Този напън да се променя конституцията на България ще се превърне неизбежно в бутафория. Като онези села на Потьомкин, с които искал да се похвали пред руската императрица Екатерина Велика. Защото зад несигурността, която издават авторите на тази инициатива – управляващите от ГЕРБ, се крият други интереси. 

И тук не става дума за компетенциите на тези, които защитават проекта, писан-недописан ту по анализите на Яне Янев, ту по разбиранията на правосъдния министър в оставка Данаил Кирилов. Един проект, представен пред публиката от Цвета Караянчева, Даниела Дариткова и Менда Стоянова – и трите, сформирали „отровното правно трио“ на инженер, медик и финансист.  Достатъчно е да се чуят и плахите им аргументи – „дълъг дебат, динамичен диалог и постигнато съгласие“ „търпи правно-техническа редакция“ (Даниела Дариткова), „само първа покана за разговор“, „не е окончателен вариант“ (Цвета Караянчева). 

Българското общество стигна дотам, че първият от близо три десетилетия проект за нов основен закон, уж внесен от управляващата партия, се подкрепя от други формации, които първо го отхвърляха с категорични заявления, а след това след пазарлъци застанаха зад него и събраха заветните 120 гласа. - Парламентарната група на „Воля“, чийто водач – Веселин Марешки, на два пъти бе против, после се отметна от думите си. Т. нар. независими пък мълчаха като риби и все още не е известно кои и колко от тях са се присъединили към тази завера. Патриотите „тупкаха с краче“ до последно - докато не им угодят на исканията за задължителна казарма, образователен ценз и повече правомощия на президента. 

И за да бъде щастието пълно, ще се провежда референдум. Т. е., ако ще се отваря процедурата за нова конституция, ще се удължи във времето. 

Още по-интересното е, че този проект, за който днес ГЕРБ, патриоти, „Воля“ и неизвестен все още брой „независими“ дадоха подписи, премиерът Борисов обяви с обикновен цинизъм по следния начин: няма защо да се отлага във времето. А след като нито БСП, нито ДПС отказаха да се свиква Велико народно събрание, какво обяснява тези безсмислени ходове? Откъде ще дойдат останалите 40?

Всъщност, ако погледнем последните десетина години назад най-сериозни конституционни промени направиха може би Путин и Ердоган. За да станат по-силни. А не, за да дадат повече „власт на народа“. И тези ходове бяха легитимирани през „референдуми“. Никога овластените няма да променят правилата на играта, ако нямат изгода от тях. Защо обаче и ние вървим към онези режими, превърнали се в съвременни примери за авторитарно управление. Или цялата тази бутафория с референдума ще бъде една дъвка за политически балончета в надигащата се кампания за нови избори.