Един сън, котарак, а до тях и Франц Кафка

На какво мирише хубавата книга? Вероятно на хубава история. Защото историите винаги имат аромат. И това е причината Цвета Варадинова да започне да създава своите свещи по литературни мотиви и ароматните свещи със знака „КафкаТ“.

Обонянието е първично сетиво и то винаги те връща в някаква конкретна история, споделя тя. Един сън, котарак, а до тях и трагичният и безнадежден образ на Франц Кафка ще дадат пламък и светлина на едно начинание, което ще създаде уникални произведения на изкуството и истинска радост за четящите хора.

В подобно тайнство се превърна и тази среща с Цвета Варадинова в малка свещоливница, намерила убежище на една от старите централни улици в София.  

Началото

Истината е, че при тези свещи всичко е голяма история, споделя тя. Като се започне от самата идея за свещите, която дошла съвсем случайно, та чак до името ѝ. „Може да звучи смешно, но аз сънувах името КафкаТ“, разказва тя. Името е игра на думи – между писателя Франц Кафка и котарака, който скочил в съня ѝ.

„Това е едно от тия неща, за които нямаш обяснение. Не съм сядала да мисля име, винаги е било Кафка и котка“, усмихва се тя.  

Спомня си, че когато започнали да правят първите си свещи, всички ѝ казвали: „Ти си луда! Това е безумие“. Само двама-трима приятели я подкрепили, защото мнозина се чудели кой ще купува свещи по книги и каква е тази безсмислица. Все пак свещта не е нещо трайно.

Затова си спомня началото за нея като трудно.

Преди да започне да прави свещи, Цвета се е занимавала с търговия и писане за изкуство. И никога не е мислила, че ще създава изкуство с ръцете си. Когато преди три години се отказала от съдружието в малко магазинче на столичната улица „Шишман“ в София, където продавали и разкошните рисувани свещи на Надя Дюлева от „Дар за горене“, тя решила, че може да доразвие тази идея. И да прави свещи по книги.

„На мен целият ми живот е бил свързан с книгите и литературата“, споделя Цвета Варадинова.

По думите ѝ много хора си представят, че създаването на свещи по книги е подобно на рисуването на илюстрации или корица. „Когато правя свещ по книга, аз се опитвам да взема сърцето на книгата. Да изведа силната емоция, която усещам в нея, и да я прехвърля на свещта“, уточнява тя.

В началото само измисляла моделите, а Надя Дулева ги измайсторявала. В един момент обаче се оказала сама.

„Това бе плашещо за мен. Не съм човек, който смята, че може да рисува, нито съм вярвала, че физически мога да ги изграждам. Но малко по малко се научих“, връща се назад Цвета Варадинова.

Днес в свещоливницата „КафкаТ“ работят трима души.

Вещи в занаята

За измайсторяването на всяка свещ се използват техники от различни занаяти. Докато Цвета Варадинов работи по свое произведение, тя комбинира техники от изобразителното изкуство, дърворезбата, защото работи с длета, инкрустация – вгражда различни материали като семена, метални елементи, огледала.

„Използвам всякакви инструменти – ножове, игли за татуиране, чукове“, смее се тя. И продължава: „Това е занаят, който събира в себе си много и различни други занаяти“.  

В „КафкаТ“ тя прави два вида свещи.

Първите, които се изработват по сюжети от книги, са скулптираните. Там основната технология принадлежи на Надя Дулева, уточнява Варадинова.

„Това, което аз добавих и правя по-различно, е самото скулптиране на свещта. Тези свещи са на три нива, с вътрешна резба и скулптура. Надградила съм това, което бях научена“, казва тя.

По думите ѝ парафинът, който е основа съставка на тези творби, „може да понесе всякакви издевателства“. И подмята с усмивка: „Знаеш ли колко много свещи съм сцепила и изхвърлила?“

Другите свещи са ароматните. Според нея масовите ароматни свещи, които се предлагат в магазините, се правят с парафин, а през последните години и от соев восък.

„Моята цел бе да направя собствена марка от естествени восъци, които да могат да задържат аромата, да горят добре, да не се цепят. Второто бе да открия уникалните аромати. Тръгнах по стъпките на парфюмерията, защото не исках да ползвам готови аромати. Да сложа например ябълка и канела и да нарека този аромат „Коледа“. Исках да направя парфюм“, споделя тя.

И добавя, че за да стигне до крайния резултат, е направила десетки проби за близо две години. Надява се в следващите дни тези нови ароматни свещи да станат и „обществено достояние“ – да излязат на пазара.

Цвета Варадинова определя себе си „повече като емпат“, отколкото като занаятчия, или психолог в трансформирането на книгата в свещ.

„Опитвам се да усетя хората, не да ги подлагам на анализи. Във всеки човек има едно място, където той е подвластен на емоцията, на хубавото, на красивото. Аз се старая хората да се почувстват специални, да им дам красота. И това няма нищо общо с бизнес или търговия“, казва тя.  

Има ли книга, от която да не може да стане свещ?

Повече е вероятно аз да не мога да я направя, отколкото да има такава книга, отговаря Цвета. И разказва, че има и книги, от които трудно се получават свещи, защото понякога тя има лична история с конкретното произведение.

Едно от условията в нейната работа е да е прочела книгата, по която ще прави новата си творба. И ако не е чела съответното произведение, предупреждава, че ще ѝ трябва време да се запознае с него.

„Идеята на свещите е да се оставиш и да усетиш разковничето на книгата, нейното сърце. И след това се получава от само себе си. Това е просто един блок, сядам пред свещта и виждам какво тя иска да бъде направено от нея“, обяснява Варадинова.

В началото нейните клиенти сами поръчвали своите свещи. Напоследък обаче тя основно сама избира коя книга и история да претвори в свещ. И уточнява: „Това ми дава възможност да се развихря повече в направата ѝ“.

Признава, че все още не е направила най-хубавата си творба. А най-трудните моменти имала със свещи по мотиви от Борхес – много тежка скулптура с много символи, и пресъздаването на сюжети от „Властелинът на пръстените“.

„Толкинистите се отличават с голяма прецизност в детайлите, знаят всичко, ревниви са около историите във „Властелинът“. И се ужасявах от момента, в който трябваше да направя такава свещ. Обаче я направих“, отбелязва с гордост тя.      

Писма за котарака Кафка

Пандемията се отрази негативно за много други бизнеси, но не и за „КафкаТ“, отбелязва Цвета Варадинова. Засега поръчките са предимно от България и могат да бъдат направени на фейсбук страницата ѝ. 

Преди година обаче се случило нещо необяснимо интересно. Малко след началото на първия локдаун през март 2020 г. котаракът Кафка започва да получава десетки писма на официалната си страница с лични истории във фейсбук.

„Ама истински писма с история, лични неща, които разказваха хората. Уж беше платформа за поръчка на свещи, а се оказа комуникация на друго ниво. И аз тогава бях хем трогната, хем почудена. Хората се обръщаха към самия котарак Кафка, не към мен. Пишеха му за най-различни неща – за това как на някого дядо му е болен, друг споделяше за своето завръщане от Норвегия… Вероятно хората, седейки затворени у дома, имаха нужда от друг тип комуникация и котаракът Кафка бе спечелил тяхното доверие“, спомня си тя. 

И така паралелно със свещите, котаракът също започнал свой „бизнес“, превръщайки се в душеприказчик.

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).

„Малък бизнес, голям успех“ с подкрепата на „Америка за България“