Малко след 10 ноември 1989 г. Николай Колев-Босия казваше, че България трябва да се "разшарапи". Беше изковал думата от името на последния съветски и първия руски посланик у нас Виктор Шарапов, бивш помощник на шефа на КГБ Юрий Андропов.

Шарапов изигра важна роля в дворцовия преврат, чрез който висшите български комунисти свалиха диктатора Тодор Живков, за да си устроят върху останките от режима му фасадна олигархична демокрация, в която те да бъдат капиталистите.

Днес недоразршарапената над 30 години България трябва да се депутинизира. Шанс за това е войната в Украйна.

Като се скитам из социалните мрежи, ми се струва, че не всички осъзнават напълно какво се случва в света с тази война. Случва се това, че доживяхме най-големия въоръжен конфликт в Европа от 1945 г. насам и че след него светът отново ще бъде разделен от желязна завеса. Тя ще падне там, докъдето са стигнали войските на Владимир Путин, ако той не посегне към ядреното копче и ако режимът му оцелее.

Тези, които изживяхме половината от живота си при предишната желязна завеса, си спомняме, че нямаше начин да бъдеш от двете ѝ страни едновременно. Или си от Изток, или си от Запад. По преминаващите по непозволен начин, се стреляше, особено от източната страна.

Тогава България беше от източната страна. Не по своя воля. Там се беше паднала при разчертаването на онази салфетка в Ялта. Днес България е от западната страна – по своя воля, с решения на своя демократично избран парламент тя е част от Европейския съюз и от НАТО. 

От другата страна на новата завеса днес има не партньор, а агресор. Той нарича нашия свят „империя на лъжата“. Той постави в повишена бойна готовност ядрените си сили. Той открито заплаши, че ако някой се опита да попречи на агресията му, ще си навлече последици, които не е и сънувал. Част от ракетите му сочат и към България. Дипломатите му наричат родината ни "подлога". Той обстрелва ядрени централи, поставяйки в смъртна опасност цял континент. Това не е „братушка“. Това е враг. 

Действията в полза на противника в условията на война (гореща или студена) са инкриминирани и в най-либералните демокрации. Дори в българския Наказателен кодекс, глава 14-а (Престъпления против мира и човечеството) пише:

"Чл. 407: Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

...

Чл. 419а (1) Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създава опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години".

Вече нямат чет изказванията не само в социалните мрежи, но и в националните медии, които са съставомерни по тези два члена. Реакция от компетентните власти няма. България продължава 30-годишния си посткомунистически сън в битността си на държава членка на ЕС и НАТО.  

Изследване на "Алфа рисърч" от 28 февруари, т.е. четири дни след нахлуването на руските войски в Украйна, показа, че руският президент Владимир Путин е изгубил почти половината от популярността си у нас, но запазва близо 32 процента одобрение. За една трета от българите той е техният човек.

Опитът ми показва, че в мнозинството от случаите това отразява глупост и изостаналост. Те прават България слабо звено в съюзите, на които тя разчита изцяло за сигурността и благоденствието си - НАТО и ЕС. Глупостта е природно явление, следователно не може да бъде нито забранена, нито затворена. Пораженията ѝ върху живота на обществото обаче могат и трябва да бъдат ограничени подобно на пораженията от други природни явления като вирусите например.

Но има и други симпатизанти на сегашния руски президент, които нито са глупави, нито изостанали. Някои от тях са или се изживяват като лидери на мнение. Те не дават признаци да разбират, че да хвалиш и да защитаваш Путин и войната му не е просто да бъдеш на различно мнение. Че такава позиция няма нищо общо със свободата на словото, на съвестта и на медиите. Че да оправдаваш тази война е все едно да защитаваш фашизма, нацизма, тероризма. Плурализмът не е всепозволеност. Свободата не е беззаконие. 

Друга форма на пропутинска мимикрия са призивите за неутралитет в името на "националния интерес", разбиран на битово-пропагандно ниво като евтин руски газ и руски туристи по българското Черноморие.

На тези "стратези" е май най-добре да припомним какво е написал Николо Макиавели за неутралитета през 1513 г. в глава ХХI на "Владетелят":

"Владетелят е уважаван, когато е истински приятел или истински неприятел, т.е. когато застава открито и смело на страната на някого. Много по-полезно е да се действа така, отколкото да се следва пътят на неутралитета".

