Престъпниците не излизат във ваканция дори в дългите и топли летни дни. Колоритните герои на Агата Кристи разкриват сложни мистерии под лъчите на жаркото слънце и преследват злодеи на фона на райски пейзажи. Заплетени убийства, хладнокръвно отвличане, добре планирани кражби – нито едно злодеяние няма да остане ненаказано.

Агата Кристи е най-популярният криминален автор в света. Нейните произведения са преведени на над сто езика, продадени в повече от два милиарда екземпляра. Ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща, Агата Кристи е обявена за "Първата дама на криминалния жанр".

Сборникът "Двоен грях", с логото на издателство "Ера", отвежда читателя на най-екзотичните и горещи дестинации.

Представяме ви откъс:

Цената на перлата

Групата имаше дълъг и изморителен ден. От Аман тръгнаха рано сутринта при температура 36 градуса на сянка и пристигнаха по здрач в лагера, разположен в сърцето на града, изсечен във фантастични, почти абсурдни червени скали, наречен Петра.Бяха седем души. Господин Кейлъб П. Блъндел – преуспяващ американски магнат, неговият тъмен и красив, но малко мълчалив секретар Джим Хърст, сър Доналд Марвъл – английски политик и член на парламента с доста уморен вид, възрастният доктор Карвър – световноизвестен археолог, полковник Дюбоск – галантен французин, пристигнал от Сирия, някой си господин Паркър Пайн, чиято професия може би не беше толкова важна, но пък той излъчваше британско достолепие, и накрая госпожица Керъл Блъндел – хубава, разглезена, но изключително самоуверена девойка, защото бе единствената жена сред половин дузина мъже.
Вечеряха в голямата палатка, като преди това всеки си бе избрал място за спане. Разговаряха за политиката в Близкия изток. Англичанинът – внимателно, французинът – дискретно, американецът – донякъде повърхностно, а археологът и господин Паркър Пайн мълчаха. Както изглежда, двамата предпочитаха ролята на слушатели. Джим Хърст също.

Сетне разговорът се прехвърли на града, който щяха да посетят.

– Толкова е романтично, че просто не може да се изкаже с думи – каза Керъл. – Само като си помисля, че онези – как се наричаха – набатеи, са живели тук сякаш преди сътворението на света!

– Едва ли е точно така – отбеляза меко господин Паркър Пайн. – Вие какво ще кажете, доктор Карвър?

– О, било е преди почти две хиляди години и ако разбойниците са романтични, допускам, че набатеите също са били такива. Бих казал, че са били банда мошеници, при това доста богати, които са принуждавали пътниците да използват техните пътища за керваните и са правели така, че всички други пътища да са несигурни. В град Петра са складирали богатствата, които си трупали по този начин.

– Мислите, че са били просто разбойници? – попита Керъл. – Искате да кажете, най-обикновени крадци?

– Крадец не е толкова романтична дума, госпожице Блъндел. Крадец означава дребен джебчия, докато разбойникът действа в по-широк мащаб.

– Ами съвременните финансисти? – вметна господин Паркър Пайн и намигна.

– Става въпрос за теб, татенце! – изчурулика Керъл.

– Когато един човек прави пари, от това има полза цялото общество – произнесе мъдро господин Блъндел.

– Обществото – измърмори господин Паркър Пайн – е много неблагодарно.

– Какво е честност? – попита французинът. – Понятието има нюанси. То е една условност. В различните страни съдържанието, което се влага в тази дума, е различно. Арабинът не се срамува от това, че краде. За него има значение от кого краде и кого мами.

– Да, гледната им точка е такава! – съгласи се Карвър.

– Което показва превъзходството на Запада над Изтока – заяви Блъндел. – Когато тези бедни създания получат образование...

Сър Доналд се включи непринудено в разговора:

– Образованието е доста несъвършено. Преподават множество ненужни неща. Онова, което искам да кажа, е, че никой не може да бъде променен.

– Какво имате предвид?

– Онова, което искам да кажа, е, че щом веднъж си станал крадец, винаги ще бъдеш такъв.

За няколко мига настъпи пълна тишина. След това Керъл започна трескаво да говори за комарите. Баща ѝ също.

Малко озадачен, сър Доналд промърмори на съседа си, господин Паркър Пайн:

– Май настъпих някого по мазола, а?

– Любопитно – рече господин Паркър Пайн.

Каквато и да бе причината за моментното неудобство, един човек изобщо не го забеляза. Археологът седеше със замечтан и отнесен поглед и мълчеше. Когато настъпи поредната пауза, той неочаквано заговори:

– Знаете ли, аз съм съгласен с това... но във всеки случай от противоположната гледна точка. Човек или е честен, или не е такъв. Така си е.

– Вие не вярвате, че например едно неочаквано изкушение може да превърне честния човек в престъпник? – попита господин Паркър Пайн.

– Невъзможно! – отсече Карвър.

Господин Паркър Пайн поклати леко глава.

– Не бих казал, че е невъзможно. Разбирате ли, има твърде много фактори, които трябва да се вземат предвид. Точката на пределно напрежение например.

– Какво наричате точка на пределно напрежение? – попита младият Хърст. Това бяха първите му думи. 

Имаше дълбок и приятен глас.

– Съзнанието на човека е нагласено така, че да може да понесе много голямо натоварване. Онова, което предизвиква кризата, което превръща честния човек в безчестен, може да се окаже нещо съвсем дребно. Именно поради това повечето престъпления изглеждат абсурдни. В девет случая от десет причината е дреболия. Тя натежава на везните – капката, която прелива чашата.

– Вие говорите за психологията, приятелю – каза французинът.

– Ако престъпникът е психолог, той не би бил престъпник – поясни господин Паркър Пайн. В гласа му се усети наслада от тази мисъл. – Помислете само, че от десет души поне девет могат да бъдат накарани да действат по желания от вас начин, стига да намерите точния подход.

– О, обяснете ни го! – извика Керъл.

– Например да вземем един обидчив човек. Креснете му достатъчно силно и той ще ви се подчини. 

Да вземем човек, който винаги противоречи. Нарочно му кажете да направи противоположното на онова, което желаете, и резултатът ще бъде такъв, какъвто искате. Има и хора, които приемат нещата, без да мислят. Те са най-често срещаният тип. Това са онези, които смятат, че са видели мотор, защото са чули неговия клаксон, видели са пощальона, защото са чули, че нещо е потропало по пощенската кутия, видели са нож в раната, защото им е казано, че човекът е бил прободен, чули са изстрела на пистолета, защото им е казано, че човекът е застрелян.