Илхан Кючюк е български евродепутат от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Той е и докладчик на Европейския парламент за Северна Македония. Клуб Z го потърси за коментар на постигнатото от премиера Кирил Петков споразумение Скопие да покаже с вербална нота до страните от ООН, че няма териториални претенции към нас.

 

- Г-н Кючюк, смятате ли, че изпратената от Скопие до ООН вербална нота е пробив или поне стъпка в положителна посока?

- Със сигурност е стъпка в положителна посока. Но е най-лесната стъпка. Трябва да бъдат изпълнени и петте поставени от българска страна условия плюс допълнителното – защитата на правата на хората с българско самосъзнание, живеещи в Северна Македония. Ясно е, че има съгласие по принципните пет точки. Добре е, че едната е вече отметната и остават 4 от тях.

Големият въпрос е как да се гарантират правата на гражданите с българско самосъзнание. И затова България трябва да  потърси европейска гаранция. Възможно е преди отварянето на някои от преговорните глави да бъде поискано правата на тези хора да бъдат застъпени. Става дума за това да бъдат записани като държавнотворен елемент в конституцията на Северна Македония.

Заедно с това приветствам по-модерния подход, който иска въвлече както бизнеса, така и научните среди в една много по-динамична обстановка на двустранните отношения.

- Новите работни групи, които ще бъдат създадени на 25 януари в София, и по-специално за инфраструктурата и историята, дали дават някаква надежда?

- Не виждам нищо ново в тях, защото само по себе си това означава повтаряне на договора от 2017 г. На нас ни трябва именно връщане към устоите му. Но заедно с това, дори преди това трябва да вървим към възстановяване на доверието.

Сам по себе си договорът полага добра основа за решаване на всички въпроси. Но той не е самата гаранция за решаването на наболелите въпроси. Тя идва от волята на двете страни. Има го необходимия политически консенсус в Северна Македония. Той се осланя на мнозинството, с което разполага новоизбраният премиер. Има и ново правителство в България- Мисля, че това е е добра предпоставка за започването на едно ново и динамично  развитие на процеса.

- Т.е. имаме тези елементи, но те още не са влезли в употреба, така ли?

- По историческия въпрос Европа трудно ще ни разбере. Когато някой ни казва, че тя разбира това, което й обясняваме, аз винаги задавам въпроса кое точно разбира. Защото не съм останал с такова впечатление.

Това, за което ние можем да убедим нашите европейски партньори, са правата на живите българи там. Свързано е с големия въпрос за човешките права и свободи – тема, по която ЕС е изключително чувствителен. Затова по-скоро бих насочил разговора натам – как хората с българско етническо съмосъзнание да бъдат отразени в конституцията, но това да се случи по европейски начин. Ако крайното настояване е те да бъдат вписани утре, определено няма такъв нито обществен, нито политически консенсус в обществото и политическите партии в Северна Македония. Но е по-скоро възможният вариант, ако е през европейска гаранция - не на края на процеса, може би преди отварянето на някоя от главите за преговори по новата методология. Плюс разговора какво може да бъде направено по посока на европейските ценности, реформвирането на обществото в Северна Македония и на свързаността като основна предпоставка за свързването на двата народа.

- Т.е. да започнем да изграждаме липсващата инфраструктура, а другото ще дойде впоследствие?

- Бих казал да го правим успоредно. Да изграждаме липсващата инфраструктура, като заедно с това изграждаме и културно-образователни проекти, които да доведат до по-добро разбиране на случилото се в миналото, за да не го повтаряме като грешки. И да вървим по пътя към ЕС.

Разговорът за историята не може да бъде онзи воденичен камък, който дърпа настоящето и не ни дава възможност да погледнем малко по-реалистично и по-открито към бъдещето.

- Виждате ли шанс скоро да започне междуправителствената конференция със Северна Македония?

- Явно е, че френското председателство желае да играе по-голяма роля. Ако погледнем по-прагматично, това може да се случи на два етапа – преди президентските избори във Франция  напролет и след тях. Струва ми се, че да се случи преди вота е по-малко вероятният сценарий. Няма толкова време.

Но ако се тполучи друго и Северна Македония бъде отделена от Албания, за мен това ще бъде огромен пропуск и огромна щета за българската външна политика, по-специално за нашето отношение към Скопие.