С думите "Това е истинската промяна" от премиера Кирил Петков и с аплодисментите на присъстващите депутати, Народното събрание окончателно прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година. 

Тридневният маратон приключи около 20:30 ч. в петък, а дебатите се проведоха на фона на руската военна кампания в Украйна, която тече вече втори ден. Текстовете на бюджета бяха представени в края на януари и актуалната обстановка накара опозицията да призове за преработката им, заради тяхната неактуалност. Дотам не се стигна, но народните представители успяха да регистрират войната през конкретен текст. 

Приемането на Бюджет 2022 се забави с цели два месеца, заради късното провеждане на изборите през миналата година. Той ще влезе в сила от първи април и ще важи до юли, когато е предвидена неговата актуализация. 

Най-важното - Бюджет 2022 отразява напълно идеите за фискална политика на вицепремиера и финансов министър Асен Василев, който открито се обяви против водената до момента консервативна линия, заяви, че тя е причината за бедността в страната и пое курс към умерени дефицити, по-високи държавни инвестиции и по-високи социални разходи. Данъчната система бе запазена такава, каквато е, но осигурителната основа за най-добре печелещите у нас бе вдигната с цели 13%. 

Дебатите бяха закрити лично от министър-председателя Кирил Петков, който се появи в последните минути на заседанието. След него той заяви: 

"Бюджетът е инвестиционен и социален, той не оставя нито един българин под линията на бедността. Този бюджет е успех за Народното събрание, успех за коалицията. Това, което всички ще видят с този бюджет, с изпълнението му е началото на промяната"

Какъв ще бъде бюджетът в числа? 

Рамката на бюджета предполага, че ще е с рекорден обем в най-новата ни история. Правителството смята да изхарчи малко над 63 млрд. лв. или 13% повече сравнение с миналата година. 

Заложеният дефицит е от 4,1%, което в номинално отражение означава дупка в хазната в размер на 5,9 млрд. лв. Финансовото министерство твърди, че ако бъдат махнати COVID мерките, дефицитът се смалява до 2,5%. Макар и нелогично на пръв поглед, такова разделение има резон в момента, защото Европейската комисия позволи таванът на дефицита да надхвърли критериите от Маастрихт за 3%, но само заради мерките за борба с пандемията и икономическата криза. 

Кабинетът увеличава ударно минималната работна заплата с 60 лв. до общо 710 лв., както и прага на максималния осигурителен доход от 3000 лв. до 3400 лв.  

Дългът ще порасне с нови 7,3 млрд. лв., като 3 млрд. лв. от него са предвидени за рефинансиране на стари задължения. Според Василев останалата част от дълга ще финансира инвестиционната програма на правителството.  

А тя е именно гвоздеят в програмата на министерството на финансите. Предложението е за 8,2 млрд. лв. капиталови инвестиции - отново рекорд в досегашната история и ако бъдат реализирани, то това означава, че ще достигнат два пъти нивото на миналогодишните. 

Увеличени редица социални плащания като обезщетенията за безработица, обезщетението за втората година майчинство, безплатни детски градини и ясли. 

Спорните моменти

Бюджетът "Василев", който представя цяла една нова философия за управление на публичните средства, получи много и многостранни критики от опозицията и пламенна защита от управляващата коалиция, най-вече от депутатите  на "Продължаваме промяната" и БСП. "Демократична България" също подкрепи дори най-спорните части от текстовете, но бе доста по-обрана в своите оценки. 

Преди ситуацията в Украйна да ескалира и Русия да започне своята инвазия, основните спорове около бюджета бяха свързани с неговата разходна част, която е рекордна. ГЕРБ и ДПС през цялото време поддържаха тезата, че така направен, законът ще подкрепя инфлацията, ще вкара България в процедура по свръхдефицит и че ще доведе до дългова спирала.   

След началото на войната обаче, представителите на ГЕРБ обявиха, че дори да се съгласят с текстовете на финансовото министерство от преди, то сега вече бюджетът е напълно неактуален и трябва да се преработи. Поискаха връщането му в бюджетна комисия, но настоятелните им предложения не бяха приети. Според управляващите и в момента Законът има достатъчно буфери за подкрепа при ескалация на напрежението. Въпреки всички, още вчера, финансовият министър Асен Василев предупреди, че при продължителна война - инфлацията ще избухне. 

