В началото на декември 2021 г. в благоевградското село Рилци започна подписка против инвестиционно намерение за изграждане на 5G антена в землището на селото. Основната причина за недоволството на местните жители беше близостта на планираното съоръжение до къщите. По думите на кмета Крум Крумов антената създава риск за жилищните сгради в околността в случай на падане или повреда.

Това не е единственият източник на притесненията на хората в Рилци във връзка с планирания проект. Освен от близостта на съоръжението, те са разтревожени и от предполагаеми рискове за здравето си, породени от „облъчването“ на антената.

„Говорил съм с много хора по въпроса и не са 100% против, но се притесняват от лъчението и не са съгласни антената да се намира толкова близо до тях“, каза Крум Крумов за Factcheck.bg.

Петицията против изграждането на съоръжението е събрала повече от 230 подписа и вече е внесена в община Благоевград. С това случаят напомни други два казуса от 2020 г., когато общините в Балчик и Мездра наложиха мораториуми над разполагането и развитието на 5G мрежа на своите територии поради притеснения, че технологията е опасна за човешкото здраве.

По думите на кмета на Рилци в селото не се наблюдават подобни нагласи за пълна забрана на 5G антени. Повечето местни са на мнение, че поне на 300 метра от жилищните сгради може да се постави такова съоръжение. По-малко разстояние според Крумов и останалите жители представлява риск.

Притесненията, свързани с влиянието на новата технология върху човешкото здраве, съществуват в публичното пространство още от първите новини за изграждането на мрежата от пето поколение в България и по света. Според изследване на агенция „Тренд”, изготвено за в. „24 часа“ през юни 2020 г., 35% от българите споделят мнението, че мрежата от пето поколение е опасна за здравето на хората. За сравнение, едва 12% от респондентите не виждат опасност във въвеждането на новата технология.

В глобален план скептичните нагласи против изграждането на 5G мрежи намират израз във физическото разрушаване на 5G антени. По данни на информационния портал EURACTIV само за шест месеца през 2020 г. в страните от Европейския съюз са извършени над 140 нападения над базови станции за мобилна комуникация.

Популярните конспиративни теории за 5G мрежите бързо бяха актуализирани със спекулации, че допринасят за разпространението на коронавируса. Пост във Фейсбук от 17 декември 2021 г. например представя статия със заглавие „Доказателство за връзката между коронавирусната болест и излагането на радиочестотна радиация от безжични комуникации, включително 5G”. Постът е споделен над 140 пъти, а материалът е разпространен в повече от 160 Фейсбук групи в различни държави с общ брой от над 1,4 млн. последователи (според проверка с инструмента за мониторинг на социалните медии CrowdTangle).

В действителност няма научни доказателства нито за връзка между 5G мрежата и разпространението на вируса, нито за каквото и да било вредно влияние на новата технология върху човешкото здраве. 

Самата статия, цитирана във Фейсбук публикацията, посочва като слабост на своето „доказателство“ факта, че „неблагоприятните ефекти” от излагането, за които става въпрос, още не са универсално приети от научната общност, както и това, че не съществуват експериментални данни за каквото и да било „излагане“ на човешкия организъм на 5G. Освен това материалът разглежда мрежата от пето поколение като технология с честотен обхват от 600 MHz до „близо 100 GHz“, което не е вярно. В момента максималните честоти, в които се развива 5G мрежата, не надхвърлят 28 GHz.

Според доц. д-р Григор Михайлов от катедра „Телекомуникации“ към Висшето училище по телекомуникации и пощи разпространяването на подобна дезинформация стои в основата на страховете на хората, свързани с новата 5G технология.

„На първо място е масовото затрупване с неверни и некомпетентни новини – историите с умирането на гълъби, с разпространението на COVID-19 и т.н. 5G е нова технология, в която няма нищо страшно и опасно за здравето на хората спрямо предходните мобилни технологии. Защо хората са недоверчиви? Може би заради цялата дезинформация и недостатъчното ограмотяване на хората по темата“, смята доц. Михайлов.

