Електронен исполин е новият обитател на столичната градска среда, нарича се „Един човек“. В последните дни на тази седмица инсталацията на художника Венелин Шурелов бе монтирана на площадката на бившия мавзолей. Остава великанът да бъде съживен, по жиците му да потече ток, а мониторите, от които е съставен, да покажат лицето на София. Датата на откриването все още не е фиксирана.

В неделя, късен следобед, слънцето припича с приятната мекота на есента в Градската градина, минават хора и мнозина се спират, за са обсъдят на глас идеята на това съоръжение. Зад металните заграждения авторът Шурелов управлява майсторски електронната вишка, на която Камен от фирмата изпълнител заварява последните детайли. С помощта на художника монтажистът слиза долу при нас, и докато изпуши една цигара, използвам случая да разменим няколко думи за произведението. Въпреки че работи дни наред на обекта, Камен се затруднява да обясни идеята на произведението, наясно е единствено, че е „много лудо“ (вижте видеото в края на текста).

Венелин Шурелов е готов с възможно най-достъпното обяснение. По думите му „Един човек“ е нашето колективно тяло, а като идея представлява мост – „това е онзи миг на просветление, когато видим мост над бездната, решение“.

От друга гледна точка „Един човек“ може да бъде разглеждан като идеята за държавата.

„Всеки един минувач – независимо от произход, пол, социален статус, имущество – е равнопоставен с всички останали, които биха могли да бъдат експонирани върху повърхността на произведението, този комуникационен тотем. Това е всъщност колективен образ на държавата – всеки един от нас е важна, активна част от този сложен организъм. Той е Левиатан на Томас Хобс“, казва Шурелов.

Особеното на това произведение е, че авторът овластява всеки един от нас с правото да бъде разположен върху електронните монотори на великана. Идеята му се противопоставя на историческата натовареност на това място – авторитарно, тоталитарно и репресивно. Шурелов предлага противоположния модел, в който всеки може да бъде значим.

Монтажните работи по инсталацията приключиха. Снимка Площад Славейков

„Целта на „Един човек“ не е да се хареса – казва авторът пред „Площад Славейков“. – Неговата цел не е да украсява. Той не е красив. Не е естет. Не е обществена индулгенция, че ето – едни публични средства се разпределят за нещо, за да се успокои необходимостта от това да украсяваме своето ежедневие, бит и градска среда. Това произведение е по-скоро социална интервенция, то работи на ръба на понятността, изпитва нашите представи и ги развива. Това е моята цел, а не да стои като дразнител, като подривна система, която да ни безпокои. И това, разбира се, също – но целта му е най-вече да развива нашите възприятия, представите ни за изкуство, за това каква е нашата роля като съучастници в подобно произведение.“ 

В понеделник, 12 октомври, ще бъдат направени първите тестове с електричество на творбата. Следва калибрирането на програмата, която ще подава и смесва образите, за да се проектират върху мониторите на инсталацията. Две камери ще записват образа, монтирани от двете страни на електронния колос – едната от страната на Градската градина, другата откъм Националната галерия. Всеки желаещ ще може да запише 10-секунден запис – образ, а може би пърформанс, който да бъде излъчен върху „Един човек“. Той ще се появява в продължение на 2 часа, след това компютърен алгоритъм ще го подмени с друг. Но всеки може да дойде и да направи запис отново. Изображенията ще бъдат огледални, събрани от много парчета в колективно тяло.

Художникът лично управлява електронната вишка, с която е монтирана инсталацията. Снимка Площад Славейков

Мозайката от изображения върху електронния исполин ще се вижда добре и през деня, твърди Шурелов, а и страната откъм галерията винаги ще бъде в сянка. Но вечер „Един човек“ ще свети и ще се вижда отдалеч.

Инсталацията ще бъде част от градския пейзаж на столицата до края на 2021 г.

"Площад Славейков"