На фона на обтегнати отношения със Запада и опасения за нова война в Украйна, Русия днес демонстрира стабилни приятелски отношения с комунистическия режим в Куба. Мнозина помнят времена, когато т. нар. "Остров на свободата" се смяташе за естествен съветски, днес руски, "самолетоносач" под носа на Съединените щати - на 140 км от брега на Флорида.

Днес държавната руска информационна агенция ТАСС съобщава, че президентът Владимир Путин е говорил по телефона с кубинския си колега Мигел Диас-Канел.

Президентът на Куба Мигел Диас-Канел благодари в телефонен разговор на руския лидер Владимир Путин за хуманитарната помощ, включително в борбата с пандемията, оказана на страната, пише ТАСС, като се позова на пресслужбата на Кремъл.

От канцеларията на руския президент допълват, че двамата лидери са обменили мнения по темата за търговско-икономическото и инвестиционното сътрудничество между Русия и Куба (която продължава да бъде под американско търговско ембарго - б.р.), както и за координирането на действията им на международната сцена.

 
На 21 януари Путин разговаря по телефона с венецуелския президент Николас Мадуро. Тогава, цитирайки Мадуро, Асошиейтед прес съобщи, че Путин е "изразил всестранната си подкрепа, включително за защитата на суверенитета и развитието на Венецуела".
 
Тогава агенцията припомни, че през декември 2018 г. Русия за кратко изпрати във Венецуела два от ядрените си бомбардировачи Ту-160, за да изрази подкрепата си за Мадуро на фона на западния натиск. Москва е важен политически съюзник на Венецуела, която е все по-изолирана в условията на икономически санкции от САЩ и ЕС.

Неотдавна руският главен преговарящ със САЩ, зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков поне два пъти говорѝ за вероятността Русия да разположи нападателни оръжия в Куба и във Венецуела, ако САЩ и НАТО продължат да увеличават силите и въоръженията си в Източна Европа и в Черно и в Балтийско море. 

По-късно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни пред журналисти, че все пак Куба и Венецуела са "суверенни държави", което не изключи казаното от Рябков, а само уточни, че реализацията му не би била толкова проста.

През 1962 г. светът живее месец и четири дни на ръба на ядрена война, когато съветският лидер Никита Хрушчов изпраща кораби с руски ракети на борда, за да бъдат инсталирани в Куба. Това е отговор на разполагане на американски ракети в Италия и Турция. 

Съветът за национална сигурност предлага на тогавашния американски президент Джон Кенеди да нареди въздушни удари и сухопътна намеса на САЩ в Куба с цел да попречи на разполагането на съветските ракети. Кенеди взема по-умереното решение - за налагане на морска блокада, тогава наречена с правно по-приемливия термин "карантина" на Куба на 22 октомври 1962 г.,  която да попречи на корабите с ракетите да стигнат до острова.

Кризата е решена мирно чрез преговори между Кенеди и Хрушчов. Споразумението предвижда руснаците да не разполагат ракети и да демонтират установките за тях в Куба, като изпълнението на това условие е проверимо от ООН. А САЩ излизат с публична декларация, че няма да нахлуват отново в Куба.