Полша ще разпусне Дисциплинарната камара, която гледа дела срещу съдии.

Това обяви днес премиерът на страната Матеуш Моравецки пред Европейския парламент в Страсбург.

Това стана по време на дебат, посветен на кризата с върховенството на закона в Полша и предимството на европейското законодателство.

„Разпускаме ДК, защото механизмите за отговорността на съдиите, които бяха въведени, не оправдаха очакванията. Не видяхме да се прилагат решения в случаи със съдии, които те ясно нарушават професионалния кодекс. Надявам се новите процедури да са приемливи за всички, защото всички искат отговорно поведение от съдиите. Може би самите съдии очакват това“, каза Моравецки.

Дисциплинарната камара бе една от причините отношенията между Брюксел и Москва да се изострят. А конкретната причина за дебата бе постановлението на Конституционния съд във Варшава в страната му, че европейското законодателство е несъвместимо с полското.

Моравецки и председателката на ЕВропейската комисия Урсула фон дер Лайен размениха остри реплики по време на дебата.

Същевременно Моравецки предложи да бъде създадена камара, която да се състои от конституционни съдии от страните членки и която да е част от Съда на Европейския съюз (СЕС). Причина за идеята са именно критиките срещу Конституционния съд в страната му.

Премиерът говори близо половин час вместо полагащите му се пет минути и игнорира трикратния опит на водещия заседанието да го прекъсне. Евродепутатите го слушаха много внимателно.

Особено впечатление Моравецки направи, когато започна да цитира извадки от конституцията и от съдебни решение. В тях също се казваше, че европейското право има върховенство само върху компетенции, които са му предоставени от всяка отделна страна членка. Накрая се оказа, че цитатите не са от юридически текстове от Полша, а от Германия, Франция и Дания.

Моравецки бе категоричен, че страната му няма никакво намерение да напуска ЕС. И даде доказателства за това.

Преди Моравецки говори Урсула фон дер Лайен. Тя предупреди, че ЕК няма да се поколебае да действа срещу Полша. Сред инструментите са задействането на член 7, което лишава страната от правото на глас в Съвета на ЕС, и спирането на пари от еврофондовете за възстановяване.

Урсула фон дер Лайен

 

Как ЕС може да накаже Полша

Фон дер Лайен не изневери на себе си и не пропусна да направи историческа ретроспекция. Тя припомни как преди малко повече от 40 г. комунистическият режим в Полша е въвел извънредно положение:

„Много активисти на профсъюза „Солидарност“ бяха хвърлени в затвора само защото отстояваха правата си. Народът желаеше демокрация, както и милиони други от Будапеща до Талин. Искаха свобода, за да избират своите правителства. Искаха свободно слово, свободни медии и край на корупцията. Желаеха независими съдилища, за да защитят техните права.“

След което председателката на ЕК заяви:

„Скорошното определение на полския Конституионен съд поставя много от тези неща под въпрос.“

Тя припомни, че въпреки предприетите от Комисията мерки ситуацията в Полша се влошава. А последното съдебно решение поставя под съмнение самата основа на ЕС. За първи път институция на страна членка постановява, че европейските договори са несъвместими с националната конституция.

Комисията в момента прави оценка на решението и ще действа и вариантите за това са три:

• 1. Процедура за нарушение, по линия на които ще бъде оспорено решението на Конституционния съд;

• 2. Прилагане на механизма за обвързване на разходите от бюджета на ЕС със састоянието на върховенството на закона;

• 3. Задействане на член 7, който лишава страна членка от право на глас в Съвета на ЕС.

За втория вариант се говори все по-често, особено след като Съветът на ЕС прие този механизъм.

„Това са пари на европейските данъкоплатци. И ако нашият съюз инвестира повече от всякога за напредъка на нашето колективно възстановяване, трябва да защитим бюджета му от нарушения на върховенството на закона“, каза Фон дер Лайен.

Докато сблъсъкът между ЕС и Полша не бъде разрешен, страната едва ли ще види и цент от общо 29,3 милиарда евро безвъзмездни заеви и 12,1 млрд. нисколихвени заеми, за които подаде молба в своя национален план за възстановяване и устойчивост, коментира Ройтерс. ЕС дори може да блокира достъпа на страната до структурни фондове на стойност 70 милиарда евро от бюджета на ЕС.

