, този се събуди!) в смисъл: след като вече върнах Росица в конкурса, може ли да бъде прекратено съдебното производство от ваша страна?

Да-да! Тези неща, г-н Чолаков, не стават така. Защо да бъде прекратено?

Дотук - ясно. Да не забравяме обаче, че другото дело на Росица - за нарушенията на първата сесия, също е в ход. Засега датата на съдебното заседание е 20 ноември. То е общо - на Караджова и на Невена и Милена Андонови. Сестрите се опитаха да оттеглят жалбата си, но съдът засега не им е удовлетворил молбата. Коет означи, че и те ще трябва да се явят и да обяснят защо пускат жалба и после искат да я оттеглят, след като мотивите са еднакви – за нарушения и копиране на карти. Да не би...? 

Накрая искам да кажа нещо всички кинодеятели, които подкрепят Георги Чолаков, както и тези, които не го подкрепят, но си мълчат: уважаеми колеги, на абсолютно всички ви е ясно, че в киното ни има следните наболели проблеми, различни от творческите:

1. Национален съвет за кино и Художествена комисия към НФЦ, създадени в разрез с европейските правила.

2. Групировки и групировчици.

3. Задкулисни уговорки.

4. Нагласени конкурсни сесии.

5. Свързана с тях прикрита корупция под формата: "аз на тебе - ти на мене". 

Тези проблеми са решими. Иска се желание за промяна и започване на играта отначало: по честни правила и единствено в името на качеството на българското кино, а не в името на някой кирлив лев в сметката на тоя и оня силен на деня. Ако го направите, бъдете сигурни, че и качеството на българските филми ще се покачи в пъти. Заклевам се!   

Я вижте историята с управителя на БНБ Искров и КТБ - месеци наред едни хора разиграват мало и голямо, за да изиграят мръсната си игра и да си напълнят гушите. Че може да рухне цялата държава - пука им! Сравнете сега тази история със случката в киното. Е, няма чак да рухне държавата. Но двете неща са толкова подобни, че чак ни се плаче.