Расте декларираното желание за ваксиниране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против, т. е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите. Спада и делът на колебаещите се - от 24% преди до 20% сега. 3% смятат себе си за ваксинирани.
Това сочат данните на "Галъп интернешънъл болкан" от изследвания „лице в лице“ с таблети, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари и 1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хил. души.
Прочуването е проведено, възложено и финансирано от ""Галъп интернешънъл болкан".
"Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат. Разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса", отбелязват от агенцията.
"Не бива обаче да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен", твърдят още от "Галъп".
Най-силно искат ваксина най-възрастните. Там следва да е явно и основният таргет в идните седмици.
Най-възрастните към момента обаче имат най-затруднен достъп до ваксините, защото едновременно с обявяването на четвърта фаза, в която се предполага, че трябва да се имунизират те, бяха пуснати и т. нар. зелени коридори, а подаването на дози към личните лекари е доста по-оскъдно.
Разбира се, меродавни накрая ще са данните от медицинската статистика. Не по-малко важни обаче са масовите настроения. Именно те създават обществено предразположение и правят един процес привлекателен. И това е важно за такива процеси като ваксинацията, се уточнява в коментара към изследването.
"Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо. Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги. Останалите се колебаят", отбелязват още от "Галъп".
Към момента обаче има сериозен ръст в броя на регистираните нови случаи, бързо се увеличава и заетостта на болничните легла, както и смъртността. Властите обявиха, че ще се следва засега локалния подход заради разликата в заболеваемостта в отделните области. Плановият прием и операции в някои от най-засегнатите бяха спрени от понеделник, 8 март, като новите мерки, които ще се предприемат, са дистанционно обучение на учениците 5.-12. клас и лека намаляване на работното време на заведенията.
"Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение. Така беше в дълги периоди от есента, а и сега. Изследователският опит от есента пък показа, че с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв. Или поне засега", пише в коментара на агенцията.
Вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46% казват, че страната ни се справя добре, а 42% – зле. Има и известен процент, които не могат да определят.
Доверието в Националния оперативен щаб с борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в него е високо. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на НОЩ, а 35% казват „не“.
Властта
"Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ. Когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.
В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор. Особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание, премиер", отбелязват от "Галъп".
Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг (доверие минус недоверие). От известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас. Практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На практика идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.
Доверието в председателката на парламента Цвета Караянчева е 17 на сто, недоверието е доста по-внушително - 68 на сто.
Близо две трети от анкетираните нямат доверие на премиера Бойко Борисов, сочат данните. Около една четвърт са на противоположната позиция. 13 на сто нямат ясно мнение.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни