Борис Джонсън познава по-добре от повечето хора пълната сила на движението за независимост. Но сега той се озовава от другата страна на барикадите, които някога така радостно щурмува. Новините от Шотландия са изцяло лоши за британския премиер, тъй като той е изправен пред активно сепаратистко движение и ужасът, че може да бъде запомнен като човекът, загубил Съюза. Това се казва в статия на "Гайненшъл таймс", цитирана от Investor.

Официално позицията на правителството е, че няма да има ново гласуване за независимост, дори ако, както се очаква, Шотландската национална партия (SNP) спечели убедително тазгодишните парламентарни избори.
Но малко посветени вярват, че тази позиция може да се задържи.

"Въпреки хората, които казват, че няма да има нов референдум, има силна активност", казва един от приближените на Джонсън.

Министър от кабинета добавя:

"Значително се промени времето, което сега отделяме и министерският фокус върху Съюза".

Наскоро натискът се повиши с още една степен, след като Никола Стърджън, първият министър на Шотландия и лидер на SNP, заяви, че ще проведе неодобрен консултативен референдум, ако британският парламент откаже разрешено гласуване. Дори ако юнионистите бойкотират вота, въпросът продължава да е горещ.

Междувременно най-големите мозъци в британското правителство умуват побеждаваща стратегия. Някои се застъпват за даване на повече правомощия на шотландския парламент. Други предлагат конституционна конвенция, която удобно за Англия ще отнеме време. Мнозина искат по-агресивно очертаване на начините, по които Шотландия печели от Съюза (ваксина срещу Covid, например) - въпрос, върху който Джонсън ще наблегне по време на посещение там. Някои министри говорят за делегиране на властта по-близо до шотландския народ с цел заобикаляне на парламента в Единбург и прехвърляне на повече средства и правомощия към местните съвети.

Всико това са схеми, измислени от хитри политически спецове, но те пропускат фундаментален момент. Може би встрани от даването на право на вето на нациите от Обединеното кралство върху общата политиката - анатема за английските консерватори - няма хитър конституционен трик, който да спаси Съюза. Във всеки случай, картата "повече власт над бъдещето" беше изиграна на референдума за независимост през 2014 г. и беше разбита от Брекзит, на който Шотландия се противопостави в съотношение на гласоподавателите от близо две към едно.

Тази битка може да бъде спечелена по основните въпроси. Референдумът за независимост се свежда до един прост въпрос: ще бъде ли животът по-добър, ако се поеме контролът върху собствените дела?

Джонсън не греши като отлага развръзката. Проучванията показват, че "налагането" на Брекзита от Англия върху Шотландия изтика сепаратизма до водеща позиция. Но анкетите също показват, че повечето шотландци не виждат спешна нужда от нов вот. Оттук и планът за протакане. Забавянето може да спечели време може би за промяна на обстоятелствата, изпадане на SNP във вътрешни вражди или възраждане на лейбъристите, които да привлекат гласове от националистите. На фона на пандемията и нейните икономически последици, аргументът "сега не е времето" остава смислен.

Но докато независимостта е разделителната линия в шотландската политика (и гласът на юнионистите е разделен между три партии), сривът на SNP може би е пожелателно мислене. Забавянето означава и загуба на по-възрастни гласоподаватели, които са по-склонни да подкрепят Съюза, докато по-младите хора са твърдо за скъсване.

Във всеки случай това не е жизнеспособна дългосрочна стратегия. SNP ще използва упоритостта на британския парламент в своя полза, като знае, че нито едно правителство в Лондон не може безкрайно да отказва да проведе нов референдум. "Нещо ще изникне" не е стратегия, торите се нуждаят от план Б.

Има два възможни пътя. Първият е очевиден. Макар юнионистите да искат да имат положителен аргумент, най-силната им емоционална карта е страхът. При Брекзит обаче страхът загуби пред мотото "Да си върнем контрола", след като национализмът взе връх над икономиката. Шотландците гледат на Брекзит и като на по-разрушителна икономическа политика от всичко, което SNP може да предложи, и са привлечени от шанса да се присъединят отново към ЕС след евентуалната независимост.

Въпреки това икономическите перспективи на Шотландия се влошиха след срива в приходите от петрол в Северно море. Освен това условията на Брекзита биха изправили Шотландия пред твърда граница с Англия, която е най-големият й пазар. Консервативните  привърженици на Брекзит вярват, че икономическият агрумент може да бъде по-ефективен с по-малко и по-прости послания.

Но този подход се нуждае от конкретен план, който води до другия път. Тъй като британският парламент трябва да разреши нов референдум, той е в състояние да определя условията и може да се поучи от ключовата тактика на брекзитърите за отказ да се уточни как ще работи Брекзит - ход, който лиши опонентите им от полета за атака.

Обединеното кралство може да се съгласи на гласуване, но само след като SNP представи подробна програма за независимост, която включва въпроси като валутата - колко скоро ще се смени лирата с еврото; бъдещите отношения с Англия; как ще се наложат правилата на единния пазар на английската граница; и дори предложенията за финансиране на Националната здравна служба или други публични разходи. Шотландците ще бъдат принудени да се съсредоточат върху реалната промяна и да претеглят значителните разходи за промяна на статуквото.

Няма гаранция за успех. Шотландците може да са преминали точката, от която няма връщане. Но това поне ще предизвика честен, реалистичен дебат, който ще съпостави два вида бъдеще и ще предотврати пожелателното мислене, което послужи толкова добре на брекзитърите.

Това е рисковано, но ако SNP запази влиянието си, не може да се избегне нов вот. Шотландия не може да бъде държана безсрочно против волята си. Съюзът не може да бъде поддържан чрез отлагане или конституционни врътки. В крайна сметка той може да бъде спасен само чрез аргументи.