През последните две седмици изразът “управление на промяната” започна да добива противоречив смисъл и то най-вече заради действията на "Има такъв народ" (ИТН). Ходовете, които тази нова формация прави, може да имат смисъл за електората ѝ, но много от тях остават неразбираеми и неприемливи за обществото като цяло. Това е жалко, защото огромното мнозинство от хората все още иска смислена промяна към по-добро. А в парламента има достатъчно депутати, които биха могли да я реализират.

ИТН, подмяната и черешката на тортата

Разминаванията между очаквания и реалности започнаха да се трупат веднага след изборите на 11 юли. Преди тях хората на Слави Трифонов бяха обявили, че ще говорят с останалите две партии, с които гледат в една посока - ДБ и ИСМВ. Непосредствено след изборите:

- ИТН обяви свой вариант за правителство, без да се консултира с другите партии и дори без да ги предупреди, че ще действа по този начин;

- Начело на това правителство бе поставен кадър на НДСВ - Николай Василев;

- Правителството обяви миш-маш от “приоритети”, които даже включваха изпращането на македонец в космоса.

Както мнозина иронично отбелязаха, все едно хората в България миналата година протестираха, за да могат братята македонци да летят с ракета. Или пък излязоха на улицата от копнеж по мажоритарната избирателна система, която ИТН предлагат като пенкилер за справяне с всички проблеми.

След първото фиаско на проектокабинета с премиер Николай Василев ИТН уж си взеха бележка и започнаха да “говорят” с ДБ, ИБНИ, а също и с БСП. Среща бе проведена даже и с ДПС. Тези “разговори” обаче се оказаха много далеч от “преговори”. На тях се случваха две неща. Първо, работни групи констатираха припокриването (каквото и да означава това) на програмите на отделните партии по различни въпроси. Второ, от ИТН информираха останалите какви министри са подбрали за второ проектоправителство.

Тези разговори не доведоха до одобряването на обвързваща програма на евентуалното правителство, нито до съгласие по състава му. Нещо повече: ИТН демонстративно отказаха не само подписването на каквото и да е споразумение, но дори и коментари или предложения за състава на правителството от страна на партиите, които, според тях, би трябвало да го подкрепят.

Арогантността и абсурдността на тази ситуация няма какво толкова да се анализира - партия с 65 депутати се държи така, сякаш другите са длъжни да я подкрепят, без да им предлага нито обвързваща програма, нито влияние върху хората в правителството.

Но най-голямата подмяна на “промяната” започна да идва в съдържателен план. Заваляха изненадващи новини от следния характер:

- Предложеният за финансов министър Пламен Данаилов на практика се изказа за забавяне на членството на България в еврозоната, докато доходите на българите достигнели средноевропейските (а това е неопределено дълъг период, равнозначен на отказ от членство за момента). Ако това наистина е политика на ИТН, тук имаме сериозна промяна по стратегически приоритет за България;

- ИТН влязоха в необяснима конфронтация с едни от най-добрите министри от служебния кабинет. Уж всичко започна заради напомнянето от страна на Христо Иванов, че е добре хора с подобен профил да участват в управлението. Слави Трифонов интерпретира това като намеса в някакво негово (имагинерно) право сам да реди кабинет, за което ИТН далеч нямат парламентарно мнозинство. След това обаче се оказа, че ИТН имали възражения и спрямо личностните качества на Асен Василев и Кирил Петков, както и към ключови техни политики. Не стана много ясно какво точно са объркали министрите, а обществената подкрепа за тях и колегите им си остана огромна. В крайна сметка ИТН влязоха в конфликт с правителство, което върши добра работа в много сфери;

- Черешката на тортата с подмяната на промяната беше самото проектоправителство на ИТН, което уж щеше да е експертно, но се оказа просто партийно - ресорните специалисти от партията на Слави поеха отделните портфейли. Освен иновацията с премиера, подбран с телевизионен кастинг, много от кандидат-министрите не са известни с позиции, които са отстоявали публично. Освен предложеният за министър на правосъдието, който (преди "по лични причини" да се откаже от поста) се прочу с това, че писал някакви глупости из Фейсбук и после сам си ги изтрил. А за номинирания за вътрешен министър продължиха да висят “съмнения в плагиатство”. Ако “съмнения” могат да бъдат наречени 30-40 страници, които са идентични с 30-40 страници от книга на друг човек, писана по-рано.