В края на речта си Фон дер Лайен се върна към историята и припомни как кардинал Карол Войтила е променил завинаги европейската история, когато се е завърнал в родината си вече като папа Йоан-Павел II.

Тя напомни още нещо - как самият Лех Качински – лидер на управляващата в Полша консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС), лично е ратифицирал Лисабонския договор заедно с Хартата за основните права в качеството си на полски премиер. 

„Да живее Полша, да живее Европа“, завърши тя на полски език изказването си.

Отпорът на Моравецки

Противно на очакванията, Матеуш Моравецки не започна с незабавен контраудар.

Той започна с предизвикателствата, пред които са изправени всикчи в ЕС – инфлацията, поскъпването на живота, задлъжнялостта, кризата с климата. Полският премиер обърна особено внимание върху поскъпването на газа и заяви, че това се прави от руски фирми като „Газпром“ и че е резултат от късогледи решения, взети в Европа. Този ценови скок според него кара много предприемачи в ЕС да се питат дали да останат да произвеждат в Европа или да изнесат производството.

След 15 минути дойде ред Моравецки да обясни какво е мястото на Полша в ЕС.

„Решението ни да сме част от ЕС е цивилизационен излор. Мястото ни е тук и ние не искаме да го напускаме. Искаме силна Европа. Полша не остава с празни ръце и не идва с празни ръце. Тя получава и дава много възможности, например на редица германски компании“, изтъкна той.

Моравецки се похвали, че страната му не е данъчно убежище, за разлика от други членки на ЕС, без обаче да спомене конкретни имена.

Той не пропусна да отбележи и че страната му заедно с Литва и Латвия защитава източмните граници на ЕС от незаконна миграция, насърчавана от Беларус.

И докато в много държави от Съюза доверието в него спада до под 40 на сто, в Полша 80 процента от населението одобряват членството в него.

„За съжаление, все има още двоен стандарт в ЕС“, продължи Моравецки.

И посочи, че гражданите на страната му виждат в някои европейски институции практики, които ги карат да си задават въпроси. Такива са например разнопосочните решения, вземани от тези институции. Друга причина е противопоставянето и разделението на стари и нови членки. Те биват третирани поразличен начин – като силни и слаби.

Правилата на играта трябва да бъдат еднакви за нсички страни и Полша не може да се съгласи, когато има нападки срещу нея, когато не е съгласна с това.

Оттук Матеуш Моравецки премина към темата за върховенството на закона:

„Не могат да се разширяват без правни основания компетенции, като се позовават на върховенството на закона. Нито могат да бъдат прокарвани решения със заплапи от санкции. Отказвам да приема езика на заплахите,. Както и това, че смятате да ни поставите пред свършен факт. Полша е изнудвана. Това не може да се използва като метод, за да се променят политиките на страна членка“, обърна се министър-председателят към евродепутатите и Урсула фон дер Лайен.

След това Моравецки обясни що е то правова държава. Такава не може да има без разделение на властите, без независимост на съдебната власт, без спазване на принципа, че всяка институция има ограничени компетенции, както и без зачитане на йерархията на източниците на правото.

„Европейското право има върховенство над националното само в сфери, които вече са били делегирани от отделните страни членки. За нас основният закон на ЕС е конституцията на една страна. ЕС е силен, но не е държава. Имаме 27 държави членки в Съюза. Те си остават суверени. Те са господари на Договорите на ЕС и те са тези, които решават какви са компетенциитее, които се делегират на ЕС. Ние сме делегирали чрез Договорите много компетентности, но не всичко. Някои сфери все още остават от компетенцията на държавите членки“, каза Моравецки.

По думите му Конституционният съд във Варшава е задал въпрос дали европейското право е това, което решава къде е границата между националните и европейски правомощия. Ако има нови компетенции, трябва да се вземе решение дали те отговарят на националното право.

„Съдът на Европейския съюз (СЕС) като че ли си придава нови правомощия. Защо има изобщо член 4, къдеето се говори за спазване на конститоциите на страните членки? Защо член 5, според който ЕС може да действа само в компетенциите, предоставени от националните държави?“, попита полският премиер.