Днес бе приет и важен допълнителен текст - България ще може да отдели средства за хуманитарна помощ за Украйна и за българските жители там, ако се наложи. Това стана по предложение на управляващите и с пълната подкрепа на опозицията. Парите, които са около 50 млн. лв., ще могат да бъдат харчени с постановление на Министерски съвет. 

За сметка на това не бе прието предложението на ГЕРБ да се забрани, през текстовете на бюджета, да се харчат пари за плащания към руския военно-промишлен комплекс. Тук става дума за ремонта на българските изтребители МИГ-29. ГЕРБ, "Демократична България" и ДПС подкрепиха идеята, но БСП и "Възраждане" яростно се противопоставиха, а "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" се върдържаха. 

Що се отнася до другите критики, те са основно свързани с изключително широката програма за капиталови разходи, които, както стана ясно, са рекордни до момента. Според опозицията, а и според редица анализатори, е невъзможно парите да бъдат усвоени за 9 месеца до края на година и се появиха притеснения, че накрая сумите ще бъдат изразходвани по познатия ни начин - с постановления на Министерски съвет. 

От своя страна Асен Василев контрира, че именно инвестициите на държавата могат да помогнат на страната да забогатее и обеща, че програмата ще бъде изпълнена. Става дума най-вече за строителство на инфраструктура, модернизация на БДЖ, болници, учебни заведения. Учителските заплати пък ще бъдат равни на 125% от минималната работна заплата за страната, което според управляващите е пример за инвестиции в човешкия капитал. 

Очаквано - другата голяма тема бе увеличението на прага на максималния осигурителен доход до 3400 лв. - идея на Асен Василев, от която той така и не отстъпи. Тя не се подкрепя от работодателите и ИТ сектора, който е основен потърпевш от промяната. Василев обаче твърди, че това е честно и справедливо и че предстои изработването на механизъм за автоматично увеличение на прага, свързан със средната работна заплата, така че този дебат да не се провежда всяка година. 

Големият скандал се роди от дебата за минималната работна заплата, чието увеличение до 710 лв. не се подкрепя от бизнеса. В опит да защити текста, Асен Василев обяви, че не може в Гърция да се плащат заплати от по 1000 евро, а в България по 300 евро и обяви тези работодатели, които дават такива възнаграждения за "некадърни". 

Дебатите

Процедурата по приемането на бюджета продължи формално около 2 седмици, защото той бе входиран в Народното събрание в средата на февруари. Преди това той бе приет от Министерски съвет и депутатите от коалицията започнаха офанзива за неговото бързо прокарване и през етапите до пълното приемането от Народното събрание. 

По време на дебатите във водещата комисия и в залата на Парламента се чуха както легитимни критики и адекватни защитни позиции, така и истински словесни и философски бисери. 

Така например финансовото острие на БСП Румен Гечев обяви от трибуната, че "всеки нормален човек ще иска да плаща повече данъци", опитвайки да оправдае вдигането на максималния осигурителен праг. По-късно пък Томислав Дончев от ГЕРБ обяви, че "Това е голяма мазна кутия от пица, в която няма пица", очевидно реферирайки към вече станалия известен като роден попкултурен лаф на Симеон Дянков за бюджета като постна пица. Дончев получи и силен отговор от Асен Василев, който пък му заяви: "Пица има за всички. Няма само за крадците!".

Всъщност окончателното приемане на текстове продължи цели три дни, започвайки от сряда - 23 февруари. Предния ден - на 22 февруари, бяха приети, сравнително лесно, текстовете на т.нар. два малки бюджета - този на Националата здравно-осигурителна каса и този на Държавното обществено осигуряване. За разлика от предишни години, този път особени спорове по размера на пенсиите нямаше, защото те бяха актуализирани още от служебното правителство минимум от 370 лв. и индексирани със средно от малко над 12%. С настоящата процедура бе решено, че те ще бъдат допълнително актуализирани през юли по т.нар. швейцарско правило с 6,1% до малко над 392 лв. за минимална пенсия.