"Ще си позволя да използвам непрофесионална фраза, но това са пълни глупости. И вероятно съвсем целенасочени лъжи."

Така финансовият министър Асен Василев обобщи след въпрос твърденията на представители на ГЕРБ от нарочно изявление днес, че служебното правителство непрозрачно и без дискусия увеличава с 50% корпоративния данък в България. От бившата управляващата партия обявиха как по темата цари мълчание. В отговор на това министър Василев свика извънредна пресконференция, на която опроверга казаното от политиците в предизборна кампания, дори без да споменава партията. 

За какво всъщност става въпрос?

България е една от общо 130 държави, които подкрепиха идеята за въвеждане на минимален корпоративен данък от 15 % за мултинационалните компании. Първо до такова споразумение стигнаха страните от Г-7, като инициативата бе подновена от администрацията на президента на САЩ Джо Байдън. Поде я и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От общо 139 държави, участвали в разговорите 130 казват "да", но за да се стигне изобщо някога до въвеждане на такъв общ данък за мултинационалните компании, първо ще трябва това да мине през съгласие в ЕС, после през написване и приемане на общоевропейски директиви, след това през промени в националните законодателства и една след това може да стане факт.

В Европа единствено Ирландия, Естония и Унгария не подкрепят данъка, видно от публикувания от ОИСР документ миналата седмица. Ирланция - защото много от технологичните гиганти са регистрирани именно там. Естония - заради специфични правила за данъчното облагане там, които предвиждат реинвестираната печалба да не подлежи на данъчко облагане, обясни Василев.

Освен това евентуален бъдещ глобален корпоративен данък не би засегнал:

Компании с под 750 млн. евро оборот в една страна;

Компании с под 10% норма на печалба и под 20 млрд. евро оборот;

Компании, при които над 25%  от дейността е в България.

Няма нито една българска компания в момента, която би могла да попадне под изискванията на въпросния глобален корпоративен данък от 15 на сто, ако той стане факт в бъдеще, обясни финансовият министър. Чуждестранните фирми, опериращи на територията на България, които потенциално биха могли да бъдат засегнати, са по-малко от 10 на брой. Василев не спомена имена, каза само, че това може да са големи чуждестванни вериги магазини или някои от мултинационалните компании, които оперират и у нас. 

Що се отнася до единната данъчна основа, за която в рамките на ЕС също се водят разговори, служебният финансов министър припомни, че те текат от 15 години и че България е против и ще продължи да бъде против (става въпрос обаче за различев казус - б.р.)

Министър Василев уточни още, че този процес по глобалния данък за мултинационалните компании и за общата данъчна основа върви от доста години. За единния данък ще върви още поне 4 години и в позицията ни няма нищо генерално и задължаващо.

"Затова твърдя, че тиражираните обвинения срещу нас са злонамерена лъжа", заключи министърът. 

Припомни също, че въобще идеята за въпросния общ световен данък за определени мулнинационални компании цели да се спре с избягването на данъци от гигантите по места. 

Планът за въвеждане на еврото - публикуван заради решение от 2020 г. 

На министър Василев му се наложи да отговаря и за публикувания за обществено обсъждане План на въвеждане на еврото в България през 2024 г. Това обаче не е инициатива на служебния кабинет,  а задължение, вменено с решение на предишното правителство - до 30 юни тази година въпросният план да бъде публикуван. Сроковете в него са съобразени с евентуален прием на страната ни в Еврозоната именно през 2024 г. Документът от 70 страници съдържа техническите изисквания.

По същество по темата трябва ли България да приеме еврото или не, министър Василев се въздържа от какъвто и да било коментар - "не е във функциите на служебен финансов министър да коментира".

"Ще участвам с удоволствие в този дебат, ако бъда поканен, когато не съм служебен финансов министър", добави Василев.

Той обясни, че въпросният план например съдържа правила, че 5 месеца преди и 12 месеца след евентуално въвеждане на еврото, цените ще бъдат изписвани и в евро, и в лева. Самото двойно обращение в търговските вериги ще е в продължение на 1 месец, защото ако е повече - ще трябва да се води двойно счетоводство, "което ще е лудница и за баничарниците, и за НАП". Двойното изписване на цени, въпреки че ще се плаща само в евро след въпросния месец е, за да са сигурни потребителите, че не се завишават и закръгляват изкуствено цени, стана ясно още от думите на Василев.