Да на универсализма, не на централизма

Моравецки премина на цитати:

„В нашия правов ред върховенството на европейското право не се простира върху нашата конституционна система. То не може да заплашва конституционнагта система на нито една страна членка. Нашият Конституционен съд може да прави проверки дали са нарушени компетентностите на институциите. Ако има нарушение, законите на ЕС няма да се прилагат на територията на страната членка. Делегирането на правомощия към ЕС не може да наруши принципа на върховенството на нашата конституция.“

И се обърна към евродепутатите:

„Виждам по лицата ви, че не сте съгласни с мен, но не разбирам защо. Тези цитати са от решения на Конституционния съд на Германия, Франция, Дания, други страни.“

Моравецки даде за пример различията в устройството на различни страни от ЕС. Някъде няма Конституционен съд, другаде има. В определени държави дори членството в Съюза е записано в конституцията.

„Не можем да се съгласим да се налага диктат над страните членки. ЕС не е това в същината си. Ако искаме сътрудничество, трябва да има съгласие, че тези различия ще съществуват. ЕС няма да се разпадне само защото правните ни системи са различни“, каза полският правителствен ръководител.

Той не изключва някой ден да бъде постигнато решение за пълно хармонизиране на правото. Но такова решение ще се вземе от суверенни страни членки.

„Ако искате наднационална държава в Европа, питайте. Комтенецтиите на ЕС имат ясно очертани граници. Не трябва да мълчим, когато тези граници се престъпват. Казваме да на европейския универсализъм и не на европейския централизъм“, обобщи Матеуш Моравецки.

Има риск ЕС да се превърне в държава, която налага своя дневен ред на своите провинции. Такова нещо никой не е подписвал. През последните две години обаче по думите на премиера в Европа се наблюдава сериозен дефицит на демокрация. Все по-често се вземат решения при закрити врати, и то от европейски съдебни органи, без обвързване с правни критерии, без възможност за съдебен контрол.

„Лекциите, които ни се четат снизходително, начинът, по който ни казват, че нашата демокрация не е съзряла, е трагично говорене от определени кръгове в Европа. Полша няма да се поддаде на заплахите и очаква диалог въз основа на принципа за взаимния контрол“, категоричен бе министър-председателят.

Той обяви Европа за „най-доброто място под слънцето“.

На няколко пъти Моравецки нарече „лъжци“ изказващи се евродепутати, включително от Полша. Причините, съвсем естествено, бяха критиките срещу неговото правителство.

Подобно на Урсула фон дер Лайен, той също направи историческа ретроспекция в заключителното си изказване. И отбеляза, че точно преди 37 години – на 19 октомври 1984 г., агенти на полските комунистически служби са убили популярния свещеник и активист на „Солидарност“ Йежи Попиелушко.

Урсула фон дер Лайен се изнерви и заяви, че аргументите на Моравецки срещу проекта „Северен поток 2“ не са особено убедителни. И посочи, че полският премиер постоянно измествал темата на дебата, която е посветена на върховенството на закона в неговата страна.

„Няма да допуснем поставянето на европейската демокрация под риск. Поставена е под въпрос легитимността на Съдаъ на ЕС. Препоръчаха ми да действам. И имам възможности да го направя ъв връзка с решението на полския Конституционен съд със средствата, които ми дават Комисията и Парламентът“, каза тя.

Фон дер Лайен предупреди, че отпускането на помощи за възстановяване са обвързани с реформите. Всяка страна трябва да изпълнява отправените към нея конкретни препоръки. А една от препоръките към Полша е възстановяването на независимостта на съдебната система и връщането на работа на уволнените съдии.

„Никога не сме губили процес в съда, когато става дума за правовата  държава. И така ще продължи“, изтъкна Урсула фон дер Лайен.

Елена Йончева: Това е срам

„Нима смятате, че е възможно да съборите демокрацията и в същото време да останете в европейското ни семейство?"

С този въпрос към Матеуш Моравецки се обърна Елена Йончева от БСП и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД). Тя бе единственият изказал се на дебата български евродепутат.

„Има само един начин, по който да се опиша това – срам“, изтъкна тя.

И призова Европейската комисия да действа. Тя обвини полския премиер, че атакува основите и ценностите на ЕС.

„Тук Европа не е само източник на финанси, когато става дума за разпределяне на средствата от бюджета. А трябва да има доверие и то следва да е взаимно“, продължи Йончева.

Според нея появяващите се авторитарни режими в Европа се опират на съдебната власт в страната си, която контролират, и ЕК вече не може да мълчи. Като пример Йончева даде Унгария, както и авторитарния по думите й режим на правителството на Бойко Борисов в България, последствията от който ще се преодолеят трудно.