Бързането с измененията в Изборния кодекс (ИК) е опаковано с мотива „за по-честни и прозрачни избори“, но пък вече даде основание за изказвания в посока Слави Трифонов няма да прави правителство. Ще прави или не, всъщност и до ден днешен е тема за спекулации. Интересно е обаче не само какво гласят самите изменения, а и кое от тях кога влиза в сила.

Защото оказва се, фундаменталните такива няма да действат при едни хипотетични предсрочни избори през юли. Някои най-ранно от есента – точно за президентския вот, който може и да се окаже вот 2х1, други може и да се въведат, но може и да не се, трети - направо само за вота за "Дондуков" 2. 

Тогава каква е целта на поправките в Кодекса? Ако има такава.

Само „Има такъв народ“

Бърза се с измененията в Изборния кодекс, това е ясно. И сигналите за това започнаха още в първия ден от конституирането на 45-ото Народно събрание, когато „Има такъв народ“ (и не само тя) внесе готов проект за промяна в начина, по който гласуваме. Очевидно написан предварително. 

Последвалите действия на партията и парламента само затвърждават усещането, че се бърза с приемането на ИК до степен, в която депутати и от ГЕРБ, и от самата ИТН направиха „обосновано предположение“ - партията на Станислав (Слави) Трифонов няма никакво намерение да реализира втория мандат за съставяне на правителство, а бърза с измененията в Кодекса, за да се произведат предсрочни избори през юли по правила, написани от нея.

Тук е мястото да се отбележи, че от всички шест предложени проекта още на първо четене в правна комисия (а после и в зала), бе приет само този на ИТН. Още по време на обсъжданията лайтмотивът бе, че се приема Изборен кодекс „за една нощ“. На три дни бе съкратен и срокът за внасяне на предложения между двете четения – по предложение на ИТН. Предстои да видим какви предложения ще внесат останалите партии в НС и каква част от тях ще бъдат приети.

Очаквано, всички се фокусират върху фундаменталните предложения за създаване на избирателен район в чужбина, за гласуване по пощата, за електронно гласуване, които ако бъдат приети ще доведат до качествено и количествено изменение в резултатите от вота. От ГЕРБ обвиняват новите партии в парламента, че опитват да си нагласят резултата – и затова бързат с ИК. Всъщност обаче, гореописаните съществени изменения няма да влязат в сила сега – тоест за хипотетични предсрочни избори през юли. Така единствените текстове с малко мъгляви последствия остават тези, касаещи разкриването на секциите в чужбина.

Район „Извън страната“ - някога, но не сега

За какво става въпрос?

Район „Извън страната“. Това е нещо, което от ИТН предлагат. „Тънкият“ момент тук е, че въвеждането му трябва да се случи чак след новото преброяване на населението, което Националният статистически институт  планира да извърши наесен. По-точно – в периода 7 септември – 3 октомври. Или поне това е предвидено в преходните и заключителни разпоредби в проекта на ИТН.

С други думи – не може да се въведе за избори през юли. А най-ранно за хипотетични избори 2х1 в края на годината, когато трябва да гласуваме и за президент.

Ако е възможно

Гласуването по пощата. Това е също един от спорните моменти в предложенията на т.нар. нови партии. Предлага го и ИТН. Но формулировката, която са използвали от партията е „ако е възможно“. Това ще става и ако Министерство на външните работи е дало положително становище – а МВнР даде отрицателно по време на обсъжданията в правна комисия.

„На първите избори за народни представители, след влизането в сила на този закон, ЦИК, ако е възможно, организира съвместно с Министерство на външните работи гласуване по пощата извън страната за избиратели с настоящ адрес в държава, в която се гласува по пощата“ - гласи конкретното предложение.

Каквото и на юридически език да означава, „ако е възможно“.

„При съмнения за сигурността и честността на изборния процес ЦИК прекратява пощенското гласуване“ - пишат още в проекта си за изменения в ИК хората на Трифонов.

Не е уточнен ред за тези „съмнения“, както и какво се случва, ако тези „съмнения“ са възникнали малко преди или в хода на изборния ден - как ще гласуват хората.

