Художествената комисия на Националния филмов център (НФЦ) създаде абсурден прецедент, от който не е ясно как ще се измъкне и дали изобщо ще се опита. Ще направим опит да обясним с прости думи:

На втората сесия за игрално кино комисията гласува субсидия на проекта "Извън пътя" на Николай Волев, а и. д. директорът Георги Чолаков издаде заповед (№237 от 13 декември) за сумата, която следва да бъде дадена: 1 020 000 лева. Дотук добре. Обаче съществува една друга заповед от първата сесия - №61 от 20 юни, според която същият проект "Извън пътя" (на същия продуцент-режисьор) трябва да получи едни други 1 050 000 лева.

Тези пари Николай Волев още не е взел поради заведените дела за нарушения срещу НФЦ. Ако делата приключат в полза на НФЦ, парите ще бъдат освободени и той трябва да ги получи. Може би тогава Николай Волев ще бъде така добър да се откаже от едната субсидия? А може би не. Практически той не е в нарушение и никой не може да му попречи да вземе и двете. Парадоксът обаче е налице, а фактът - неоспорим. Кой го забърка? 

Георги Чолаков

Според нашето скромно мнение - и. д. директорът Георги Чолаков, за когото отдавна ни омръзна да пишем. Той даде

възможност на Волев да кандидатства отново, за да "си върже гащите", ако първата сесия бъде анулирана от съда. Всъщност от правилника е разрешено: ако проектът ти е отхвърлен на една сесия, можеш да кандидатстваш с него пак, и пак, и пак. Но ако е спечелил? На никой, участвал в изработване на правилника, не му е хрумвало подобен абсурд и не го е предвидил.

Ако обаче мислите, че батакът свършва тук, грешите:

След като делото на Росица Караджова срещу НФЦ бе отложено за 5 март, тоест парите от първата сесия увисваха във въздуха, някой (познайте кой) посъветва Николай Волев да пусне молба до Административен съд и да поиска "допускане на предварително изпълнение на оспорената заповед по реда на чл. 167, във вр. с чл. 60 от АПК, с оглед предотвратяване настъпването на значителни и трудно поправими вреди за дружеството и за колегите на продуцента от неговия екип." 

Да обясним: въпросният чл. 60 от АПК предполага допускане на предварително изпълнение на издадения акт в случаи, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

И какво прави съдия Галин Несторов? ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на заповед № 61/20.06.14 г. С мотиви: "със заповедта се одобрява отпускане на средства, които се предвиждат за създаване на продукт на културата и изкуството в областта на киното. Ноторно известна е липсата на средства в тази жизнено важна за обществото сфера, което безспорно предпоставя необходимостта от своевременно субсидиране на важни проекти в тази област. Безспорен е авторитета на автора на проекта – режисьора Н. В., чието име е емблематично за българското кино и култура и в този смисъл безспорно като символ на професионализъм и талант. Не е необходимо да се обосновава допълнително необходимостта от създаване на стойностни произведения на българската култура и в частното във филмовото изкуство. Това несъмнено налага реализиране на този проект..."

На човешки език: Загриженият за българската култура съдия Несторов разрешава на Николай Волев да получи субсидията си от първата сесия, защото е именит, емблематичен творец... Дали някой ще обжалва това му решение, е друг въпрос. Какво обаче се случва с другите двама творци (също доказани, впрочем, с много български и международни награди за филмите си) Валери Йорданов ("Кецове") и Драгомир Шолев ("Подслон")? Нищо. Те нямат право да си получат субсидиите, докато трае делото. Не са се сетили (или не са ги подсетили), че могат да пробват и такава врътка.

Или за съда има различни категории хора - емблематични и недотам емблематични? Това, последното изречение, май няма нужда от въпросителна...

Иван Радоев го е казал в "Човекоядката" - всички сме равни, но някои са по-равни от нас.

Няма как да подминем още една странна история от тези дни: на първата сесия през юни проектът на Милена и Невена Андонови "Пастир" бе оценен със средна оценка 64,93 и не получи субсидия. Сестрите заведоха дело срещу НФЦ за нарушения, което дело бе обединено от съда с това на Росица Караджова. Когато нещата започнаха да се затягат и всеки трябваше да се заяви от кой лагер е, Невена и Милена подадоха молба жалбата им да бъде оттеглена - за да не ги бъркат с Росица случайно. След което кандидатстваха със същия проект на втората сесия. И... получиха от (почти) същата комисия средна оценка 72,29 и субсидия от 1 100 000 лева.

Уважаеми читатели, дотук в текстовете по случая няколко пъти намеквах, че ще се случи точно това с казуса "Андонови". Сега вече чак ми е досадно да говоря за него. Художествената комисия да си бере срама. Аз не знам какъв е проектът "Пастир", даже съм склонен да мисля, че заслужава именно втората оценка. Но по този начин да си я извоюваш - съжалявам, но е жалко. Разлика от почти 9 пункта е твърде, твърде голяма и това въобще не е случайно. Любопитно е да се видят оценъчните карти на отделните членове - ще се постараем да ви информираме за учудващата трансформация с тях от юни до декември.

А най-големият майтап в случая е, че съдът отказа да уважи оттеглянето на жалбата на сестри Андонови и те продължават да съдят НФЦ с пълна пара...     

Оплитането на НФЦ в собствените си мрежи продължава с незатихващи темпове. Усуканите от и. д. длъжността директор Чолаков кълчища и съдебните дела спъват производството на игрални филми. И понеже краят на делата не се вижда, а краят на годината дойде, около 12 милионна субсидия за българско кино ще бъде върната в държавния бюджет. Освен вероятно едни суми, за които сме писали вече.

Вместо да реши проблема с нарушенията на първата сесия, да я анулира (както го посъветва Националният съвет за кино (НСК) доста отдавна) и да я обяви наново, Георги Чолаков се запъна и влезе в спиралата, от която вече няма излизане. Подкрепян явно или тайно от голяма част от гилдията, той реши, че ще се пребори лесно с 22-годишната Росица Караджова и отказа да направи най-лесното, ефективно и честно движение - да започне да спазва правилата. На някои от кинаджиите напоследък сякаш започна да им светва пред очите - че позицията на Росица Караджова е доста близка до становището на НСК, че нарушенията на художествената комисия са факт и т. н. Уви, твърде късно. Освен това Караджова продължава да бъде за тях враг. Те даже се опитаха да направят "широка подписка срещу правния тероризъм на г-ца Караджова", от която нищо не излезе, защото под какво трябваше да се подписват останалите? Под предложения текст, измъдрен "спонтанно" по време на фестивала "Златен ритон" в Пловдив: 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ / ГОСПОДА СЪДИИ, ОБРЪЩАМЕ СЕ КЪМ ВАС ДА СЕ СПРЕ ПРАВНИЯ ТЕРОРИЗЪМ НА РОСИЦА КАРАДЖОВА СРЕЩУ БЪЛГАРСКОТО КИНО!

Звучи несериозно. Може да се протестира срещу нещо конкретно - например срещу преписване на мотиви от член на художествената комисия, срещу отсъствие на членове на комисията, срещу конфликт на интереси, срещу Делян Пеевски и т. н. Да протестираш срещу напълно законно заведени съдебни дела е странно. Освен ако не признаваш българския съд за институция... Хм...