Велико народно събрание няма да има. Както нямаше и Велико народно въстание. Нито нова конституция, нито ще има и скоро оставка на правителството.

При този юридически арсенал в сегашния парламент, където депутатки като Десислава Атанасова са определяни като „тежка артилерия“, българските граждани могат да отдъхнат с облекчение и да се отдадат на национална радост. Защото представители на сегашния състав на Народното събрание представиха свой проект, който да се разгледа от едни бъдещи членове на Великото народно събрание и слава Богу - превърна се във велико спихване. Блажени сме ние в такива моменти, защото в България, ако не всичко, то почти всичко, е половинчато и се прави през пръсти, от зор заман. 

Цялата тази сатира около новата конституция още в самото начало миришеше на печелене на време, мюре, пуснато от премиера Борисов, за да омекоти напрежението, възникнало с протестите срещу кабинета му. 

Но сатирата се превърна във фарс с опитите на ГЕРБ да предложи читав проект за нов основен закон, ремонтиран още по-читаво с допълненията на Обединени патриоти. Започна с оставката на правосъдния министър Данаил Кирилов, който драскаше постове за „Спъндж боб квадратни гащи“. Мина през „подкрепата“ на Веселин Марешки, който простовато си призна, че дори не е и чел проекта за конституция, но се оказа, че негови близки са облажени с плажни концесии. Трите влъхви на ГЕРБ – Цвета Караянчева (инженер) Менда Стоянова (финансист), Даниела Дариткова (лекар), обикаляха из Народното събрание да търсят подкрепата на останалите парламентарни групи. 

Липсваше какъвто и да са експертни и юридически дебати, широки обществени обсъждания, предложения. Уж бе дадено начало на приемане на нов основен закон на държавата, а цялата енергия се попиля в периферията на родното ни блатце. 

Така още от самото начало проектът на управляващата партия за нова конституция се превърна в едно юридическо недоносче, което на финала бе попиляно от критики от Венецианската комисия. 

Проектът, който нахвърля ГЕРБ, дори бе обвързан с живота на правителството. Премиерът Бойко Борисов даде заявка, че е готов да подаде оставка, ако се стигне до свикване на Велико народно събрание.

Неговият заместник Томислав Дончев през август доуточни: "Отворен въпрос е какво ще се случи, ако в Народното събрание няма решение за ВНС. Според мен решението е същото - оставка."

За да дойде моментът, в който депутатката и председателката на работната парламентарна комисия за конституционни промени (самата комисия е спорна откъм легитимност) – Десислава Атанасова, ехидно да подмята от парламентарната трибуна: ако сега опозицията подкрепи свикването на ВНС, то правителството ще подаде оставка. Ако не - то тогава БСП и ДПС бетонирали "статуквото". 

Оставка, обвързана с конституцията, ще има, ама друг път. Защото премиерът Борисов, известен с това, че винаги държи на думата си, обяви, че кабинетът няма да си ходи, защото има мисия да се бори с коронавируса. 

Всъщност в този парламент, нито управляващи, нито опозиция нямат интерес от предсрочни избори. Коронавирусът се превръща във все по-сериозен гласоподавател на предстоящите избори. И под натиска на ограничения и мерки биха гласували само твърдите ядра, което едва ли би променило особено позициите на политическите сили. А и едва ли БСП или която и да е друга формация в и извън парламента би искала да поема кормилото при това цунами от кризи – здравна, икономическа, социална. 

За съжаление, в този управленски хаос българските граждани могат да намерят спасение единствено в себе си. Самоконтрол, самоорганизация и самодисциплина. И да не се забравя, че всичко е преходно - и вирусите, и политиците.