5G технологията представлява просто ново поколение на познатата мобилна клетъчна мрежа,

която надгражда предшествениците си 2G, 3G и 4G. С това 5G мрежата предоставя по-бърз обмен на данни и предвижда редица ползи за развитието на иновациите и модернизацията на ключови сфери като транспорта, енергетиката, научните изследвания, електронното здравеопазване, електронното управление, интелигентните градове и др. В Националния стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.”, приет от Министерския съвет на 21.07.2020 г., е записано:

„Пълните икономически и социални ползи на цифровата трансформация ще бъдат постигнати, ако се осигури широко разгръщане и използване на мрежи с много голям капацитет. Затова 5G мрежите и оптичните мрежи ще бъдат сред най-важните градивни елементи на нашата цифрова икономика и общество през следващото десетилетие.”

В същото време у нас и в световен мащаб се отделя не малко внимание на потенциалната вреда от електромагнитните излъчвания за всички живи организми и растения, като се въвеждат задължителни изисквания и стандарти.“

Актуалните ограничения на Европейската комисия допускат изграждането на 5G мрежа в три честотни диапазона: 700 MHz, възложен на мобилните оператори за безжично ползване с широк териториален обхват; 3.6 GHz за по-висок капацитет на обмен на данни, както и най-високочестотния диапазон от 26 GHz, предвиден за големите градове и четири пъти по-нисък от зададения в споменатата статия максимум от 100 GHz.

Честотите, с които работи мрежата от пето поколение, отдавна са добре познати в различни сфери на човешката дейност. В този диапазон работят телевизионните предаватели, Wi-Fi рутерите, скенерите на летищата и радарите на по-новите модели автомобили.

„Радиочестотните ленти, които се използват в 5G технологията, се използват за безжични комуникации и в момента, но от други технологии. Така например, една от лентите, определена за използване за 5G, се използва за предаването на ефирна телевизия и осигурява покритие на 98% от населението на страната”, обясниха за Factcheck.bg от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Може ли 5G да въздейства върху здравето

Справка със спектъра на електромагнитните вълни сочи, че въпросните честоти (от 700 MHz до 26 GHz) попадат в нейонизиращия сектор, където се нареждат още радиочестотите, микровълните и сателитните мрежи. Нейонизиращото лъчение няма капацитета да влияе на човешкия организъм по начина, по който оказват ефект честотите от йонизиращия сектор, където попадат ултравиолетовите, рентгеновите и гама-лъчите. Именно йонизиращите лъчения имат способността да разкъсват химични връзки, да създават йони и да увреждат ДНК. Техните честоти обаче са хиляди пъти по-високи от тези на лъченията в нейонизиращия спектър, които нямат нужната енергия, за да произведат съизмерим биологичен ефект.

По аналогичен начин става ясно и че няма как 5G технологията да разпространява коронавирусната зараза. От физична гледна точка е невъзможно вирусът да се предава посредством електромагнитни вълни. Електромагнитните вълни представляват колебания в електрическото и магнитното поле, докато разпространението на коронавируса се случва предимно по въздушно-капков път – два процеса от съвсем различно естество.

Нейонизиращото лъчение, към което се причислява и 5G технологията, може да предизвика единствено топлинен ефект. Потенциалните рискове от подобно въздействие върху човека и останалите живи организми са строго регулирани на национално и международно ниво. 

На въпроса има ли достатъчно научни изследвания, на основата на които да се твърди с категоричност, че 5G мрежата не оказва вреда върху човешкото здраве, доц. Михайлов от ВУТП отговаря:

„През последните години се развиват редица големи проекти по темата – не само европейски, но и в световен мащаб. Например, аз съм гледал документите и изследванията на проекта METIS в две фази – METIS-I и METIS-II, който е посветен изцяло на 5G. Там участват най-големите фирми в световен мащаб за разработка на такава мрежова инфраструктура, най-големите университети, концерни и т.н. Има огромен брой изследвания и направени симулации – реални и компютърни – относно влиянието на 5G върху здравето на хората. Да, технологията работи на по-висока честота, което е по-опасно. Има обаче специфични регламенти, които предпазват от това потенциално влияние. Немислимо е в европейски контекст тези регулации да не се спазват.“

Спазването на стандартите в целия свят се следи от Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (МКЗНР), а в ЕС – от Научния комитет на Европейския съюз по здравни, екологични и възникващи рискове. Тези регулатори контролират излъчването и нагряването в нейонизиращия електромагнитен спектър. Допустимите норми са заложени в насоките на МКЗНР, приети през 1998 г. и обновени през 2020 г. – така, че да отговарят на начина на употреба на най-новите технологии. Следвайки препоръките на световната научна общност, ЕС определя като безопасни онези нива на излъчване, които са поне 50 пъти по-ниски от нивата, при които са възможни ефекти върху човешкото здраве.

