Президентът Румен Радев доста ще се поизпоти. Не само защото кампанията му за втори мандат започна необичайно рано - още с миналогодишните протести. А сега му предстои да работи за две правителства - служебното, което ще назначи през май, и следващото, което ще се излъчи след очакваните през юли избори.

Дейността на предстоящия президентски кабинет несъмнено ще повлияе на резултатите от втория за годината парламентарен вот. Временната власт на Радев е натоварена с много очаквания - докъде ще стигне в реваншизма си спрямо ГЕРБ; как ще управлява кризите в икономиката и здравеопазването, причинени от пандемията; как ще се справи с основната си задача - да организира честни избори, при това по съвършено нови правила; ще разполага ли с достатъчно средства, след като кабинетът в оставка отказва да предложи актуализация на бюджета, преди да се разпусне 45-ият парламент.

Часът на Радев

Резултатите от справянето или несправянето ще имат ефект както върху кампанията на Радев за втори президентски мандат, така и върху неофициалната, но видима Анти-ГЕРБ-коалиция. Така че бившият военен пилот и генерал от резерва има уникалния за един политик шанс да направи хеттрик - да спечели втори мандат; да (си) осигури парламентарно мнозинство и управление, с което да не влиза в остро противопоставяне; да обезвреди политическия си противник. А това означава, че бъдещата власт няма да се сблъсква с президентско вето и отпор, когато прокарва свои реформи - в правосъдната система например.

На Радев му предстоят няколко теста, първият от които е още тази седмица - консултациите за нов състав на Централната избирателна комисия (ЦИК). Промените в Изборния кодекс, които президентът пусна светкавично за обнародване, предвиждат съставът на комисията да бъде намален от сегашните 20 членове на 15. Ще си ги разпределят ГЕРБ, “Има такъв народ”, БСП, ДПС, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!”. Новата ЦИК ще трябва да осигури машини за всички секции с 300 и повече избиратели, където ще се гласува само машинно, да организира заснемане на преброяването на гласовете и попълването на протоколите, да се заеме с изборните секции извън ЕС, където отпадна ограничението да не са повече от 35. А през двумесечния срок на действие на служебния кабинет трябва да бъде обучена и администрацията.

Голямата тема за обществото е какви личности е подбрал Радев за служебния си кабинет. Засега се знае, че в него няма да има нито един човек на БСП. Лидерът на социалистите Корнелия Нинова “извини” дистанцирането с принципност: “БСП реши да даде възможност за качествен, професионален служебен кабинет, съставен от президента”. Впрочем, в първия служебен кабинет на Радев в началото на 2017, когато отношенията му с Нинова не бяха влошени, единствен представител на БСП беше Деница Златева.

Биографиите на бъдещите служебни министри и тяхната близост до едно или друго бизнес лоби ще покажат кой шепне в ухото на президента. Но с осигурена авансово подкрепа от втората и третата политическа сила - “Има такъв народ” и БСП, дали Радев трябва да се притеснява от упреци за подобни зависимости? Сигурно е, че се стреми към максимално разширяване на подкрепата си, без идеологически фрагментации.

Радев в Брюксел: какви позиции ще защити?

В условията на служебен кабинет на Радев ще му се наложи да представлява България на Европейския съвет, насрочен за 25 май в Брюксел. Тогава лидерите на ЕС ще проведат лична среща, за да обсъдят породената от пандемията криза, борбата срещу климатичните промени, както и напрежението с Русия.

Хаотичният начин, по който кабинетът в оставка управляваше Ковид-кризата, в съчетание с липсата на комуникационна кампания за ваксините доведоха до жалкия резултат на България: според данните на Statista страната е на последно място в Европа с ваксинирани 11,82% от населението (малка част от които с по две дози). Едва ли в двата си месеца управление служебният кабинет би могъл да подобри значително този резултат.

Безспорно най-горещата тема на Европейския съвет ще бъде напрежението с Русия. Източната граница на България - Черно море, се явява плацдарм, където Русия и НАТО демонстрират военна мощ, а разкритията за взривения в Чехия склад с боеприпаси показаха и българска връзка. В рамките на броени седмици София изгони трима руски дипломати. До момента българският президент не е коментирал нито една от тези теми, а премиерът в оставка Борисов се ограничи до стандартното “притеснение от ескалацията на напрежението” в Черно море. Предвид тези особености на българския политически климат и демонстрираната от Радев близост до Москва, добре е обществото да бъде известено за позицията му в Брюксел.

Отсега обаче е ясно, че ако успее да изпълни хеттрика си, Радев ще отнеме на Борисов приза за най-опитен политик и ще се превърне в стожер на новото статукво. Как ще се отрази това на качеството на българската демокрация? Рано е да се каже.

"Дойче Веле"