Три версии

Въпросът е: защо ИТН прави всичко това? Едната версия е, че го върши от неопитност и юнашко перчене, което цели да направи ИТН безспорен лидер, а ДБ и ИБНИ просто негови шафери и помагачи. Ясно е, че това е инфантилна стратегия, която няма да доведе до устойчиво мнозинство, но пък може да се харесва на любителите на песенното творчество на Слави и компания. В крайна сметка от гледна точка на стил подмяната на Борисов с Трифонов не е драматична - по-разсеяните може и да не я забележат.

Второто възможно обяснение е, че ИТН не искат да се обвързват с ДБ, защото след това ще формират мнозинства с ДПС и ГЕРБ. Това, а не толкова мачовско-балканската стилистика, е реалното притеснение на партиите на протеста. Тяхното първоначално одобрение лесно ще може да се използва за последващо управление от прикрит характер, в което решаващи ще са партиите на статуквото и на модела "Кой".

Реални ли са тези опасения - или са параноя? Уви, ИТН вече успя да сформира поне едно мнозинство с ГЕРБ и ДПС (за “Буджака”), чиято основна цел е да подкрепи една фалшива опорка на ДПС - че Прокопиев е “олигарх” като Пеевски. При всички случаи обаче вариантът с правителство на “плаващи” мнозинства отваря вратата за голям политико-икономически алъш-вериш, който по-скоро ще възпроизведе модела "Борисов", отколкото да го промени. Въпреки това изглежда, че ИТН предпочитат именно “плаващите” мнозинства пред едно ясно управление, изградено на базата на публични, принципни и обвързващи ангажименти.

Третото обяснение за поведението на ИТН е, че сме свидетели на поредната провокация от тяхна страна, която да доведе до нови избори, на които те да разширят още повече влиянието си. Желанието им (от тази гледна точка) е да се представят като единствената партия на промяната и да маргинализират ДБ и ИБНИ, като пътьом им прехвърлят вината за проваленото правителство.

Разбрани по този начин, действията на ИТН носят някакъв смисъл, но калкулацията им, че ще се разправят с ДБ, за момента е погрешна. Последното изследване на "Маркет линкс" (потвърдено и от други сондажи) ясно показва, че ДБ е в много добро здраве - с над 15% подкрепа сред избирателите. Христо Иванов пък, който изпъква с възпитано, разумно и последователно поведение (макар че на общия фон това не е особено трудно), в момента е втори по популярност след Слави Трифонов. Явно много българи имат вече едно наум за опасността от нова инкарнация на “спасител на нацията” и виждат своето спасение от пишман спасителите в полето на професионалната и отговорна политика.

Математика на вината

Кой ще бъде виновен, ако не бъде съставено правителство с мандата на ИТН? Тук математиката е съвсем ясна:

- 50% отговорност ще носи този, който предлага модела с “плаващи мнозинства” без обвързващи ангажименти с парламентарни партньори - тоест, ИТН;

- 25% отговорност ще носят солидарно ДБ и ИБНИ за преценката си, че този модел е твърде опасен и може лесно да доведе до подмяна;

- 25% биха носили БСП и ДПС, които открито или с парламентарни трикове (например: ДПС сваля кворума в определени ситуации) също биха могли да подкрепят правителството на ИТН.

Тази сметка показва, че това е един от редките случаи през последните години, в които Борисов и ГЕРБ нямат никакъв контрол върху ситуацията (и вина за последствията).

Но и т.нар. партии на промяната все още не са доказали, че могат да са новият пилот на самолета.

Дойче веле