В края на една неочаквана година, в която преживяхме от всичко накуп - страх, начало и край, любов и съпричастност, Клуб Z се обръща към обичани български писатели и хора на духа за това как те видяха отминаващата година. И, разбира се, какво да очакваме.

Добромир Банев е юрист, поет и писател. Автор на множество стихосбирки.

Г-н Банев, какво беше човешкото лице на 2020 г.?

За мен човешкото лице на 2020 година е състраданието. Пандемията ни накара да погледнем повече навътре в себе си, като се замислим върху истинските добродетели, които ни отличават като човешки същества. Вярвам, че добротата винаги побеждава, че стореното добро се връща. По природа ние сме социални създания, затова не може да останем безразлични към страданието на другите. Рано или късно разбираме, че само заедно можем да побеждаваме в трудни времена, а 2020 година със сигурност беше тежка за цялото човечество.

Какво искате да забравите?

Искам да забравя отрицателните емоции, които ми донесе пандемията от COVID-19. Тя погуби живота на близки за мен хора, а много мои приятели дълго време ще се борят с последиците на коронавируса. Искам да забравя, че бях лишен от възможността да се виждам очи в очи с читателите, защото те са най-голямото ми вдъхновение. Разчитам на постулата, че лошото бързо се забравя. Гледам напред и вярвам, че след време от тази година ще си спомням само хубавите моменти.

Каква щеше да бъде 2020 г., ако нямаше COVID-19?

Поредната година, в която всеки от нас можеше да реализира намерение, план, мечта. Година, в която всеки от нас можеше да пътува повече, да прегръща повече, да общува, да изпитва радост, повече радост…

Ако беше литература,  какъв жанр щеше да бъде 2020-а? Роман на ужасите, научна фантастика, футуризъм, антиутопия или съвсем банален реализъм?

За мен би била банален реализъм. С оглед начина ни живот, не оставам голям оптимист по отношение на бъдещето. С поведението и действията си ние нанасяме огромна вреда на природата, а това със сигурност не е в наша полза. Настоящата пандемия е следствие. Това не е фантастика, не е антиутопия. А че е ужас, спор няма, но този ужас е съвсем реален.

Как се отразява изолацията заради пандемията на четящия човек?

Според мен, в голяма степен благотворно. Този, който обича да прекарва повече време в четене, до някаква степен се чувства уютно с книга в ръка. Въпросът е дали разполага с нужните средства, за да се издържа при наложените ограничителни мерки. Ако няма възможност да работи дистанционно, да изкарва прехраната си, книгата може да бъде утеха, но не и спасение.

А на пишещия?

Няма как да не се отразява. През цялата 2020 година написах едва около 20 стихотворения, като поне половината от тях са инспирирани от условията, в които се налага да живеем сега. Не успях да представя подобаващо най-новата си книга „Обичай ме бавно“. Затова в началото на интервюто споменах, че ми липсват срещите с читателите. Гостувах на БКИ-Берлин и на Дом Витгенщайн във Виена, но на българска територия, като изключим София, никъде нямах възможност да я представя. Въпреки това книгата се продава изключително добре, за което съм благодарен.

Каква ще бъде 2021 г.?

2021 г. ще бъде определено година на надеждата. Надеждата, че ще се върнем към нормалността по-добри, но и по-мъдри.

А каква според вас трябва да бъде 2021 г.?

Всяка година за мен трябва да бъде приветствана. Докато сме живи, въпреки трудностите, ние трябва всеки ден да бъдем благодарни, че ни има на този свят.