Безспорно новината на месец ноември бе победата на Джо Байдън на президентските избори в САЩ. Най-вероятно той ще бъде 46-ият президент в историята на страната, въпреки че Доналд Тръмп и екипът му оспорват резултата от изборите.

Каква оценка може да се даде на външната политика на републиканеца?

Това е един от ключовите въпроси, който обсъдихме с международния анализатор Мартин Табаков в еп. 9 на Z-Каст "Светът след Тръмп". 

В първата част на интервюто, която можете да прочетете по-долу, Табаков анализира успехите и провалите на външната политика на САЩ през последните 4 години. Фокус на разговора е и борбата за надмощие в Близкия изток между Саудитска Арабия и Иран.

- Г-н Табаков, през тези 4 години управление на Доналд Тръмп, кои според Вас са външнополитическите успехи и провали на администрацията му?

Когато става дума за такава оценка на почти 4-годишната властова хронология на Доналд Тръмп, много по-лесно ми е като говоря за неговите позитиви, да ги отнасям към вътрешната политика и икономика. Защото от републиканска гледна точка това да оставиш консервативно мнозинство във Върховния съд на САЩ (6 на 3) е нещо, което ще има ефект поколения напред. Това го оценявам като позитивно от субективната ми гледна точка.

Другият негов изключителен позитив е състоянието на икономиката на Съединените щати. Давам си сметка, че когато говорим за икономика, говорим за процеси и че не можем да отхвърлим приноса на Барак Обама. Но Доналд Тръмп счупи рекорда, ако мога да се изразя по-медийно, по отношение на показатели като най-ниска безработица, покачване на БВП и т.н.

Но когато ме питате за външна политика, уви, равносметката ми не може да бъде толкова равнозначна. Защото имаше редица негови актове, които някак не мога да поставя в контекста на съюзничеството на САЩ с някои членки на алианса, които да се развиват в позитивен за НАТО план. Това е погледнато от мултилатералната форма на сътрудничество в международната сфера. Ако погледнем двустранните отношения на САЩ, също не мога да бъда обезателно еднозначен в своята оценка. Той имаше няколко знакови външнополитически действия.

Първо, постигнатата първа фаза на сделката с Китай, в която Пекин се задължи да изкупува с около 250 млрд. долара повече американски стоки, отколкото са купували през последните две години. COVID-19 автоматично промени, редактира тези ангажименти. Много е трудно сега някой да очаква, включително и Вашингтон, че Китай може да спази тази сделка. 

Следващият му емблематичен акт, с който той обича да се хвали, е постигнатата сделка с талибаните в Афганистан. Но аз съм "вкопан" в Афганистан и няма как да оценя положително тази сделка, защото една от основните ѝ цели бе да се стигне до намаляне на насилието, което към днешна дата не се е изпълнило. Даже октомври бе най-тежкият месец за цивилни жертви в страната.

Второто неудобство в тази сделка е, че в крайна сметка талибаните, които в момента водят преговори с властта в Афганистан, не са мотивирани да се държат сериозно на тези преговори, защото в предварителен порядък са получили това, което най-много искат - обещаното от администрацията на Доналд Тръмп изтегляне на американските войски от Афганистан. По план то трябва да се случи през май, а е възможно и по-скоро да стане, като имаме предвид новините за изтегляне на част от американските военнослужещи. 

Тоест, талибаните не са мотивирани да изпълняват своята част от сделката. От една страна, да - те вече разговарят с официалните власти в Кабул, нещо, което отказваха да правят, защото ги определяха за американски пионки. Сега разговарят, но само формално. Не се стига до никакъв прогрес и де факто талибаните тупат топката и чакат американците да се изнесат оттам.

Трябва да тестваме във времето и друг поет ангажимент от страна на талибаните - скъсването на техните отношения с Ал Кайда. На мен ми се струва, че не са направени досатъчно усилия в тази насока. Предстои да видим дали талибаните ще изпълнят поетия ангажимент територията на Афганистан да не бъде използвана за атаки срещу САЩ и техните съюзници. Това беше второто нещо, с което Тръмп се хвалеше като външнополитически акт. 

Третото е напускането на ядрената сделка с Иран. Когато говорим за тази ядрена сделка, веднага може да се аргументирам защо това бе по презумпция слаба сделка. Но от друга страна това бе единствената възможна сделка, която властите в Техеран можеха да сключат не само със САЩ, но и с ЕС, Китай и Русия. Ако погледнем поведението на Иран преди, по време на сделката и след нея ще видим много различно поведение на властите в Техеран. Преди и след напускането на САЩ Техеран допълнително милитаризира своята външна политика, което неименуемо доведе до подновяване на изключително невралгичните рефлекси на тяхната политика в Ирак, Ливан и Сирия.

