"През цялото лято говорим за комбинации, числа и коалиции. Струва ми се, че изборите за нас са повече държавна лотария, в която се опитваме да познаем кои с кои ще се съберат и какво е числото, но е хубаво зад това да виждаме историята."

Така писателят Георги Господинов коментира по бТВ горещия политически сезон.

"Въпросът е: какво правим, като се събудим на другия ден след изборите, защото сами по себе си нито революциите, нито изборите решават всичко. Важен е следващият ден", добави той.

По думите му лекомислено кризата се обявява за политическа, а тя е по-скоро криза на смисъла – човешка и екзистенциална криза, криза на изгубения хоризонт.

"Политическото или вече е минало, или още не е дошло. Кант казва на едно място какво е Просвещение - да се измъкнеш от непълнолетието, което сам си си причинил. Като гледам това, което се случва през последните месеци, тази дума "непълнолетие" ми се върти в главата", отбеляза писателят.

„Дефицитът на бъдеще е едно от нещата, пред които сме изправени през последните години, но те са свързани с миналото. Когато имаш несбъднато минало, имаш несбъднато настояще – имаш несбъднато бъдеще. Не можем да загърбим нито едно от тези три неща. Тези, които си мислеха в началото на прехода: „Каквото било – било. Дайте да гледаме напред“, всъщност се оказаха част от провала“, продължи той.

Според него основният проблем на политическата сцена е, че излизат нови лица, които са „необезпечени с минало и опит“. По думите му това са хора, които нямат какво да губят, появяват се и изчезват за 15 секунди. И това е проблем.

„От друга страна, има хора, които са претърпели своите провали в миналото, но ние сме го забравили. Нямаме памет за провалите и това отново е проблем. Хубаво е обществото да се самосезира, когато види лице, което се е провалило“, допълни Господинов.

Относно фиксацията върху дипломи на лицата в политиката, писателят заяви, че това не е основното, което един политик трябва да прави.

„Езиците са бонус, но не може да са нещо основно. Един политик трябва да излиза извън локалното, да има визия за бъдещето, да смени тона на разговора, защото в момента той е принизяващ, деструктивен. Политикът трябва да създава смисъл и да има сърце“, смята той.

Писателят отново се върна на темата за неизживяното и неосмисленото минало.

"Не можеш за затвориш вратата пред минало, което не си осмислил. Затова се връщат 90-те, там са заровени много от леслучилите се неща, от нещата, които решихме, че може да променим. Заровени са много неща - от мутри до надежди. Има млади хора, винаги в тях е надеждата."

Господинов заяви, че през годините неведнъж е получавал покани да се включи в политическия живот на страната, но е отказвал, защото за него е важно да остане независим.

Писателят показа и новата си книга - „В пукнатините на канона“, която от утре ще бъде по книжарниците - книга за литературната история.

"Литературната история е пълна с истории, които също може да разказваме", обясни Господинов.