Вечното проклятие на „автентичното“ дясно – да занимава със себе си избирателите преди изборите, се сбъдна отново. От известно време насам протестната енергия на 2020 г. търси свой нов политически дом. Първоначалният спонтанен антиправителствен заряд очаквано се бюрократизира и е на крачка от това да се маргинализира още повече.

За тази половин година от политическото акостиране на „Росенец“ се развиха вътрешни протестни ядра, на преден план излязоха различни говорители, забравени бивши партийни активисти отупаха старите си сака, настоящи партийни лидери заеха висок старт, а политически авторитети развяха лозунга „Мутри, вън!“. Роди се и ново движение: „Отровно трио“. И на фона на укорите, че на никого не му се занимава с политика - защото е „мръсна работа“, се появиха амбиции за политическа кариера и влизане на парламентарни листи. 

Ако трябва да сме честни, колкото активистите на „Протестна мрежа“ – като спонтанна организация на протестиращи граждани от лятото на 2013 г., имаха право след 2014 г. да се включат в новата партия „Да, България“, да се съберат с когото поискат и дори да вкарат свои представители във властта, толкова днес и „Отровното трио“ и Мая Манолова имат право да се обичат. Иззад дуварите на Демократична България (алианса между ДСБ, Да, България и Зеленото движение) пък се чуват гласове: „Щом „триото“ иска с Мая Манолова, то няма място сред нас!“. 

Хвърчат критики, че обединението между „триото“ и Манолова било механично, било пример за ново „О-Фе“. Тук е и бутиковата партия на Татяна Дончева, която е силно обичана от „умните и красивите“, когато критикува властта, главния прокурор и язвите в съдебната система, но никой от Демократична България не иска „да си играе с нея“, щом дойде време за избори. Този абсурд има ли обяснение? Извън парламента днес е и сочената за трета политическа сила партия на Слави Трифонов, когото ехидно наричат „чалгар“. 

Забрави се бързо и удобно, че до неотдавна мнозина питаха какво правят Демократите за силна България – лицето на романтичното автентично дясно, имунизирани с консервативното РНК на Иван Костов, до формации със смутена политическа ориентация - „Да, България“ и зеленото движение. Тук няма ли механично събиране на електорална маса? 

И още нещо – да не се забравя, че за последните 15 години всеки по-опитен политически деец има мръсни ризи, участвал е във властта заради компромиси и е имал вземане-даване по един или друг начин я с Бойко Борисов, я с Делян Пеевски и други смятани за одиозни фигури от родния политически резерв. Такова е политическото блатце, което обитаваме, и тези, които имат претенции да са „умни и красиви“, трябва да спестят от лицемерието си. 

Стигна се дотам, че единият от тримата тенори – Велислав Минеков, изпадна в състояние „да къса ризи“ и обяви във фейсбук, че ако няма обединение, ще напуска. 

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов пък му отговори от партийната страница чрез манифест, наречен „Рестарт на правовия демократичен ред и радикална модернизация на България“ и даде да се разбере, че ако ще има някакви обединения, то те ще са по конкретни политики и то след влизането в следващото Народно събрание. И в същото време бе дадено, макар и доста плахо, началото на големия разговор за политики, програми и търсена промяна.  

Часове преди ултиматума за напускане, Велислав Минеков, на фон с цвят на „виолетки“, изстреля нов статус в своя профил във фейсбук: „Сбъдна се! Щастлив съм! По Коледа се случват чудеса!“. А на 23 декември от "Отровното трио" излезе съобщение: 

"Готовността на партиите и сдруженията, представлявани от г-н Слави Трифонов, г-н Христо Иванов и коалиционните му партньори, както и от г-жа Мая Манолова и партиите, застанали зад нея, за взаимно сътрудничество за контрол над изборния процес и гарантирането на неговата честност, са нашето оръжие за предстоящата битка на гражданите за промяна. Това е в полза на всички хора, гаранция за спазване на конституционните ни права и ясен опит да се спрат злоупотребите под диктовката на властимащите."   

Вероятно това, което наблюдаваме в момента, за някои е нормален процес на напасване. Но за тези с по-дълга памет това е сериал с един и същи сюжет. Разговорите „кой с кого“ отдавна миришат на изгоряла запръжка, сред която се подмятат превзетите фигури на политически водачи с голямо его. А още не сме достигнали до момента, в който ще се редят партийните листи. Тогава ще гледаме още по-голям сеир.

Въпросът е кога всички тези политически играчи с амбицията да свалят това управление ще спрат да занимават гражданите с „кой с кого“, а ще започнат да обсъждат с тях бъдещето и „в името на какво“.