Е-вот - експериментът

Електронното дистанционно гласуване. То все така остава на етап "експеримент".

Запазен е сегашният текст в ИК, който гласи:

„При произвеждане на избори се създава възможност за експериментално дистанционно електронно гласуване. Експериментално дистанционно електронно гласуване се провежда на три избори, включително частични избори.“

Добавено е обаче:

„Първото експериментално дистанционно електронно гласуване се произвежда на изборите за президент и вицепрезидент през 2021 г.“

Тоест - още в края на тази година. Както е известно, методика за е-вота беше разработена от Държавна агенция „Електронно управление“, но и до днес не е прилагана.

Отприщването на вота в чужбина

При така направените предложения от по-съществено значение на практика са само тези, свързани с „отприщването“ на вота в чужбина. Предлага се премахването на ограниченията за разкриване на до 35 секции в страните извън ЕС (тоест тук вече се включват „безлимитно“ диаспорите ни в Турция, САЩ, Англия, Канадаи др.), автоматично разкриване на секции на база подадените заявления на сегашния парламентарен вот (т.е. там няма да се подават заявления), намаляване на броя на самите заявления на 40 (при 60 сега). На практика някои от тези предложения са стари действащи текстове в ИК, отменяни през годините.

Какви са очакваните ефекти, ако приемем, че ИК се изменя „в полза на новите партии“, както твърдят от ГЕРБ? Трудно е да се направи точна прогноза, но има някои податки. 

Данните за вота в чужбина от вота на 4 април показват, че за „Има такъв народ“ са гласували близо 31 на сто от съгражданите ни зад граница - първа измежду останалите формации. Втора по вот е „Демократична България“, следват ДПС и ГЕРБ. После е „Възраждане“ и накрая БСП. 

Преди появата на ИТН традиционно най-много в чужбина гласуваха за ДПС и ГЕРБ. Публична тайна е, че ограниченията за секциите извън страните от ЕС бе въведена именно, за да се ограничат гласовете за Движението, идващи от южната ни съседка. Така че може да се спекулира при нови избори с изменен така Кодекс кой ще получи най-голяма подкрепа. Но ако се съди по предходния опит, то това ще са партията на Трифонов, ДПС, ДБ и ГЕРБ.

„При измененията, касаещи СИК в чужбина, ефектът ще бъде увеличаване на гласовете за ДПС, които идват от Турция. Вероятно ще има и увеличаване на гласовете за протестните партии, но аз лично се съмнявам да има увеличаване на общия брой на гласовете. 

Трябва да се има предвид, че отпадането на изискванията за подаване на заявления за откриване на секция всъщност ще затрудни процеса в изборния ден – защото практически няма да има предварителен изборен списък в съответната секция. Това увеличава и риска от многократно гласуване на един гласоподавател“, коментира изборният експерт Даниел Стефанов.

От значение е и предложението за смяна на състава на Централната избирателна комисия (ЦИК), което според проекта на ИТН трябва да се случи след приемането на текстовете. Като тук се делегира роля на президента - както да изготви правилата, така и да назначи новата ЦИК.

Има ли мнозинство за мажоритарен вот

Що се отнася до мажоритарната избирателна система, както е известно - такава не е залегнала в проекта на ИТН. Заявката на партията е, че ще започне работа по въвеждането й, ако има стабилно парламентарно мнозинство. От „Демократична България“ са против мажоритарни избори. А от ИТН ги считат за естествен партньор. Против са и от БСП, и от ДПС. Така че, за да станат те някога реалност - при мандат на партията на Трифонов, трябва да се разчита на подкрепата на ГЕРБ (която, за да "надцака" ИТН внесе свой проект за мажоритарен вот). Освен ако едни предсрочни избори не доведат до пълно мнозинство на ИТН заедно с формацията на Мая Манолова (през 2016 г. тя внесе проект за мажоритарния вот - като резултат от референдума - б.р.) или на друга партия, която подкрепя такава радикална смяна на системата за гласуване, която обае по правило облагодетелства най-вече системните партии.