Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка. Това е първата стъпка от великопостния път. Ето защо светата Църква е приела да нарича този ден Неделя на прошката. Великият пост има 3 подготвителни седмици, обхващащи 4 неделни дни, които на основа на литургийното евангелско четиво са наречени Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя месопустна и Неделя сиропустна. Днес е последният ден от последната подготовителната седмица преди началото на Великия пост, в който спираме употребата на млечни продукти, затова е наречена и сиропустна.

На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. Веселието е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето. Обредът се нарича „люшкане“. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата. Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове. Тесе полят от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Вечерта на Неделя сиропустна мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка.

 

Клуб Z публикува по повод празника част от проповедта на младия свещеник отец Владимир Дойчев от храм „Св. преп. Наум Охридски“, София:

 

Наистина благочестива е тази традиция хората да си искат прошка на Сирна Неделя. Точно преди да започна да пиша за нея, попаднах на материал в един вестник, в който се разказваше, че дори родните депутати и политици са подвластни на тази традиция. Учудих се до каква степен може да се профанизира нещо толкова съкровено. Да оставим настрана баниците и „хамкането”, без които, разбира се, един добре рекламиращ се политик не може да мине. Впечатлих се от кого тези хора ще поискат прошка. Говореше се само за роднини и приятели. „А от българския народ – ще попитате вие – ще искат ли прошка?” В материала нямаше и дума за това. И знаете ли защо? Отговорът е прост. Не можеш да искаш прошка от някого, когото не забелязваш. За тях ние просто не съществуваме. Не можеш да искаш прошка от някого, който за теб е само електорална единица. Прошката е винаги личностна. Те не знаят, че ние сме им сърдити. Мислят, че това са политически спекулации.

Така и ние ще си кажем тази неделя: „Простено - прости!” Питали ли сте се защо много често това „Простено - прости!” няма никакъв ефект върху нас? Не ни обновява. Просто нещата продължават естествения си ход. Ние спираме да ядем месо, яйца, мляко, но продължаваме да „ядем” хора. Това е защото много често приличаме на политиците и бизнесмените. Та, нали те са произлезли от нашия народ. Сега чувам, че в някои фирми имало камери, с които следят производителността в цеховете. Като в „Биг брадър” – дават ти пари и ти възлагат мисии. Само дето вечер ти позволяват да се прибереш вкъщи...

Знаете ли какъв е парадоксът на нашето време? Имат камери, но не виждат хората. По цял ден ги гледат, но не ги виждат. Понякога едва се сдържам да не се разкрещя: „Това са човешки същества, бе! Не са роботи! Не са ти роби! И с тях се случват всички тези неща, които се случват с нормалните хора - болят ги зъбите, или имат някакви други проблеми. Тези хора въобще имат ли право на достойнство!? Да ги следиш с камера по цял ден. Нали знаеш, че и Бог следи тебе? С какъвто съд съдиш – с такъв ще ти бъде отсъдено!“

Защо ви разказвам тези неща ли? Може би ви се струва, че не е по темата за прошката? Но и ние сме такива. Ще искаме прошка от най-близките си, а за другите, може би, няма да има нужда. Защото също като политиците и бизнесмените не ги виждаме. Не виждаме проблемите им, страховете им, предразсъдъците им, както и достойнството им на личности, на Христови чеда, създадени също като нас по Божий образ. Нима не е достатъчно, за да бъдат уважавани и почитани?

Няма истинска прошка без съзнание за това, че ти самият си грешен. Трябва да можем да се оглеждаме в очите на другия. Измисляме си глупави причини, за да не простим. Някои казват: „Първо младите трябва да искат прошка!” Други: „Първо подчинените да поискат прошка от началниците си!” Трети: „Ако той не ми поиска прошка, и аз няма да му поискам!” Глупости! На кой Бог се кланяте? Не е ли на Този, Който уми и нозете на учениците си? Той каза, че който иска да е по-голям – трябва да стане слуга (Мат. 23:11). Който пръв прости и сам поиска прошка, получава по-голяма награда.

Но и прошката не бива да бъде еднократна. Тя трябва да се превърне в светоглед. В естествено отношение към другия човек. Само тогава ще бъде християнска прошка. Да можеш да се жертваш за другия. Може би грешен човек, може би твой длъжник, но ти да изживяваш една непрекъсната прошка към него и едновременно с това да виждаш себе си по-грешен от него. Да знаеш, че и той има за какво да ти прощава. Винаги има. Само любовта може да покрие всичко. И най-страшните конфликти. Може да победи и най-злите хора.

Сега, като чета какво съм написал дотук, ми се струва, че сам съм паднал в капана на думите си. Защото съм сигурен, че някой ще попита: „Ние трябва ли да простим на политиците и на новоизлюпените пишман капиталисти?” И на мен като на вас ми е трудно да им простя. По причини, които са видими за всички, освен за самите тях. Но ако не им простим това, което се отнася до нас, то цикълът на злото ще се е затворил.

Простете и на мене за тези няколко неумели думи, с които исках да кажа, че хората не са „вкусни” и няма причина да ги „ядем” - нито през поста, нито извън него. И да помним, че накрая на светата Четиридесетница сияе Христовото Разпятие. То ни задължава да живеем в любов, прошка, покаяние и съзнание за саможертва.

И ето сега, тук, отново мога да кажа същото: „Простете ми, братя и сестри, и се помолете за мене грешния!” Защото прошката е нещо хубаво. И простено да ви е…

Лек и спасителен пост!