Франция е изправена пред историческа година. За първи път тя може да има жена за президент.

Валери Пекрес, управителка на региона на Париж, е кандидатката на умеренета десница, „Републиканците“, за президентските избори през април и май догодина. Сондажите я сочат като най-вероятната съперничка за поста на управляващия либерал Еманюел Макрон, а един от тях я видя като победителка на втория тур.

„Кандидатката на „Републиканците“ прави грандиозен пробив в анкетите - съобщи на 7 декември сп. „Експрес“. - Във втория кръг Валери Пекрес ще изпревари Еманюел Макрон с малка разлика (52% на 48%). След победата си на конгреса на „Републиканците", президентката на региона Ил дьо Франс (където е столицата Париж - б.р.) се качва рязко според резултатите от проучване на Elabe „Opinion 2022“ за BFM TV / L'Express в партньорство със SFR“.

За момента 54-годишната Пекрес, бивша министърка на висшето образование и на бюджета и правителствена говорителка при президента Никола Саркози (2007-2012 г.), изглежда фигурата, способна да върне умерената десница в играта, от която Макрон я изхвърли на първия тур на изборите през 2017 г. Тя събира подкрепа сред дясноцентристкия електорат, който тогава подкрепи сегашния президент срещу крайнодясната Марин Льо Пен.

 
Пекрес заложи на кампания, която я рисува като „автентичното дясно“ за разлика от Макрон, който събира ляв, центристки и дясноцентристки вот. Пекрес подчертава, че през изтичащия си петгодишен мандат той не може да се похвали с особени постижения, освен с управление на кризи - протестите на „жълтите жилетки“, коронавируса. Макрон се видя принуден да се възползва от изключителното право на президента на телевизионен достъп, за да даде пространно интервю, в което изтъкна свои икономически постижения (например, че е свалил безработицата на 8% от 10%) и каза, че не всичко е постижимо в един мандат.
 
 
Пекрес прави в консервативния спектър това, което журналистът Ерик Земур, също кандидат за президент, прави в крайнодесния. Тя привлича електорат от Макрон, докато той - от Льо Пен. Но наблюдатилите смятат, че тя има най-голям шанс да стигне до втория тур, защото подкрепата ѝ идва от традиционно най-богатия на гласове сегмент на дясното.
 
Според Джим Шийлдс, професор по френска политика от университета в Уорик, Великобритания, заплахата Макрон да не получи следващ мандат идва само от Пекрес.
 
„Тя няма да дойде от безнадеждно разделеното ляво или от неизбираемото крайно дясно - казва Шийлдс пред телевизия „Франс 24“ - Преди Пекрес да влезе в надпреварата, Макрон се беше отправил удобно към преизбиране с нито един жизнеспособен опонент. Сега той е изправен пред опонентка от мейнстрийма, която заплашва част от собствената му дясноцентристка база“.
 
„Републиканците“ бяха в нокдаун, след като на изборите през 2017 г. кандидатът им Франсоа Фийон, бивш министър-председател при Саркози, отпадна на първия тур. Преди него Фийон комфортно водеше в сондажите, докато шансовете му се изпариха внезапно заради финансов скандал. Сатиричният в. „Канар аншене“ разкри, че съпругата му и децата му са получавали държавни възнаграждения, бидейки назначени на фиктивни длъжности. 
 
 
Някога мощната Социалистическа партия, на президенти като Франсоа Оланд и Франсоа Митеран, днес е аутсайдер с подкрепа под 10%; голяма част от избирателите ѝ се преляха в крайнолявата формация „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон.
 
В обратния полюс Земур е напът да откъсне от Националния сбор на Льо Пен дребните собственици и долната средна класа, но част от нея също може да се преориентира към Пекрес. 
 
 
Пекрес е пропазарна технократка в икономическите си възгледи, докато по други чувствителни за Франция теми като законността и реда, имиграцията, националната идентичност тя заема по-твърдо консервативни позиции от Макрон. С това тя импонира на придвижилия се по-вдясно дясноцентристки избирател. На първичните избори обаче тя спечели номинацията на „Републиканците“ с по-балансираните си позиции в сравнение с по-крайния си опонент Ерик Сиоти.
 
Пекрес обещава да намали държавната намеса в икономиката и публичния дълг, който се очаква да достигне 116% от БВП до края на тази година. В същото време тя се ангажира да втвърди законите, свързани със сигурността и имиграцията. 

„Тя е голяма заплаха за Макрон, защото може ... да преодолее разделенията в дясното - отбелязва пред „Франс 24“ Андрю Смит, професор по френска политика от университета в Чичестър, Великобритания.  - С единия си крак тя е върху технократския дясноцентристки подход по въпроси като икономическата политика и с другия крак - върху по-скоро идентитарни политики като ред, сигурност и католическото наследство на Франция – теми, които може да адресира, без да отива толкова далече колкото крайната десница“.