В сравнение с предшествениците си 2G, 3G и 4G, мрежите от пето поколение използват много по-малки клетки с по-ограничена мощност, което предполага и по-ниски нива на излъчване. Многолъчевите антени на 5G технологията излъчват сигнал само при „заявка“ на потребителя за разлика от базовите 4G станции, които осигуряват непрекъснато излъчващо покритие. Това позволява на 5G мрежата да постига по-високи скорости на свързване, като същевременно произвежда по-малко електромагнитни емисии. В този смисъл 5G технологията е по-щадяща за живота и здравето на всички живи организми.

Какви са конкретните регулации на 5G мрежата в България

Според Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) българското законодателство за пределно допустимите нива на електромагнитните полета в населените територии е драстично по-строго от международното – между 45 и 100 пъти по-строго в различните честотни диапазони. На територията на страната тези нива на излъчване се измерват и регулират съгласно разпоредбите на Наредба №9 от 1991 г. на Министерството на здравеопазването. В нея са определени нормите и изискванията за защита на населението от вредното въздействие на електромагнитни полета (ЕМП) в честотния обхват от 30 kHz до 30 GHz, в който попадат и всички настоящи честоти на 5G мрежата.

Комисията ежедневно следи състоянието на предоставения на мобилните предприятия радиочестотен спектър, в т.ч. и за 5G технологиите, чрез изградена Национална система за мониторинг. Освен това КРС разработва регистър на приемо-предавателните станции на наземните мрежи, които позволяват предоставянето на електронни съобщителни услуги. Предвижда се регистърът да стане публично достъпен на интернет страницата на КРС.

По отношение на притесненията в с. Рилци от КРС уточняват, че няма определени законови изисквания, които да регламентират минималното разстояние между една 5G антена и най-близката до нея сграда. Такива регулации не съществуват и при предходните поколения мобилна клетъчна мрежа – 2G, 3G и 4G.

Дейностите по инвестиционното проектиране на 5G антените и издаването на разрешение за строеж се извършват по реда, установен в съответната община и в Закона за устройство на територията. Преди въвеждане на всяка базова станция в експлоатация се прави изчисление на хигиенно-защитните зони, съобразени с изискванията за безопасност в Наредба №9. От Министерството на транспорта и съобщенията уточняват за Factcheck.bg, че след изграждане и включване за работа на базовата станция се извършва и допълнително измерване в реални условия.

Независимо от технологичните промени през последните три десетилетия, нормите, регулиращи излъчващите телекомуникационни съоръжения, не са променяни. В настоящия си вид те остават приложими и по отношение на новата 5G мрежа.

„Ако се спазват всички тези препоръки при изграждането на самата мрежа, на самата базова станция – дори тя да е в непосредствена близост до жилищната сграда – няма да има проблем“, коментира доц. Михайлов.

„Към текущия момент 5G мрежата работи на честота 3,5 GHz. Домашните мрежови устройства (рутерите) по съвременните стандарти работят на 5 GHz – тоест на още по-висока честота, но в същото време те са част от нашия дом и не вредят по никакъв начин. Имат определена мощност на излъчване, която трябва да се спазва, за да бъдат безопасни. На още по-висока честота работят микровълновите фурни, които също присъстват в почти всеки дом от години насам.“

Повече за неверните твърдения, свързани с опасността от използването на микровълнови фурни, прочетете в този материал на Factcheck.bg.

Бележка: Консултант на Factcheck.bg по темата е доц. д-р Григор Михайлов от катедра „Телекомуникации” към Висшето училище по телекомуникации и пощи.

*Катерина Василева е студентка в специалност „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. С журналистика се занимава от 2019 г. насам, като започва от ученическата sCOOL Media. Впоследствие се присъединява към екипа на позитивната медия „Успелите.бг“, където се стреми да развива подхода „журналистика в търсене на решения“. Интересува се от социални и политически теми, образование и медийна грамотност, екология, изкуство и женски права. Авторка е на разказвателния подкаст „Полифем“, който представя историите на значими жени в политическата сфера. През 2021 г. печели наградата „Млад автор“ в конкурса за добра журналистика Web Report на Dir.bg със статията „Сексуалното образование: Тема табу или лек срещу пандемията от домашно насилие“.

Factcheck.bg