Преди дни излязоха годишните резултати на Индекса на медийната грамотност на Инициативата за европейски политики (EuPI) и „Отворено общество“ - изследване, което се провежда от 2017 г. насам. Според данните България е на последно място в ЕС и на 30-о място от общо 35 страни в Европа по медийна грамотност. За настоящата 2021 г. проучването е с акцент „Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от COVID-19".

Клуб Z разговаря с автора на изследването за България Марин Лесенски. Той е директор на програма „Европейски политики“ в Институт Отворено общество – София . Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“ и Централноевропейския университет – Будапеща. 

Г-н Лесенски, как да четем между редовете изводите от вашето проучване за медийната грамотност?

Индексът, който сме съставили, цели измерване на уязвимостта на обществата към фалшиви новини и постистината, a ние виждаме медийната грамотност като решението. Това, което ни показаха резултатите, е, че трябва да се фокусираме отново върху базовите неща – образование, медийна свобода, доверието между хората. И това не се отнася само до фалшивите новини, а са и базови предпоставки за функциониране на обществата. Това изследване поставя и целите докъде искаме да стигнем, защото илюстрира как функционират обществата, където качеството на образование е високо, има свобода на медиите, но и високо обществено доверие.

През годините изследванията, свързани с тематиката на индекса, показаха няколко неща. Видяхме как фалшивите новини допринасят за поляризацията в обществото до такава степен, че хората помежду си не могат да се съгласят дори за базови факти. Разбира се, че има различия и те трябва да останат. Но обществата са фрагментирани до такава степен, че в някои отношения тази ситуация им пречи да функционират пълноценно.

Другото важно нещо е ролята на качеството на образованието. Както се вижда, ние не вземаме количествени индикатори, а залагаме главно на индикатори за качество на образованието. Важното е качеството на образованието и функционалната грамотност. В България и другите страни, които ние считаме за по-уязвими от фалшивите новини, това са едни от елементите, които липсват. Ето защо в нашите изводи и препоръки залагаме на образованието като най-доброто решение, преди да се пристъпи към регулации.

Регулациите могат ли да бъдат решение?

В международни дискусии за възможните решения винаги се повдига въпросът за баланса между регулации и други решения. От гледна точка на западните страни - например Германия, регулациите може би биха работили добре, въпреки че и там има опасения. Но пък по на изток с регулации могат да се ограничат свободата на медиите и свободата на изразяване и затова трябва да сме много внимателни. Но това не означава, че не трябва да се носи отговорност за системна дезинформация, а че трябва да се премислят ползите и вредите от един или друг подход.  

Причината за това е, че  в западните общества все още има силни системи на контрол и баланси, които биха дали възможност да се предотвратят негативните ефекти на фалшивите новини или пък да се гарантират определени свободи. Докато в България и други страни тези механизми и институции или са слаби, или липсват Имаме запушени канали за комуникация в обществото, медийното пространство е фрагментирано. Затова подобна регулация не може да бъде допусната да упражнява натиск върху свободата на словото.

Какъв смисъл влагате в понятието „медийна грамотност“?

Използваме общоприетата дефиниция, която се отнася до сбор от различни умения за критично разбиране на традиционните и социалните медии и да се взаимодейства с тях. 

А защо използвате само вторични бази от данни – проучвания на „Фрийдъм хаус“, „Репортери без граници“, PISA?

Ние искахме да изработим инструмент, който да използва международно признати, общодостъпни бази данни и индикатори, които да се публикуват периодично, за да може да ги сравняваме през годините. 


Няма ли обаче опасност по този начин да се достигне до преднамерен негативен резултат? България попада в негативните стойности на използваните от вас класации. И когато се съберат заедно, това неминуемо ще ни постави в друга негативна класация.

Нашите изводи не бяха предпоставени. Ние не знаехме какво ще се получи. Но видяхме примера на Финландия, която е на върха на класацията на индекса от 2021 г., а и в предишни издания на индекса - тя е най-успешната държава в справянето с фалшивите новини. Тази страна има много стройна система за справяне с този феномен, която започва още от детската градина, преминава през техния вариант на читалища, библиотеки, като следва държавна стратегия, в която се включва обществото като цяло. Резултатът при тях не е случаен. 
  

Какви са наблюденията ви за българската образователна система и неправителствения сектор, който специализирано се занимава с проблемите на медийната грамотност? И къде се намира България?

Това не е част от изследването, но съм запознат с усилията на организации и активисти, които се занимават с това и правят чудесни неща, като например работата на Коалицията за медийна грамотност. Дейността на неправителствените организации и на отделни хора активисти е да се наместват там, където държавата не може. Но все пак трябва медийната грамотност да бъде системна политика (не говоря в смисъла на държавна), а обществото като цяло да поеме своята отговорност. Давам отново пример с Финландия, която имат своя стратегия и я следва. Това е добър пример за България. 

Трябва ли и по-възрастните хора да получат конкурентно и полезно за тях образование по медийна грамотност? Основно тези усилия са насочени към подрастващите, а фалшивите новини и дезинформацията не подбират по възраст.

Съгласен съм с тази теза. Възрастните хора трябва да са специален ангажимент при тези обучения, защото на голямата част от тях им липсват дигитални умения, каквито имат младите. От тази гледна точка по-възрастните са уязвими. Това, че те имат друг житейски опит и образование, им дава предимства, но не им гарантира функционирането в тази нова среда. Социалните мрежи имат ново, различно влияние след фрагментацията на традиционната медийина среда и появата на нови информационни източници. Хората все още не могат да се ориентират в тази ситуация. И затова има възрастови групи, които са изправени пред предизвикателството да придобиват нов тип грамотност. 

Как медийната грамотност оказва влияние върху политическата култура в обществото?

Доста близко са свързани. Политическата култура би трябвало да бъде един от фундаментите, чрез които функционира демократичната система на една държава. В България ние все още не успяваме да направим добра система за изграждане на гражданска и политическа култура и това много ни пречи. Влиянието на фалшивите новини и на дезинформацията може да люшне цялото общество към една недобра посока. При положение че липсват други защити – институциите са слаби, недостатъци в съдебната система без добър баланс и взаимен контрол, тогава имаме сериозен проблем. 
Тогава се вижда ролята на медийната грамотност, която може да изгради защитен механизъм на гражданите и обществото като цяло от негативните ефекти на фалшивите новини.