Ето какво пише в стенограмата от заседанието на Министерския съвет от 30 юни, когато е взето решението България да се присъедини към останалите 129 страни, подкрепящи глобалния корпоративен данък за компании гиганти: 

Точка 17

Проект на Решение за одобряване позицията на Република България за водене на преговорите в рамките на приобщаващата рамка по въпросите на Плана BEPS към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за намиране на общо решение относно предизвикателствата във връзка с данъчното облагане на дигиталната икономика.

СТЕФАН ЯНЕВ: Докладва министър Василев.

АСЕН ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин министър-председател.

Колеги, това всъщност е едно доста важно решение, което трябва да вземем. Както знаете, в рамките на ОИСР върви инициатива за това да се наложи глобален минимален данък върху мултинационалните компании. Тази инициатива съдържа две основни посоки.

Едната посока е за най-големите компании технологични с обороти над 20 милиарда да има глобален данък, който те да плащат, независимо къде извършват дейността. Това нас като страна честно казано най-много може да ни помогне, тъй като някакъв данък ще влезе в България. Ние такива компании за съжаление нямаме български или със сериозни операции на наша територия.

Втората част от инициативата е свързана с мултинационални компании, които имат обороти над 750 милиона евро, като за тези компании предложението е 15% минимален данък, който те да плащат. Предложението на България е този данък да бъде 10%, но ако има съгласие, ще се съгласим на 15%, като след проведени разговори предварителни с различни партньори, сме предложили, там им точка, която казва – ако компанията има голямо присъствие в съответната държава, тя да може да ползва местното данъчно законодателство, като под голямо присъствие се  разбираше големи активи или голям фонд работна заплата, ние към това помолихме да бъде добавен и голям брой работници, така че всъщност ако една компания има голямо присъствие в съответна държава, тя да може да ползва местното законодателство.

Позицията, която изразяваме е, че по принцип бихме подкрепили тези две инициативи, но с много твърдата уговорка, че става въпрос само за компании, които са над 750 милиона евро оборот, което да освободи малкия и средния и доста големия бизнес в България, те да могат да си ползват нашите данъчни ставки. И също така да не се прилагат ако компанията има значително присъствие в държавата членка да си важат националните данъчни правила.

СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря.

За пояснение към съкращението, с което започнах, на български звучи като свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, за това говорим. Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин министър-председател. 

Уважаеми колеги, използвам тази тема да отправя една препоръка към министъра на финансите, забелязвате, че критерият е обороти на компаниите, а в България ние от години наблюдаваме компании, които имат десетки, стотици милиони обороти и почти никакви печалби. Тоест да не давам примери в кои сектори. Затова призивът ми е за едно оздравяване на финансовата среда в страната и оттам нататък ние да се присъединим и да подкрепим тази инициатива. Благодаря.

СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря.

АСЕН ВАСИЛЕВ: Благодаря и аз. 

Започнали сме много активно да работим по така нареченото трансферно ценообразуване, където компании сключват сделки с контрагенти в държави с ниски данъчни ставки и изнасят печалбата съответно там. До момента имаме сравнително скромни резултати, само около три милиона сме реализирали допълнителни приходи откакто влязохме като правителство, но се очаква до края на годината това да нарасне значително.

СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря. Вицепремиерът Пеканов.

АТАНАС ПЕКАНОВ: Само накратко да добавя подкрепа към казаното от министъра на финансите. Това е много важна инициатива според мен, от години се говори и разбира се важното е, тя да бъде така оформена, че да не засяга по никакъв начин нашите национални интереси, но по този начин, по който е оформена сега, аз също да изразя подкрепа, това е важна инициатива на глобално ниво и е добре, че ние участваме в нея.

СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря.

Заповядайте, господин Петков.

КИРИЛ ПЕТКОВ: Аз също като Министерство на икономиката искам да дам моята подкрепа на това, което беше казано от министър Василев. Наистина двете допълнения са много важно и ако успеем даже да направим така, че да не бъде 15 %, а 10 %, това би дало едно конкурентно предимство на България с една от най-ниските ставки в Европа, това би било страхотно. 

Благодаря.

СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря и аз. Ако няма други по темата, приемаме предложението.