Четвъртък сутрин, телевизионна България се събужда с репортажи, посветени на задължителното носене на маски. Мярка, която бе въведена заради увеличения брой на заразени с коронавирус. Живи включвания от автобусни спирки, площади, кафенета. Някои се съобразяват с новите мерки. Други носят маските като свалено долно бельо, а трети дори не си ги и слагат, защото тях нищо не ги лови. Няколко момчета на Боян Расате скандират пред здравното министерство срещу задължителните маски – спирали им кислорода. 

В тази пъстра тв картина се включва ресторантьор с рулетка, който крачи насред заведението си. Споделя, че е намалил броя на местата за сядане заради ограничението да има поне метър и половина разстояние между тях. Разтяга рулетката и мери от маса до маса. И гордо казва, че е спазено изискването от 150 сантиметра. Но и без да се мери се вижда, че седящите места около масите са наблъскани на не повече от половин метър разстояние. Така излиза, че ако ракията и мезетата между две маси влизат в санитарните изисквания, то пиещите и пеещите са извън всякакви ограничителни мерки. 

Коронапандемията направи още по-видими класически черти на българското общество. Хитруването на дребно, тарикатлъкът, еженето срещу правилата, липсата на елементарна култура да се съобразяваш с другите, че дори и ниската лична хигиена – да си режеш ноктите в метрото, да си чистиш с конец зъбите, след като си хапнал баничка, в градския транспорт (според проф. Емил Воденичаров, ръководител на катедра „Хигиена“ на Медицинския университет, около 80-85% от случаите на заразени с коронавирус са от замърсени ръце, другите са от неспазване на социалната дистанция). Здравната система издъхва, лекари капят от умора, за да се борят с тази гад, която така и не иска да си отиде.  

Претендираме за върховенство на закона, за морал и честност, а всъщност се проваляме в спазването на най-елементарните правила. 

Независимо колко е абсурдно и хаотично поведението на здравните власти в справянето с коронапандемията, издаването на заповеди, които после се отменят, колко нелогични са мерките - с маска на улицата, без маска в кръчми, ресторанти и нощни барове, затварят се университети, а чалготеки не, ние като общество се проваляме в съжителството си един с друг. В това да се съобразяваме с другия, когато споделяме общи пространства в метрото, в автобуса, в моловете, на опашката в магазина. 

Заради пословичния български индивидуализъм, липсата на елементарно възпитание да пазим човека до себе си – дори и да не го познаваме, няма как да имаме претенции за нещо по-голямо. Простаците в политиката не ги внасяме. Те са отгледани, произведени в България. Нито протести, нито оставки ще ни направят по-честни, морални и справедливи и по-малко корумпирани.

Защото промяната на статуквото минава през промяна на статуса на личната хигиена. Отношението към малките правила показва в каква държава искаме да живеем.