Вече на всички е ясно, че “проектът за нова Конституция” е несериозен, повърхностен и крайно безотговорен ход. Нито някой е работил сериозно, нито има реално желание за промяна - просто (неуспешен) опит за печелене на време и симпатии със селска хитрост.

Струва ли си този “проект” да бъде обсъждан по същество? Да, по две причини:

1) “Проектът” издава стремежа на управляващите и преди всичко на същинската, сенчеста власт да съхранят статуквото и дори увеличат силата си. Предложените единични промени в действащата Конституция са по същество вредни и опасни. Особено изпъква идеята прокурорите да имат законодателна инициатива и по същество да управляват безконтролно държавата чрез натиск върху един бездруго намален брой депутати.

2) Конституционният дебат в България не следва да бъде затварян поради неграмотните импровизации на Данаил Кирилов и Иван Гешев. Той не може да слиза на милиционерско ниво. А и всички ние, като нация и общество, трябва да съхраним способността си за разумен и спокоен дебат за бъдещето.

Затова си струва да отбележим някои от големите липси в “проекта”:

Освен реална съдебна реформа, в него липсва каквато и да било амбиция да адаптира основния закон към новите обществени отношения, породени от членство в ЕС и НАТО, към новите социални и икономически реалности на 21 век, новите предизвикателства пред сигурността, околната среда, климата.

Накратко - “проектът” е просто опит българската нация да бъде удържана в лапите на Борисов и Гешев още няколко месеца. Идеите в него, обаче, имат за цел да задържат България в ХХ век.

А ние трябва да загърбим този опит за подмяна и да продължим усилията си за по-добро бъдеще за децата си. Първата стъпка е оставка и нови избори. Втората - възстановяване на сериозния политически разговор за пътя напред.