Българската тол система е неефективна, неизпълняваща основната идея зад изграждането си, "почти самоиздържаща се", но не напълно, а някои от договорите по създаването й са пълни със странности. За сметка на това тя е прескъпа, а милиони левове изтичат месечно без срещу тях да се предоставя услугата, която договорите повеляват.

Това стана ясно от представената днес публично направена проверка на системата от министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министърката Виолета Комитова и заместник-министърът Захари Христов разказаха за резултатите на специален брифинг в ресорното ведомство. 

Първо числата: през 2019 г., когато системата беше пусната, но работеше единствено с електронни винетки, тя е генерирала доход от 392 млн. лв. за година. През 2020 г., когато освен ел. винетки вече се продават и машрутни карти и тол декларации, системата е събрала с 600 000 лв. по-малко. До петия месец на настоящата година пък са събрани със 185 млн. лв. по-малко от 2019 г., което означава, че планът отново няма да бъде изпълнен до края на година. 

Тези данни са в тотален разрез с обясненията на предишните управляващи, които разказваха историята за тол системата "като печатница за пари" (по Бойко Борисов). Тогава се говореше за приходи от по 1,3 млрд. лв. на година. Фактите сочат, че целите са далеч от постигане. Именно това прави системата неефективна и неизпълняваща задачата си, защото тя бе изградена с една единствена цел - да генерира приходи, с които да се рехабилитира републиканската пътна мрежа и с които да се строят нови пътища. 

Проблемите обаче не спират дотук. Когато системата стартира, към нея са прикрепени общо 295 броя камери, от които 213 са насочени единствено към автомобили до 3,5 тона тежест. От тях обаче реално работят едва между 30 и 70. За камионите над 3,5 тона пък работят още по-малко камери - едва десетина. 

Причината е, че изпълнителят - австрийската КАПШ, е трябвало да изработи софтуер, който да обработва данните, но така и не го е направила до ден днешен. Те се обработват ръчно с човешка сила, а огромният обем от информация не позволява да се използва целият капацитет. 

И още - изградените центрове за данни и стационарните контролни точки са за обща стойност от цели 100 млн. лв., но в същото време никой не се е сетил да ги застрахова. 

Необработените нарушения в системата само за последната година са 200 000 бройки или общо за над 70 млн. лв. Причината отново е липсващият софтуер, който да автоматизира процеса. 

Оказва се и че няма звено, което да контролира изпълнението на договорите с националните доставчици на услуги и там продължават да изтичат пари. Беше даден и конкретен пример: ако гражданин без да иска си купи винетка два пъти, то тези пари (за втората винетка) трябва да бъдат върнати от АПИ. Таксите обаче се събират именно от националните доставчици. Те взимат парите и за двете винетки, фактурират ги и въпреки че АПИ връща половината сума, то доставчикът получава комисионна от 7% и върху двете винетки.

И още - някои категории камиони получават бонус от АПИ от 50% за разходите по системата. Например ако дадена фирма е платила 1 млн. лв. за своите камиони, в края на годината АПИ връща 500 000 лв. Националният доставчика обаче взима комисионна върху целия милион. 

Това са милиони загуби, констатира заместник министърът. 

Очаквано - най-скандалната част е свързана с втория договор, който АПИ подписа с КАПШ. Той е за мониторинг и поддръжка, с което на практика даде цялата система в ръцете на австрийската компания, въпреки обещанията за обратното. Там КАПШ получава 140 млн. лв. за пет години или по 2 млн. лв. на месец, а в същото време единствената услуга, която предоставя е софтуерна поддръжка. Всички резервни части по системата и ремонтите се плащат от АПИ. Припомняме, че КАПШ получи и 180 млн. лв. за изграждането на системата, а отделни журналистически разследвания свързаха компанията и с националния доставчик на услуги. 

Големият проблем - обхватът

Основната причина тол системата да не генерира заложените приходи е в политическото решение на кабинета "Борисов 3" да намали обхвата на системата до едва 3115 км и да намали драстично цените на тол таксите. Това се случи под натиска на превозвачите и заради страха от масови протести. 

В същото време обаче, обясни днес Комитова, докладът на Световната банка, по който се изгради системата и с който предишните управляващи защитаваха проекта яростно, категорично е твърдял, че за да е ефективна системата, то тя трябва да обхване пътища от цели 16 000 км, а таксите да бъдат по-високи. 

Продължава и феноменът малките автомобили, които на практика не нарушават целостта на трасетата, да плащат повече пари в системата, отколкото камионите, които основно ги разрушават. Тоест - няма никаква справедливост при таксуването, точно както бе и преди тол системата. 

И нещо много интересно - Световната банка е препоръчала системата да е с т.нар. оптична свързаност. Когато тя е изграждана у нас обаче, правителството наема външни консултанти, които казват, че най-добре да се ползват доста по-ненадеждните мобилни връзки. В резултат половината КПП-та по границите (където основно е прието да се ползва съвета на консултантите) не могат да генерират приходите, които са им заложени. 

Кои са консултантите? Павлина Захариева и Олег Асенов. Последният впоследствие стана и шеф на Националното тол управление и след това член на ръководството на АПИ.