Има книги, които са за всеки ден и за цял живот. Те са задължителни за всяка домашна и обществена библиотека, за всяко държавно учреждение и частна фирма. Защото ако искаш да напишеш имейл, молба, докладна записка или официално писмо, без да се изложиш пред получателя, те са най-верният ти помощник.

Точно такава е тази книга.

„Граматика на българския език“ е системно, научно и пълно описание на граматичния строй на новобългарския литературен език. Тя съдържа всички дялове – фонетика, морфология и синтаксис. В нея са дадени основните правила на българския правопис и на българската пунктуация.

Легендарната граматика е най-новото заглавие в портфолиото на Издателска група „Просвета“, а нейни автори са светилата в българското езикознание проф. Любомир Андрейчин, проф. Константин Попов и проф. Стоян И. Стоянов.

„Граматика на българския език” излиза през 1977 година. Основен неин адресат тогава са били лекторатите по български език в чужбина. В настоящото нейно издание съдържанието е осъвременено и приведено в съответствие с Официалния правописен речник на българския език (2012 г.) и с тритомното издание на БАН „Граматика на съвременния български книжовен език“ (1983 г.).

Методът на изложение в новото издание е описателен, като само на някои места, където е било особено наложително за по-пълното изясняване на дадени факти и явления, са правени съпоставки с по-стари състояния от развоя на българския език. Където е необходимо, се правят съпоставки с други езици – славянски и неславянски. Илюстративният материал е от различни източници, но преди всичко от българската художествена литература.

Освен да се запознае с основните граматически правила и норми, за читателя ще бъде интересно да научи и множество интересни и не толкова популярни факти от историята и развитието на старобългарския и новобъларския книжовен език.

Интересни факти в книгата

► През втората половина на ІХ в. (863 г.) двамата братя Константин (Кирил) и Методий създават азбука според звуковата система на славянската реч и превеждат някои книги за черковна употреба от гръцки (византийски) на славянски. Следователно годината 863-та трябва да се смята за начало на историята на българския книжовен език.

► Българският език е развил някои особени, присъщи само на него черти, които го отличават от всички останали славянски езици. Само в българския език на мястото на праславянските звукови съчетания *tj и *dj се явяват щ (= шт) и жд. По този фонетичен белег именно българският език се отличава от всички останали славянски езици и заема свое особено място сред тях.

► Историята на българския език се дели на три периода: старобългарски период (от ІХ до ХІ в.), среднобългарски период (от ХІІ до ХV в.) и новобългарски период (от ХV в. насам).

► Пръв български книжовник, който смело и с напълно ясно съзнание въвежда в своята книжовна практика живата българска народна реч, е Петър Берон. През 1824 г. той напечатва в Брашов (Румъния) своята малка книжка (учебник с енциклопедическо съдържание), наречена от народа „Рибен буквар“, понеже на задната корица има изобразен делфин, смятан от читателите за риба.

► Повечето от напечатаните преди и след Освобождението наши граматики са били предназначени да служат като учебници в различните видове и степени училища. Оттук произлиза и обстоятелството, че написването на много от тях е било обусловено от съответни програми. Сравнително малко са онези, които са писани по-свободно, имали са по-широки задачи и не са били предназначени да служат като учебници.

За авторите

  • Проф. Любомир Андрейчин е основоположник на съвременната българска описателна граматика. Основните му научни интереси са свързани с проблемите на съвременния български език и с историята на новобългарския книжовен език. Известният езиковед отстоява ревностно употребата на правилните форми в писмената и говоримата реч. Родният език за него е „онова, което винаги му е било на сърце“. В чест на постиженията на проф. Андрейчин и в памет на приноса му към изучаването и описването на родния ни език на негово име е наречен Институтът за български език към БАН, който играе нормативна роля по въпросите на българския език.
  • Проф. Константин Попов има особено големи заслуги в изучаването на синтаксиса на съвременния български книжовен език. Той е един от най-компетентните преподаватели в Софийския университет, един от най-ерудираните и упорити изследователи на българската топонимия. Методик и автор на учебници, автор на първото наше изследване по синтаксис „Съвременен български език. Синтаксис“. В него са направени подробни описания, анализи и класификации на отделните видове изречения и словосъчетания и на техните структурни особености; на синтактичните, интонационните и словоредните закономерности и др.
  • Проф. Стоян Стоянов работи в областта на съвременния български език. Той се проявява като компетентен наблюдател на териториалните диалекти и има съществен принос за развитието на българската диалектология. Езиковедските постижения на проф. Стоянов са актуални и днес заради собствената позиция на автора и умелото интерпретиране на лингвистичните факти.