Тази глава е озаглавена: "Какво трябва да прави един владетел, за да бъде почитан". 

Неутралитет спрямо войната в Украйна днес означава България да жертва "почитта", т.е. международния си авторитет (или каквото е останало от него) заради битов интерес.

"Не може да има неутралност между огъня и пожарникаря", каза миналата седмица председателката на Европейския парламент Роберта Мецола при откриването на неговото извънредно заседание за войната в Украйна.

Светът ясно показва, че действията на Путин изключват неутралност. Дори Швейцария и Япония се присъединиха към международните санкции. Дори Швеция и Финландия (които не членуват в НАТО) изпращат оръжия на Украйна.

Социологът Андрей Райчев правилно оцени ситуацията, преди да напусне едно телевизионно студио:

"Ако днес кажеш „Украйна е права, но ...“ , си „убит“.

Точно така е. Тази война изключва всякакво "но". Нека България не се самоубива с него. Няма начин да бъдем от двете страни на завесата едновременно.

Всичко извън 100-процентова лоялност и участие в съюзите, които сами сме избрали, е равно на измяна, на национален срам и позор с всичките им последствия. Българското законодателство не предвижда свободата да бъдеш изменник. Времето за компромиси свърши.

Русия е в почти пълна международна изолация, която ще се увеличава. Всеки, който се опитва да оправдава руската „военна операция“ в Украйна е "от погрешната страна на историята" и рискува сам да изпадне в същата изолация. Дори Китай, който не осъди войната на Путин, не я и подкрепи, нито рискува да помогне икономически на Русия.

Толерантността към такива явления и прояви у нас, особено на държавно ниво, е признак за тежка неадекватност. Тя може да има висока политическа цена, която, особено в Европа, няма начин да не намери и икономическо изражение.

Кризата е възможност. Предишните демократични правителства на България оставиха недовършена работа – лустрацията. Агресията на Путин дава втори шанс тя да бъде довършена, защото множествата на петоколонниците и на бившата комунистическа номенклатура и репресивен апарат се препокриват почти напълно.

И сега мотивът е много по-императивен – не става дума просто за публичност, истина, морално удовлетворение на жертвите на бившия режим. Става въпрос за национална сигурност.

България спешно се нуждае от хигиенизиране във всички сфери, особено в ключови като държавни институции, политически партии, служби за сигурност, въоръжени сили, енергетика, дипломация, медии. Лично аз по това ще меря дали сегашното правителство „продължава промяната“. 

По-добре да го направи само, защото, ако отново не се сети, ще го подсетят съюзниците, но не толкова деликатно, колкото досега. За тези, които още не са разбрали: войната на Путин слага край на толерантността към троянските коне и магарета.

Не е беда, ако такова хигиенизирине разцепи сегашната управляваща коалиция, дори ако се наложат нови избори. Сегашната коалиция страда от вроден отечественофронтовски порок - да включва реформираната само на думи БСП, която пази старите лоялности към Москва и антипатии към колективния Запад. БСП се присламчи към "промяната", за да не изпадне съвсем от политическата сцена заради отчайващия си неизлечим анахронизъм.

В момента има много по-силен политически консолидиращ фактор от недоволството от едно бивше управление. Това е отстояването на европейското и западното бъдеще на България, на стратегическия ни избор. Това е фактор, който може да наложи хигиенизация и в ГЕРБ, партия, дължаща голяма част от пораженията си на компромисите с Путинова Русия и на толерирането на нейните пипала у нас.

Много важно - депутинизацията да не бива да се изражда в антируска истерия. Точно това е една от опорките на Кремъл. Руснаците не са врагове нито на България, нито на Украйна, нито на Европа, нито на САЩ. Враг, по своя собствена инициатива, стана техният режим. И завесата, която той спусна, може да изчезне само с него. Това зависи от самите руснаци - били те генерали, олигарси или прости мужици. Путин повече не може да бъде партньор на свободния свят. Руският лидер загуби този шанс в Украйна както преди него го изгуби в Косово Слободан Милошевич.