Руският президент Владимир Путин мисли за мястото на страната си в света. Ние в Америка също трябва да мислим за това, особено след като се засилва дългосрочният конфликт с Китай. Това е шанс да се съсредоточим повече върху това, което бихме могли да имаме общо.

Путин публикува забележителна статия от 9 000 думи в The National Interest преди отложеното за тази седмица честване в Москва на 75-годишнината от разгрома на нацистка Германия. Той разказа за огромните загуби на Съветския съюз в тази война, включително за смъртта на 27 милиона негови граждани, и защити съветските лидери за това че са сключили сделки с Хитлер, за да спечелят време за изграждане на отбрана.

Външнополитическият елит в Европа и Съединените щати ще бъде разгневен от защитата на Путин, включително и от наблюдението му, че Великобритания и други европейски правителства също са сключвали сделки с нацистите. Погрешното му характеризиране на поглъщането на балтийските държави от Съветския съюз  отнема от силата на другите му ревизионистични аргументи, които би трябвало да интересуват историците и познавачите на Втората световна война.

Но каквото и да се мисли за възгледите на Путин за историята, намерението му е ясно: да настоява за диалог между великите сили в света като начин за управление на разногласията и ограничаване на конфликтите. Фактът, че той е написал толкова дълъг текст, разхождайки читателите през размислите си за възникването на съвременния свят и виждането си за мястото на Русия в този свят, е полезен. Диалогът, който Путин предлага, предполага ограничени, а не експанзивни външнополитически цели.

За съжаление, Западът даде на Русия малко причини да се замисли за сътрудничество с него и едва ли ще може да създаде по-добра програма, която да вкара Москва в обятията на Пекин. Вашингтон поддържа сложна смесица от санкции срещу различни руски бизнес сектори, юридически и физически лица. Ограниченията, особено свързаните с енергийните дружества, изглеждат предназначени да насърчават сътрудничеството на Русия с Китай, което би било прагматично, като се имат предвид изобилните природни ресурси на Русия и непрекъснато нарастващите енергийни нужди на нейния многолюден съсед.

Вашингтон наложи много от тези санкции за нахлуването на Русия в Украйна през 2014 г. и завземането на Крим. Време е да помислим дали те все още имат смисъл. Путин много внимателно избра на малки части от Източна Украйна, които да откъсне от тези два региона със значително етническо руско население и рускоговорящи мнозинства. Неговият ход не беше прелюдия към възстановяване на Съветския съюз със сила, а по-скоро усилие да се принуди Украйна да направи отстъпки и да попречи на присъединяването ѝ към НАТО. Поглъщането на Крим обратно в Русия, към която той е принадлежал през повечето време от 1783 г. насам, беше още по-стратегическо, тъй като целта му бяха преобладаващите етнически руснаци и рускоговорещи.

След шест години санкции нито Крим, нито източна Украйна изглежда по-близо до реинтеграцията с Украйна. Казано по-просто, няма шанс Русия да върне тези земи, тъй като това ще изисква война, която Украйна и Европа нямат воля и способност да водят. Освен това изглежда, че санкциите, които Вашингтон налага, сега вероятно ще навредят на Америка повече от Русия, като Китай ще бъде главният печеливш. САЩ трябва да признаят тази реалност и да продължат отношенията си с Москва, дори ако все още смятаме териториите за спорни в очакване на бъдещо уреждане.

Струва си да се започне сериозен диалог с Москва. Путин написа, че Русия е готова да обсъди контрола върху въоръженията. Дори ако пробивът е малко вероятен, самият разговор ще даде на Москва дипломатически изход, който не минава през Пекин. Отделно бихме могли да си сътрудничим за изследване на Космоса, като възпроизведем миналото сътрудничество, още повече, че сме по-близо до технологичния паритет в тази област от другите.

Целта на ангажимента не трябва да бъде драматичен пробив, а просто разумна надежда, че Русия ще има някакъв стимул да остане неутрална и да не помогне на нашите противници. Москва все още ще работи с Китай по някои въпроси, особено по отношение на енергетиката, но би работила и с нас и може да ни подкрепи или да остане встрани по въпроси, които смятаме за наистина важни. Тази ситуация би била много привлекателна за Русия, защото от нейната гледна точка тя би била в балансираща позиция, по-близка и до Вашингтон и до Пекин, отколкото ние сме един от друг и следователно - в състояние да извлече повече от нас и от Китай, докато ние се състезаваме за нейната подкрепа ,

Всички са чували за цитата на Уинстън Чърчил, че Русия е „гатанка, обгърната в мистерия вътре в една загадка“, но има втора част от цитата: „… но може би има ключ. Този ключ е руският национален интерес".  Чърчил успя да преодолее дълбоката си неприязън към Съветския съюз да си сътрудничи в област, където той видя припокриване с интересите на Москва. Неговият прагматичен реализъм бе уловен най-добре от друг цитат: „Ако Хитлер нахлуе в ада, бих  поне цитирал добронамерено Дявола в Камарата на общините“.

Ако съдим по статията му, Путин може да схваща полезността на прагматичното сътрудничество по подобен начин. Тъй като Америка най-накрая признава мащаба на битката си с Китай, от ключова важност е да подхождаме към Русия с реалистични очаквания и с резултати, които да обслужват и интересите и на двете страни.

Авторът е бивш старши съветник в администрациите на президентите Джордж У. Буш и Доналд Тръмп.