Третата поред предизборна кампания за тази година логично се оказа голямо предизвикателство за политиците. Уморените избиратели видяха два полуработещи парламента, неуспешни опити за съставяне на правителство и грозни дебати, които със сигурност отблъснаха голяма част от хората. Само преди месец нямаше разумен човек, който да си помисли, че на изборите на 14 ноември може да видим мобилизиране на електоратите и голяма активност. Едни и същи програми и неспособността на политиците от т.нар. партии на промяната да постигнат устойчива формула за управление предсказваше песимистични сценарии: отново фрагментиран парламент, пълен с хора с ниска коалиционна култура, който трудно би произвел стабилно управление, от което безспорно се нуждаем в момента. 

Президентската кампания обаче даде нов свеж тласък на предизборните страсти и като че ли тя ще бъде двигателят, който може да изкара повече хора до урните. Това се дължи не толкова на предизборните стратегии на двамата основни играчи - Румен Радев и Анастас Герджиков, колкото на останалите 22 кандидат-президентски двойки, които с участието си в публични дебати и опитите да получат видимост сътвориха доста комични моменти и като че ли частично върнаха интереса на българите към политиката по начин, какъвто не бяхме виждали от времето на вече покойните Кире Либерало и Жорж Ганчев.

Неочаквано председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов показа, че си е намерил доста нестандартен пиар екип. Стъписани, неговите привърженици, търсещи алтернатива на Радев и незавимисия кандидат на ГЕРБ Герджиков, наблюдаваха в социалните мрежи как Панов отива да си прави нови очила в оптика. Доста симпатична случка, започваща с публичен призив на собственик на оптика да смени досегашните му очила, които определено не пасват нито на имиджа, нито на черепната му кутия. 

Ако имаше положителен ефект, той определено бе за оптичката, която получи доста поздравления, а кандидат-президентът получи първите предложения във фейсбук да смени своя комуникационен екип.

Десните избиратели бяха довършени от встъпителния клип на Лозан Панов по БНТ, наречен галено “Уиндоус ХР”, тъй като магистратът се появи на фона на синьо небе с облаци (стандартният десктоп бекграунд на тази операционна система) и бе толкова непрофесионално монтиран, че никой не можа да чуе посланията във видеото.

За сравнение друг кандидат се оказа доста по-подготвен във визуално отношение - певицата Луна Йорданова. Песента й “Луна президент”, направена с голямо политическо остроумие през 2016 г., има вече 1,02 млн. гледания в YouTube, а вместо да агитира с политически послания по БНТ, тя избра да пусне своя песен, на която позира на фона на красив природен пейзаж, дезигизирана като Статуята на свободата. Оказва се, че от години Луна се готви за президент, дори през 2018 г. е записала новогодишно обръщение към нацията като държавен глава. Дотук добре, вероятно всички са очаквали от нея шоу, но изведнъж в профилите в социалните й мрежи започнаха да се появяват политически послания: вън комунистите и съветските шпиони от властта и вкарването им в затвора заедно с пълна лустрация, 650 лева заплата за президента, достъп на всички разследващи журналисти до президентството,  покана към финансиста Кольо Парамов да й стане съветник, с чиято експертна помощ да успеем да намерим и върнем откраднатите 51 милиарда долара от държавата, за да се повишат тройно пенсиите. 

Песничката “Луна президент” е от 2016 г., но днес е набира популярност.

А от няколко дни с агрегивна кампания във фейсбук и инстаграм тя атакува кандидата за президент Румен Радев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Това вече събуди интереса към нея и нейните изяви са чест повод за коментари сред гражданите. Тази сутрин по БТВ пък се наложи да изгонят Луна от студиото, защото нарече опонента си Николай Малинов "комунист, подлога и шпионин”.

Друг атрактивен и директен кандидат, който засега също е интересен на зрителите, е Светльо Витков от “Глас народен”. Той се представи с атрактивен “ретро” клип в рамките на безплатните участия на кандидатите по БНТ, а в предаването “Панорама” затвърди стила си с директни и атрактивни послания - “Извинявайте, но политик на площад е като проститутка на черква. Нашата работа не е на площада.” Преди дни вниманието бе приковано към него и заради катастрофата, в която участва преди дни и разказа му, че е блъснал “напомпан каратист, завършил Национална сигурност”. “Не мога да си обясня обаче тази сила да си повярва човек и цялата тази мутренско-чалгаджийка култура. Това води до създаване на изроди, които не могат да бъдат контролирани. Всеки един от нас е потенциална жертва”, заяви той, с което отново директно адресира дългогодишен проблем на прехода, който много хора не са забравили. 

Светльо Витков като екшън герой.

За гарнитура успяхме да видим и неумелия опит на кандидата Желю Желев да се снима със своето вице на фона на тапета в хола, както и отново в телевизиите да се покажат позабравените Александър Томов и Волен Сидеров, които да раздвижат скучния политически пейзаж. 

На този фон сериозната битка с послания отиде на заден план и дори пиар екипът на президента реши да покаже как той прави 50 лицеви опори заедно с млади каратисти, които не можаха да насмогнат на спортната му форма. Първоначалното възхищение на част от хората (това си е изпитание дори за трениран спортист) прерастна в обратни коментари, че работа на президента не включва високо спортно майсторство.

Засега проф. Анастас Герджиков не е блеснал с атрактивни събития, което е нож с две остриета - той не успява да получи нужната видимост и да докаже защо е различен, тъй като и политическите му послания засега за твърде “равни” и предпазливи. 

Веселото раздвижване около кандидатите за президент може да разгневява мнозина, които очакват интелигентен сблъсък на идеи. Но всъщност то свърши добра работа на всички политици - върна интереса на хората към кандидатите, които вече нямаха с какво да привлекат внимание (нагледахме се на всякакви циркове тая година). Резултатът от това може да е по-активно участие на 14 ноември, от което ще намажат и кандидатите за депутати. Това повишава и теоретичните шансове президентският вот да се реши в един тур, макар че трудно е до урните да отидат половината от избирателите по списъци, които са пълни с доста мъртви души. 

Със сигурност обаче по-високата активност ще гарантира и по-голяма легитимност на избраниците в парламента (които досега бяха избирани с едва 10 000 гласа на мандат) и съответно може да провокира по-отговорно поведение от тях за намиране на формула на властта.