Изминаха две десетилетия, откакто Владимир Путин и политическите функционери на Кремъл усъвършенстваха методите си, с които си гарантират, че изборите в Русия винаги дават желания от тях резултат. Въпреки спадащия си рейтинг пропутинската партия "Единна Русия" отново се очаква да си осигури мнозинство в долната камара на руския парламент на изборите в неделя. Никога досега в постсъветската епоха обаче тактиката не е била толкова твърда. "Управляваната" демокрация на Путин, която някога разчиташе на известна тънкост, става открито репресивна, пише Financial Times в редакционен коментар, цитиран от Investor.bg

Сигнал за репресиите дадоха миналогодишното отравяне на антикорупционния блогър Алексей Навални и неговият арест и после затвор, след като той - неудобно за властите - оцеля и се върна в Москва. Мрежата му бе обявена извън закона като „екстремистка“, което я поставя на равна нога с "Ислямска държава" или "Ал Кайда", а поддръжниците му не бяха допускани до избори или заплашвани със затвор. Независимите медии бяха наречени "чуждестранни агенти", което затруднява оцеляването им. Мръсни трикове се използват срещу кандидати на опозицията.

Офанзивата срещу Навални беше мотивирана отчасти от неговите разобличения за корупцията на високо ниво. Тя също така имаше за цел да потуши инициативата за "интелигентно гласуване", която Навални беше изпробвал в регионалните избори, като насърчи гласоподавателите да подкрепят кандидата с най-големи шансове, който не е свързан с Кремъл.

И все пак всичко това следва няколко години на слаб растеж и стагниращ жизнен стандарт, в ярък контраст с ранните години на Путин. Подкрепата за "Единна Русия" намаля. Рейтингът на президента остава по-висок. Проучванията показват, че много по-млади руснаци се противопоставят на това Путин да се кандидатира отново за държавен глава, когато мандатът му изтече през 2024 г. - както му позволяват конституционните промени от миналата година. Кремъл наблюдаваше как хиляди хора излизат на улиците в съседна Беларус миналата година, след като Александър Лукашенко - който стана президент шест години преди Путин - обяви изборна победа, която те смятаха за нечестна.

Засега има малко признаци опозицията да достигне тези нива в Русия. Много възрастни избиратели и тези извън градовете остават лоялни на Кремъл или не виждат алтернатива на Путин. Но репресиите допълнително ограничават пространството за дебат, критика и обмен на идеи, от които развитите икономики се нуждаят, за да процъфтяват. Умните предприемачи и много чуждестранни инвеститори местят бизнеса си другаде. Намаляват шансовете руската икономика някога да бъде отбита от своята зависимост към добива на изкопаеми горива и метали или да се ограничи корупцията, която разяжда системата отвътре.

Авторитарните системи понякога могат да бъдат "просветени", с намерения да прокарат либерални реформи или дори да проправят пътя за преход към демокрация. Някои от кръга на президента в началото на 2000-те смятаха, че това е неговият план. Вместо това кухата същност на режима стана ясна. Импулсът да се остане на власт е мотивиран от това, което някои вътрешни хора наричат месианска заблуда, че само Путин предпазва Русия от хаоса. Това отразява също неговия собствен страх и този на инсайдърите какво би могло да стане с всички тях, ако той бъде свален.

Това е нещастие преди всичко за руския народ. Но е и опасно за глобалната сигурност. Путин си спомня как популярността му нарасна след анексирането на Крим през 2014 г.; Москва продължава усилията си за подкопаване на украинския суверенитет и увеличава влиянието си в Беларус в замяна на поддържането на Лукашенко. Представянето на Русия като "обсадена крепост", която Западът е решен да подкопае, отразява истинската кремълска параноя и е полезно за събиране на патриотична подкрепа. Най-вече европейските лидери разбират тази заплаха; администрацията на Байдън, по-фокусирана върху Китай, трябва да й обърне по-голямо внимание.