Германците са педантични, гърците – безотговорни, а французите са най-галантни... Във всяко клише има доза истина, но опитите за поставяне под общ знаменател на гражданите на обединена Европа са обречени на провал. Опитите да опознаеш бита и душевността на другия обаче в никакъв случай не са неконструктивни, а това става най-добре с поглед отвътре. Като например от гр. Малкия град, Германия.

В различните часове на деня органът на Малкия град – достойният местен вестник, може да бъде видян на различни места по стълбището на входа, сгънат грижливо. Т.е., ни най-малко няма да се изхвърля, точно обратното - след първия прочит на втория етаж, го получава съседката от първия, която на свой ред го предава нататък. Вестникът струва малко повече от едно евро и надали би разорил когото и да било, ако си го купува лично, но... Както се казва, капка по капка, докато накрая със спестения „вир“ се купи нещо далеч по-голямо.
Като например, изискан комплект маркови тенджери или други възлови за домакинството предмети. Които обаче в никакъв случай не се купуват кога да е и къде да е – промоции дал Господ, а съзнателно отнасящата се към семейните финанси съседка предприема решителните ходове за покупката на големи неща само след обстойно проучване на офертите. И задължително е „дежурна” още от ранните часове на съответния ден пред съответния магазин, тъй като конкуренцията от чакащи не е за подценяване.
Още по-напрегнато става, когато жителката на Малкия град – да я наречем фрау Кнауф, реши да обнови гардероба си. Обичайно това става два пъти в годината, когато се извършват разпродажбите. От няколко години регламентираните със закон периоди на намаления вече не важат, ограниченията отпаднаха. Но поради достатъчно дълбоко установените навици на германеца и неговите условни рефлекси и до ден днешен и без закон всеки си знае кога идва моментът за находките. Които не бива да надхвърлят определени граници. Последното е потвърдено и от статистиката – при покупката на дрехи германките гледат на първо място цената и след това всичко останало. Т.е. - вероятност някой да „отгладува” изящния си тоалет, каквито случаи има в Италия, оттатък Алпите, не се наблюдават.
Не само германките, а и германците също са пределно пестеливи последователи на прусака Кант, изрекъл, че „...спестовността във всичко е разумното действие на един правилно мислещ човек”.  И трябва да имат сериозни, наистина много сериозни намерения спрямо дамата, изведена на вечеря, за да се решат да платят сметката, а не тя да се дели поравно между двамата, какъвто е обичайният маниер.
Впрочем, уроците по икономичност започват в най-ранна детска възраст, когато трябва да се овладеят умения като това пастата за зъби да се изстисква докрай, а от течния сапун да се изцежда и последната капка. Спестовността се насърчава, препоръчва и рекламира – не само по линия на списанията, пълни със съвети в тази сфера, но и чрез цели книги, тиражиращи идеи как да се харчи по-малко ток, или откъде да се купи най-евтината екипировка за ски.
В крайна сметка това са само вещи, би ви казал германецът, ако го упрекнете, че набляга на по-изгодната цена вместо на качеството (което изобщо не е задължително ниско). Защото има други приоритети, за които не пести – като къщата или колата. Веднъж в Бостън се случи да катастрофираме леко, но тутакси ни успокоиха: „Та, това е само кола...“ Е, подобно нещо от устата на германец няма да се чуе никога. Но това е друга тема.
Фрау Кнауф, съседката, може без проблеми да пие водата от чешмата, но предпочита да разнася касите с бутилирана минерална вода – точно от това не иска да пести. Като милиони свои сънародници е готова на превисоки разходи за био продукти, понеже е прочела, че е по-здравословно, по-полезно, а и по-благоприятно за околната среда. На следващия етап идват и еко дрехите, изписвани по специални каталози от привърженичките на този тип одежди. Всичко това си има цена – в пъти по-висока от тази на „обикновените” стоки, но къде от загриженост за собствената персона, къде от желание да се съблюдават модните тенденции, германците все пак не от всичко пестят.
И най-вече не от къщата и колата, която представлява почти равностойна „крепост” и е най-отчетливата демонстрация на стандарт. Актуалните ниски лихви позволяват взимането на изгодни жилищни кредити, които всеки с професия в ръцете би успял да изплати за съответния срок. За да може необезпокоявано един ден да постави така важния керамичен крокодил в градинката си и да не търси одобрението на хазаина, ако иска да си вземе домашно животно...
По същата причина – ниските лихви, на все по-заден план в скалата на ценностите отива спестовността в класическия й смисъл – германците предпочитат да влагат пари в недвижими имоти, а не в банките, предоставящи минимална лихва.
А за култа към движимата собственост на 4 колела, възприемана почти като член на семейството, свидетелства дори и само обстоятелство, че цената заема едва девето място сред факторите, които са решаващи при покупката. Според проучванията, тук на преден план са качеството, надеждността, сигурността, че даже и дизайнът. И пак колата и къщата са обект на най-висока загриженост: не се пести нито от поддръжката на автомобила (14 % от разходите са за него), нито от поддръжката на къщата и градинката, така представителни за усърдието и старанието на собственика (25 % от годишния бюджет на домакинство).
От какво друго не се пести? Като че ли само от това, от което е невъзможно да се пести във все още доминираната от монополи система – доставки на тв програми, телефонни услуги и интернет, от железниците, които съвсем наскоро се сдобиха с конкуренция в лицето на прохождащите фирми за автобусни превози. Има и определен процент хора, които предпочитат марковите продукти – около една трета. Но пък срещу тях цели 50 на сто заявяват, че ги интересува не марката, а по-ниската цена.
И все пак, за кого работят магазините за луксозни артикули? Тяхната съдба не е чак толкова застрашена, въпреки че според проучванията, германците рядко посягат към луксозни стоки и се вглеждат в цената много по-внимателно отколкото преди 3-4 години. Вместо за излишни суперскъпи вещи предпочитат да харчат повече за пътувания, уелнес или посещения в изискани ресторанти. Впрочем дори и на покупката на луксозни стоки се гледа по-скоро като на инвестиция, и то с акцент върху техническата страна на нещата - над половината от 30-те най-търсени луксозни марки в Германия са на автомобилни концерни, производители на часовници и фирми за кухненско обзавеждане.