"Нелепо би било да започнем от друга сфера, освен образованието"

Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев в началото на днешната дискусия върху Националния план за възстановяване и устойчивост. Той трябва да бъде предаден на ЕК до април догодина, което дава шанс на България да получи над 12 млрд. евросредства допълнително заради пандемията от COVID-19.

Темата на дискусията днес бе фокусирана върху първия стълб на предложението на ГЕРБ, "Иновативна България" - инвестициите за образование, научни изследвания, иновации, в който отиват 20% от предвидените средства. 712 млн. лв. се предвиждат за модернизация на образователните институции, 650 млн. лв. - за изграждане на образователна STEM среда, 410 млн. лв. - за програма за ускоряване на икономическото възстановяване и 490 млн. лв. за развитие на индустриалните паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност.

На дискусията в подкрепа на Дончев бе налице и образователният министър Красимир Вълчев, който започна дискусията с обобщение на свършеното досега:

"Ние направихме прехода към компетентностен подход - фокус не само върху традиционните, но и новите умения. Това се случва във всички образователни системи. Това е преходът да научим децата да се учат - защото ще им трябва през целия им живот."

Директорът на БАН Юлиан Ревалски обобщи като три ключовите части на иновациите - учените, бизнеса и държавните институции. Няма как само с усилията на една от тях да се развиват иновации, подчерта той.

"Учените са длъжници на обществото, не успяхме да направим така, че нашата работа да бъде в помощ на индустрията, не можахме да направим така, че заедно с бизнеса и държавните институции да работим за това", призна той.

Според него това е единственият начин за възстановяване на България. Той имаше и първа критика към плана на правителството:

"Не се вижда ясно по какъв начин ще бъдат стимулирани предимно изследванията, които са ефективни. Единственото е, че ще се стимулират са изследователските университети, все едно само там ще се случват изследванията."

Трябва да се заложи фокус и върху ефективна система за независимо външно оценяване на научните проекти, подчерта той.

"Прав е проф. Ревалски, как се разпределят парите е много важно. Има случаи, в които не отиват на правилното място. Моето предложение е да не изпадаме в схоластични спорове - какъв да е делът на фундаменталните науки, на приложните науки, на иновациите", коментира Дончев.

Бившият служебен образователен министър, професор от СУ и отговарял за ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ Николай Денков обаче е на друго мнение:

"Както знаем, една от водещите ваксини е развита в "Университета на Оксфорд". Включването на студентите в научните изследвания е доказано най-добрия начин за подготвяне на топ специалисти в съответните области. И трето - преподавателите, които участват в изследвания, са непрекъснато във водеща позиция по отношение на най-новите открития по света", подчерта той.

В България официално няма изследователски университети, припомни Денков. И призова критериите за научни проекти да се съобразяват със спецификите на научната област, така че всеки да може да се занимава с изследвания, не само големите университети.

"Не е продуктивно да финансираме само част от това, което е нужно за научни изследвания - например само инфраструктура", смята той.

Ключово е да се включат специалистите в БАН, да влязат в образователния процес, както е във Франция, като това трябва да стане постепенно и с помощ от държавата. Учените от БАН да бъдат равноправно включени с тези от университети. Така студентите ще получат достъп до още специалисти, добави проф. Денков.

Руслан Стефанов, икономическият специалист на Центъра за изследване на демокрацията, пък бе на друго мнения за отговорността в трите стълба на иновацията:

"Европейските средства не са достатъчни, а българската държава е "големият длъжник". Последните 20 години изследванията бележат непрекъснат спад от БВП", отбеляза той.

Разликата обаче била, че сега България има възможност да се възползва от всички добри примери в Европа и по света и с голяма консултантска подкрепа.

"За да не останат само на хартия тези идеи, трябва да се съсредоточим върху стратегиите, които имаме. Има стратегия за дигитализация, предстои нейната оценка, да видим резултатите и как този план ще надгради над тях", отбеляза той.

И подчерта, че бизнесът се нуждае от функционално грамотни хора и висши кадри, които разбират новото в науката на световно ниво.

"Ако говорите с който и да е бизнес в България, ще чуете само едно - образование, образование, образование", добави Стефанов.

Лъчезар Богданов, главният икономист на Института за пазарна икономика, подчерта че това е план за икономическо възстановяване, а не за секторна политика или оперативни програми.

"Планът е финансов инструмент за подкрепа и помощ, която всяка страна, засегната от кризата, трябва да ползва, задавайки си два въпроса - къде иска да бъде икономиката и обществото след 5 или 10 години, и какво спира тази страна да постигне това?"

Той подчерта, че България все още има най-ниско БВП в ЕС. И макар да догонваме другите, дори не сме сред най-бързо растящите.

"Не сме тигър, може би сме кротко коте, което се движи напред, но не достатъчно бързо", обобщи той. "Трябва ясно да се каже какво се стремим да постигнем и какво ни пречи да стигнем до там. Пречката е това, което предпоставя нуждите от реформи. Нещо, което не работи и в момента добре, няма да започне да работи добре с повече пари."

Според него ЕК няма да одобри план, в който няма по-смели реформи. И трябва да отговаря на още един критерий - това трябва да бъдат дейности, които дават относително бърз резултат, могат да започнат бързо, още тази или следващата година.

"По отношение на бизнеса - компонента за привличане на инвестиции в индустриалните зони може да е по-смел, да се утроят парите там. Да дадем парите на всеки сериозен инвеститор, като част от някакъв пакет за привличане."

Дончев отбеляза, че трябва да се предвиди ресурс основно за първите две години, но ефектите от него трябва да да е дългосрочен.

"Необходим е импулс, който може би ще тръгне от бизнеса, може би ще тръгне от академичните среди. Малко вероятно е да тръгне от политиците", призна вицепремиерът.

Акад. Ревалски заяви и че има резерви как ще бъде управлявана новата Държавна агенция за научните иновации.

"Другият проблем е скъсването на образование и научни изследвания. В развитите страни този проблем на образованието. Да намерим механизмите, които ще създадат устойчивост в коректното и правилно взаимодействие между институциите", отбеляза Денков.

"Повече яснота в плана, повече фокус. Пакет, който цялостно да направи БГ добро място за чуждите компании и кадри", обобщи критиката си Богданов.

За финал Вълчев отново се похвали - напълно извън темата:

"Организирахме бързо електронно обучение. МОН има една от най-добрите електронни системи. Има клауд система. Учителите подготвят свои материали и ресурси. Нещата се случват, макар да не са и видими от всички."

Пълната дискусия можете да гледате тук.