Напускането на САЩ не допринесе за постигането на основната цел на американската администрация - корекция в поведението на Иран. Поведението на Техеран се влоши. Мога да направя паралел с изявление на Тереза Мей за провалената по нейно време сделка за Брекзит с ЕС - „по-добре никаква сделка, отколкото лоша сделка“. В случая с Иран обратното се оказа валидно.

Разбира се, има и европейски вектор, който допълнително ме кара да бъда един от по-скоро критичните анализатори на външната политика на Тръмп. Но трябва да се спомене, че проблемите между САЩ и ЕС съществуваха преди Тръмп - още при Обама имаше редица разногласия и това ще се запази и при администрацията на Байдън.

- Може ли да определим за външнополитически успех на Тръмп и установяването на дипломатически отношения между Обединените арабски емирства и Израел?

Да, това е успех. ОАЕ, заедно с Бахрейн и Судан, установиха дипломатическите си отношения с Израел. Тук може би дължим обяснение, което го правим не за да подценяваме този успех на Доналд Тръмп, а по-скоро да сме обективни към реалността. ОАЕ и Израел си сътрудничеха повече от чудесно през последните няколко години в няколко посоки - срещу Иран, което е по-чувствителна тема за Тел Авив, и срещу Турция, което е по-чувствителна тема за ОАЕ. Това сдобряване бе оповестено, то стана от публичен характер, но то така или иначе си съществуваше.

Много по-различна е ситуацията с евентуалното възстановяване на отношенията със Судан и Израел, защото в Судан Мюсюлманското братство е било част от управлението на държавата. Затова местните са много по-скептично ориентирани на сдобряване, ще е много по-трудно. Макар че Тръмп извади Судан от списъка на държавите, спонсориращи тероризма, което трябва да действа мотивиращо на местните власти.

- Възможно ли е в близкото бъдеще Саудитска Арабия също да установи дипломатически отношения с Израел?

Теоретично е възможно, но Саудитска Арабия има малко по-различна логика от ОАЕ, въпреки че на тях често гледаме като на комплект. Мохамед бин Салман мисли в тази посока. Преди две години престолонаследникът на Саудитска Арабия бе на обиколка в САЩ, където засегна тази тема табу. За него не е проблем, той идва от другаде – от старата генерация, която все още има отношение относно това, което се случва в Саудитска Арабия, включително бащата на Мохамед бин Салман - кралят. Той е от едно друго поколение, което си носи белезите и пропагандата спрямо възможността да се установят дипломатически отношения с Израел.

- Как, според Вас, ще се развие конфликтът между Иран и Саудитска Арабия? Възможно ли е и двете страни да станат ядрени държави?  

И двете държави, особено Саудитска Арабия, окрилявана от това че Доналд Тръмп е в Белия дом, заяви, че има такива амбиции. Това действие бе оправдано със заплахата Иран да се сдобие с ядрено оръжие. На Иран не му трябва ядрено оръжие. Властите в Техеран ясно си дават сметка, че един такъв ход ще проблематизира най-важния приоритет за Иран - икономиката. Правителството на Иран е идеологизирано, но дори и то си дава сметка, че това, което може да обърне каруцата в страната е икономиката и ние това го видяхме през последните няколко години, когато имаше продължителни протести, които в основата си бяха икономически - за обезценяването на ареала, за високата безработица. Тоест, прагматични проблеми.

Ако тези прагматични проблеми се опитат да бъдат захлупени с идеята да се направи ядрено оръжие, което допълнително ще проблематизира отношенията не само със САЩ, но и с ЕС, Русия и Китай. Никой не иска да вижда Иран с ядрен арсенал и това би трябвало да е ясно за режима в Техеран, въпреки че той често има изключително ирационални действия.

При Саудитска Арабия има няколко съображения. Първо, кой ще направи ядреното оръжие, кой ще достави урана? Едва ли това ще са САЩ, а който се наеме да го прави ще се сблъска с неодобрението на Израел. Едно сдобиване с ядрено оръжие на Рияд ще проблематизира иначе добрите отношения между Израел от една страна, ОАЕ от друга, и Саудитска Арабия като част от този комплект.

Втората част от интервюто, можете да прочетете на 23 ноември.