„Без да критикувам медиите, искам да кажа, че това е медийно заглавие за провалена среща“.

Това каза днес в Благоевград министър-председателят Стефан Янев по повод съобщения за срещата на правителство, работодатели и синдикати вчера, която не стигна до съгласие по искане на КНСБ за увеличаване на месечната минимална работна заплата на 764 лева от 650 лева от 1 януари догодина.

Темата на тези редове обаче не е заплатата, а отношението на властта към медиите.

„Медийни заглавия“ в изказването на Янев очевидно е синоним на „неточни“, „недобронамерени”, „преувеличени“, „сензационни”, „пристрастни“.

Така властта в България традиционно гледа на медиите и е научила обществото да гледа така на тях.

А, забравих, че освен всичко гореказано, медиите и работещите в тях журналисти често са обвинявани от политици, че са „купени“.  Нищо, че не една власт у нас си е пазарувала медии в буквалния смисъл на думата, нагушвайки ги с публични средства - европейски и български. 

Янев не е сам. С цялата си претенция на променящ България управник, той върви по големите следи на тези, за които репортерките бяха „мисирки“. Само дето се изразява по-деликатно. Това заслужава да бъде оценено. И все пак... 

Властите се сменят, всяка нова „освобождава” народа изобщо и медиите в частност от предишната, но отношението към медиите и журналистите остава същото - от пренебрежително до открито враждебно и най-вече - цинично. 

За външните наблюдатели непрекъснато освобождаваните български медии остават все така неосвободени и на онова 112 място по свобода.

Ако има някакво утешение в тази картинка, то е че по същия начин стоят нещата в други държави. Янев очевидно споделя Тръмповото презрение към медиите, но е обрязан от популисткия талант на бившия американски президент. Под фуражките много рядко оцелява талант, ако преди тях  изобщо е имало такъв.

Да оставим обаче настрана клетите други държави. Интересува ни нашата.

И ако във връзка с нея се опитаме да отговорим на вечния български въпрос: „Докога?“, трябва да кажем: 

Докогато у  някоя от стойките за микрофони, следващи служебния премиер, се появят мозък, професионален хъс и смелост да го попита: Кой си ти, бе, временен неизбран чиновнико, че си позволяваш да говориш така на и за медиите („без да ги критикуваш“)? В казармата ли те научиха така? (Нямам време да обсъждам защо си вземаме премиери от казармата).

И още - докогато българските граждани масово разберат, че обществените медии не са държавни, а техни и затова те, а не парламентът и президентът трябва да назначават техния регулатор и той да не отразява всяка смяна на политическата конюнктура.

И още - докогато всички български журналисти прочетат или препрочетат Илф и Петров и разберат, че делото по освобождаването на българските медии е дело на самите медии, а не на политиците, които по целия свят са от един дол дренки поне в едно - не обичат свободни медии. Само го прикриват с различен успех, в зависимост от собствената си и на обществото цивилизованост.