Софийският районен съд напълно оправда шефката на фармацевтичния съюз проф. Асена Сербезова. 

Съдия Христина Николова постанови, че професорката е невинна за това, че с две "деяния" на 7 април 2020 г. - две различни интервюта, е предала "заблуждаващи знаци за тревога", казвайки че има логистични проблеми с лекарства. Това става точно в зората на световната пандемия от COVID-19.

"Считам, че като председател на съсловната организация на българските фармацевти и експерт... съм имала не само конституционно признатото право да изразя мнението си и свободата на изразяването ми е гарантирана, но също така съм имала и професионален и морален дълг към обществото да информирам българските граждани...

В никакъв случай не считам това за престъпление."

Това каза днес в последна дума пред Софийския районен съд проф. Сербезова.

Както е известно, тя стана субект на едно от най-интересните "пандемични" дела, след като прокуратурата й образува производство по член от НК с текст за "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога..."

Става въпрос за две нейни интервюта в началото на световната пандемия пред БНТ и БНР, когато тя предупреди, че е възможен недостиг на лекарства. Член 326 от НК обичайно се използва при подпийнали, деца или неуравновесени хора, които звънят на тел. 112 напразно. 

После самата прокуратура предложи наказателната отговорност да се преобразува в глоба, а още по-после прокурор въобще не се яви на делото. 

Въпреки това адвокатите решиха, че не са съгласни на глоба и продължиха с делото докрай.

Днес, освен че бяха дадени примери за идентични изказвания на съсловната европейска фармацевтична организация, на еврокомисаря по здравеопазването, на Европарламента и Комисията, единият защитник на Сербезова каза, че дори е било неин дълг да предупреди обществото за опасността от недостиг на лекарства при безкотролното им изкупуване. Такъв недостиг, както  известно, се наблюдава почти веднага след това, като думите й бяха потвърдени практически чрез ограничаване на износа на медикаменти от здравния министър, а имаше и законови изменения.

Адвокат Христо Ботев посочи, че по дефиниция съдът е приел многократно, че "заблуждаващи знаци за тревога" трябва да приличат на утвърдените сигнали, но не е следвало да се подават. И освен това трябва да включват създаване на смут, както и ангажиране на ресурси. А също така да има конкретика в сигнала...

Такова нещо няма.