През 2001 г. най-големият враг на Запада беше Ал Каида, олицетворявана от своя лидер Осама бин Ладен. Двайсет години по-късно провалът едва ли подлежи на съмнение: джихадизмът е пуснал метастази, групировките са както по-многобройни, така и с по-добро географско разпределение.

Пепелта от кулите близнаци на Световния търговски център все още тлееше, когато президентът на САЩ Джордж Буш започна това, което нарече впоследствие "кръстоносен поход" или "война" срещу тероризма. Строго погледнато, режимът на талибаните в Афганистан е виновен, че е позволил на Ал Каида да подготви най-смъртоносната атака, извършвана някога срещу западна държава.

Две години и една военна победа по-късно, Буш каза през януари 2003 г. в традиционното си обръщение "За състоянието на Съюза":

"В Афганистан ние помогнахме за освобождаването на потиснатия народ и ще продължим да му помагаме да си върне страната, да възстанови своето общество и да образова всичките си деца, момчета и момичета."

Историята обаче го опроверга. Талибаните превзеха Кабул и въведоха шериата. Независимо дали успокояващите им думи се смятат за достоверни или не, страната вече се управлява от ултрарадикални ислямисти, много близки до Ал Каида.

Означава ли това, че войната срещу тероризма се провали?

"Те успяха да убият Бин Ладен, но ако целта беше да се сложи край на транснационалния джихадизъм, това е пълен провал", казва без заобикалки Абдул Сайед, политолог от Университета в Лунд, Швеция.

Катастрофални резултати

Наистина САЩ повече не са ставали жертва на подобна атака от 2001 г. Поставените цели обаче "бяха непостижими", казва Асаф Могадам, изследовател от Международния институт за борба с тероризма в Израел.

"Тероризмът не може да бъде победен. Заплахата непрекъснато еволюира", добавя той.

Центърът за стратегически и международни изследвания във Вашингтон изчисли през 2018 г., че броят на активните групировки (67) е на най-високото си равнище от 1980 г. Що се отнася до броя на бойците, той варира, според данни от източници, анализирани от Центъра, между 100 000 и 230 000. Това е увеличение с 270 процента в сравнение с оценките за 2001 г. Дори ако признаем, че числата подлежат на съмнение, тенденцията е безспорна.

Като се имат предвид разходите - вероятно повече от трилион долара само за американската мисия в Афганистан - резултатите са катастрофални и сочат очевидни грешки, казват анализатори.

Така например свалянето на режима на Саддам Хюсеин в Ирак през 2003 г. редовно е посочвано като голяма грешка.

"Това позволи на Ал Каида да се възроди, което постави основите за създаването на (групировката) "Ислямска държава" (ИД), казва Сет Джоунс, експерт по тероризма в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Двуглав джихадизъм

Освен това наблюдатели описват една стратегия, поставяща акцент върху противодействието, без да взема предвид в достатъчна степен благоприятната почва за развитието на джихадизма: войната, хаоса, лошото управление, корупцията.

"Конфликти като този в Сирия може да мобилизират и радикализират хиляди бойци за кратък период от време", отбелязва Торе Хаминг, изследовател от Катедрата за военни изследвания в Кингс колидж в Лондон. "Основният проблем не е военен", казва той и добавя: "Един от най-силните механизми за предотвратяване на вербуването на ислямистки бойци е да се осигури на хората по-добра алтернатива. Оръжията не постигат това."

Излиза, че 20 години след 11 септември сегашната обстановка няма нищо общо с миналото. Джихадизмът беше едноглав и въплътен от Ал Каида: сега той е двуглав, откакто бе създадена ИД и обявен "халифатът", по-конкретно в Ирак и Сирия, чието петгодишно съществуване (2014-2019 г.) бе белязано от зверства, излъчвани на живо в социалните мрежи.

Географският обхват на джихадистката заплаха също се промени. Групировките бяха ограничени до Близкия изток, сега те имат присъствие също в четирите краища на Африка, в по-голяма част от арабския свят, както и в Южна и Югоизточна Азия.

Връзките между тези джихадистки групировки са хлабави, а отношенията им с централите често са слаби. Техните местни стремежи надделяват над международните амбиции. Някои от тях обаче "станаха сериозни политически играчи", отбелязва Асаф Могадам.

"Вече не говорим за малък брой хора, които трябва да бъдат включени в списък за наблюдение. Заплахата е пуснала метастази. Има по-голям брой правителства в разпръснати райони, които са изправени пред проблема с войнстващия екстремизъм", добавя анализаторът.

Нов световен ред

Така например Африка се превърна в новата граница на джихадизма - от Сахел и Магреб през Сомалия и Либия до Мозамбик и Демократична република Конго. Експанзия, която също отеква като провал.

Фронтът на джихада "се е преместил от Близкия изток в Африка и не мисля, че това се очакваше", казва базираната в Йоханесбург анализаторка в сферата на борбата с тероризма Бренда Гитингу, изтъквайки неспособността на Запада да предвиди появата на ново бойно поле и да вземе предвид потенциала на Африка що се отнася до новия джихад".

Времената обаче се промениха и на Запад. Световният ред е различен. На 11 септември за една нощ ислямисткият тероризъм бе обявен за "враг номер едно" на Съединените щати и техните съюзници. Оттогава напрежението се увеличи, по-конкретно с Иран, Русия и най-вече с Китай.

Сет Джоунс признава, че "САЩ са променили приоритетите си" и са обезпокоени, подобно на други западни държави, от китайската заплаха.

"В рамките на американската разузнавателна общност има разгорещени дебати дали да продължим да се разграничаваме от борбата с тероризма", казва анализаторът.

Впрочем, на дневен ред са други заплахи. Трябва да се признае, че нито Ал Каида, нито ИД изглежда нямат средства да нанесат незабавен удар на Запада с масова терористична атака, както при атентатите в Париж на 13 ноември 2015 г. Полицията и разузнавателните служби обаче са претоварени със следенето на "самотни вълци" и други изолирани екстремисти, понякога родени в страната, където извършват нападение, често радикализирани в интернет, убиващи безразборно, в името на една или друга групировка, с нож, огнестрелно оръжие или камион.

Двайсет години по-късно джихадистката заплаха не е победена, тя се е променила. Дори белите супремасисти и десните екстремисти виждат в нея пример за подражание.

Това несъмнено ще бъде предизвикателство през следващите години, изразява опасения Асаф Могадам.

"На Запад има известна степен на толерантност и симпатия към идеите на крайната десница. Те черпят упование в изобилие от национализма, който е могъща идеология от един век и половина", казва той.

БТА/Алексей Маргоевски