„Времето“ не е роман за края на света, въпреки че темата присъства. Не е и роман за политическите кризи, въпреки че говори за тях. Не е дори роман за климатичните изменения, въпреки че климатът е в основата му. Това е история за времето, в което живеем – задъхано, фрагментирано, на ръба на ужаса от бъдещето, в което светът може би ще свърши... История, разказана с неподправено чувство за хумор и неслучайно включена в 13 световни класации за най-добра книга на 2020 г.

„Времето“ от американската писателка Джени Офил излезе на български на 10 февруари с логото на издателство „Кръг“, в красивия превод на Бистра Андреева и със завладяващата корица на Ина Христова.

В основата на разказа е Лизи. Тя работи в библиотеката на университета, в който някога е била сред най-обещаващите студенти. Балансирайки между дългогодишния си брак, тревогите на майчинството, грижата за наркозависимия си брат и новородената му дъщеря, сега героинята отговаря и на писмата на слушатели на подкаст, посветен на климатичните промени. Със своята фина чувствителност и желание да се погрижи за околните, Лизи потъва с еднаква интензивност в проблемите на другия, и в страданието на цялата планета.

Новинарските емисии бълват информация за радикализирането на политическия живот в САЩ и продължаващата мигрантска криза, а на този фон мислите на Лизи прескачат от тема към тема и се опитват да подредят света, който може би ще свърши.

„Времето“ от Джени Офил е компактен роман за големите теми. Написан лаконично, но изчерпателно, деликатно и с чувство за хумор, той улавя безпогрешно пулса на съвременния живот и въпреки ироничната си хапливост, оставя горчив привкус. Книга, която стихийно нахлува в съзнанието на читателя, за да остане там дълго след това.

Джени Офил (1968) е американска писателка, авторка на 3 романа и 4 детски книги. След като завършва творческо писане в Станфордския университет, работи като барманка, сервитьорка, касиерка и дори писателка в сянка. В момента преподава в университета „Сиракуза“ (Ню Йорк) и в магистърската програма за изящни изкуства на университета „Куинс“ (Шарлот). Публикува в „Парис Ревю“.