Пенсионната система е като бели пари за черни дни. Тя е механизъм, който позволява да отлагаме част от потреблението си в добрите години, когато имаме доходи, за да го ползваме, когато ще остареем, няма да работим и ще разчитаме на тези заделени средства. Вариантите за това са два – или всеки да си спестява сам, или с помощта на пенсионните дружества, или да участва в солидарната система, в която с отделените от всяко поколение осигуровки се плащат пенсиите на техните родители. Тук няма да се спираме на споровете коя система е по-добра. И двете съществуват по света и очевидно имат своето място. Има обаче принципи, които трябва да се спазват.

Пенсионният модел трябва да е дългосрочен. Един човек нормално се осигурява по време на целия си трудов стаж – по 40 и повече години, и трябва да има някаква сигурност за тази дългосрочна инвестиция. Ако няма – няма да има доверие, няма да има и пари за пенсии – било сега или по-късно. Това би означавало тотално сриване на доверието от осигуряващите се и от инвеститорите. 

Солидарният стълб, управляван от НОИ, който е в центъра на пенсионния ни модел, трябва да бъде предвидим. Много млади хора си мислят, че докато остареят, няма да има кой да плаща техните пенсии. Неизбежно обаче след години те си получават пенсията, защото зад солидарния стълб стои държавата. Там могат да се сменят някои параметри, но две неща трябва да са постоянни и да се отчитат – времето, през което човек се е осигурявал, и доходът, върху който се е осигурявал. Ако тези принципи не работят, не работи и целият модел – ако пенсията не зависи от вноските, тогава защо въобще трябва да се правят? По тази логика бихме се върнали към влошен модел на този от преди 1989-а – когато пенсиите се плащаха не от специален фонд, а от данъците. Тогава пенсията се превръща в някаква форма на социална помощ, чийто размер зависи от управляващите, а не от положения труд.

Към това ни водят обърканите действия на управляващите по отношение на пенсиите и особено идеите им за следващата година. Според тях над милион пенсионери, или всеки втори от тях ще получава една и съща пенсия. Независимо от разликите в трудовия стаж и осигуровките. Това е първа стъпка за унищожаване на пенсионния модел. Нещо повече – те ще получават по 300 лв. – под прага на бедността. Т.е. „щедростта“ на правителството ги обрича на продължаваща бедност.

Останалата половина от пенсиите ще се увеличава с по 5%. Това е около действащото швейцарско правило за актуализиране. Добре е, че засега се отказаха да вдигат едни пенсии с 5, а други – с 10%. Това щеше да доведе до абсолютен хаос и безпринципност. Но не се отказаха да увеличат тавана на максималната пенсия на 1440 лв., т.е. с 20%. Следователно минималните и максималните пенсии се увеличават с 20%, а всички останали – с 5%. Това е втора стъпка за унищожаване на логиката на пенсионната система.

Третата стъпка е запазването едновременно на максималния осигурителен доход и на максималната пенсия. Логиката е да остане едното – пенсията да е ограничена от едната страна – на входа или на изхода. Да, имаше преходен период, през който действаха и двете, но той продължава вече 20 години! 

Четвъртата стъпка за съсипването на модела е, че пенсиите се увеличават, но не и максималният осигурителен доход. Така дефицитът на солидарния пенсионен фонд се увеличава до 50% с перспектива за по-нататъшно влошаване. След промените в пенсионната система от 2015 г. дефицитът спадна до малко повече от 30% и можеше още да се подобри. Вече от 12 милиарда лева за пенсии 6 милиарда ще се осигуряват от вноски и още толкова – субсидия от данъци. Като имаме предвид оставащите ограничения на осигурителния доход и това, че осигурителната тежест е относително по-висока за хората с доход под 3000 лв. на месец, то парадоксално увеличената тежест за издръжка на пенсионния фонд пада върху хората с ниски доходи – тези, за които уж се е загрижило правителството. Впрочем увеличаването на максималния осигурителен доход е в интерес именно на хората с по-високи доходи, защото те си пазят парите – това им осигурява по-висок доход на старини.

С тези предложения усилията да се ликвидира пенсионният модел не спират. Петата стъпка е, че с новите предложения средната пенсия ще се намали до 30% от средната заплата. Това е по-зле, отколкото преди 20 години, и тотално обезмисля пенсионното осигуряване. В развитите страни заместващият доход – тогава, когато човек излезе в пенсия – е над 60% - до 70% от дохода преди пенсиониране. Това беше целта на промените от 2015 г., според които коефициентът за година стаж трябваше да расте, докато достигне 1.5. По-късно ГЕРБ отмени тази норма, като „замрази“ коефициента на 1.2. Сега се стига до пълен абсурд при растяща средна заплата и съответно приходи от осигуровки средната пенсия да намалява като процент.

С тези пет стъпки логиката в пенсионната система се ликвидира. Нещо по-лошо – перспективата за допълнително влошаване е силно вероятна с неизбежните допълнителни разходи около плащането на пенсии от задължителното доброволно осигуряване – т.нар. втора пенсия. Така през 2021 г. НОИ ще бъде изправен пред фалит. И ако той ще живее само от субсидиите от бюджета, по-добре да се закрие и да се признае пълният крах на упражненията с пенсионната система. Това няма да доведе до особена радост – напротив – с действията си правителството влиза в капана на гарантирано лошите решения. Освен другите основания за недоволство замяната на раздаваните в момента по 50 лева с 5% увеличение на пенсиите ще накаже тези, които вземат между минималната пенсия и 1000 лв., чиито доходи ще намалеят.

Решенията

Тези решения са толкова скъпи, неефективни и вредни, че не е трудно да се намери по-добра алтернатива. Тя, разбира се, може да има вариации, но трябва задължително да включва няколко елемента. Първо, да се преизчислят пенсиите към средния осигурителен доход към някоя скорошна година. Това не е правено от 2008-а. Ако се изчислят към дохода от 2016 г., това би струвало около 1.5 милиарда лева. Така ще се запази пропорцианалността на пенсиите съобразно стажа и размера на осигуровките, като се премахнат огромните разлики между стари и нови пенсии.

Така ще се актуализират всички пенсии с изключение на отпуснатите през последните 4 години, които са сравнително по-високи. Второ – да се предвидят средства за социално подпомагане на хората, които останат с пенсии примерно под 300 лв. Така ще се избегне грешната политика да се смесват пенсии и социални плащания. Трето, максимално бързо да се реши законодателно въпросът с „вторите пенсии“ по начин, по който хората да не губят осигурителен доход.

Тези мерки при всички случаи ще струват по-малко от отпусканите сега по 50 лв. и предвижданите промени за следващата година. Освен това отмяната на замразяването на максималните осигурителни доходи би осигурило значителен допълнителен ресурс за пенсионната система, с което да се намали дефицитът на НОИ. След това трябва да се възстанови възможността за нарастване на коефициента за година трудов стаж до 1.5 през следващите години, за да се увеличат средните пенсии и съответно заместващият доход на тези, които се пенсионират.