Режимът на руския президент Владимир Путин нахлу в Украйна преди 13 дни и от гледна точка на руската военна машина това е бележка под линия, ще се отнася до времето.

Противно на анализите, че Путин се тревожи, че ще понесе тежки загуби и огромни човешки жертви, руският диктатор е готов да използва войските си като пушечно месо, за да постигне своите неоимпериалистически цели.

Джон Р. Шиндлер, военен историк и бивш офицер от контраразузнаването от Агенцията за национална сигурност на САЩ, улавя хронологията на войната на Путин:

„Според Туитър руските военни в Украйна изглеждат като объркана, неорганизирана тълпа, склонна към пиянство и грабежи. Те са били същите, когато влезли в Париж през 1814 г. и превзели Берлин през 1945 г. Не четете твърде много за това. Руснаците във война са такива, винаги е така”.

Изтъкнатият британски историк сър Антони Джеймс Бийвър цитира великия руски поет Фьодор Иванович Тютчев в началото на книгата си за битката за Сталинград: „Русия не може да бъде разбрана само с ума“ (Оригиналът е "Умом Россию не понять" - б.р.).

Отправната точка за разбиране на решението на Путин да анексира Украйна се разглежда с помощта на в голяма степен основан на западния разум модел, че Путин е луд, а стратегията за санкции, подобно на питон, с максимален натиск за удушаване на икономиката му, ще спре шовинизма му.

Миналата седмица Бил Роджио, мой колега от Фондацията за защита на демокрациите, написа в британския "Дейли мейл":

„Съчувствието към превъзхожданите (от Русия) по брой и по оръжие защитници на Киев доведе до преувеличаване на руските неуспехи, неразбиране на руската стратегия и дори безпочвени твърдения на любители психоаналитици, че Путин е загубил ума си. Един по-трезвен анализ показва, че Русия може да е търсила нокаутиращ удар, но винаги е имала добре подготвени планове за последващи атаки, ако първоначалните й ходове се окажат недостатъчни".

Роджио е служил като пехотинец в американската армия и е смятан за водещ военен експерт.

„Никой не знае със сигурност, но в действията си Путин изглежда са като на студен и пресметлив противник“, пише той. „Отхвърлянето на решението му да нахлуе в Украйна като форма на лудост всъщност е извинение да се игнорират вероятните мотиви и бъдещи действия на Путин".

Бъдещите нашествия на Путин биха могли да бъдат насочени към Полша, Молдова, Румъния, България, Унгария, Словакия, Чехия и балтийските държави.

Западът и НАТО до голяма степен се съобразиха с поглъщането от Путин на незаконно завзета територия в Грузия през 2008 г. и Крим в Украйна през 2014 г. Без съмнение, Путин надушва кръв и отдавна гледа на Запада и НАТО като на слаби, силно изтощени и наполовина - хартиени тигри.

Струва си да се отбележи също, че въоръжените сили на Путин изиграха решаващата роля в спасяването на сирийския диктатор Башар Асад от вероятно поражение. Имаше предостатъчно военни престъпления, извършени от военновъздушните сили на Путин по време на кампанията за потушаване на бунта срещу Асад. Броят на загиналите от продължаващата гражданска война в Сирия е над 500 000 души.

Путин не плати цена за престъпленията си срещу човечеството в Сирия, където сформира военен съюз с Ислямска република Иран – най-големия световен спонсор на тероризма, според САЩ – и ливанското терористично движение Хизбула.

Мощните санкции имат реална полза, за да причинят силна икономическа болка на Путин, но военната контраофанзива на този етап е единственият осезаем вариант за изтласкване на силите му от Украйна и спиране на бъдещия му военен авантюризъм.

Украински войници се бият доблестно, за да спрат и върнат назад руската мечка.

Неописуемо смелият президент на Украйна Владимир Зеленски каза в своята легендарна реплика в отговор на искането на САЩ да бъде евакуиран: „Битката е тук. Имам нужда от амуниции, а не от превоз".

Зеленски обяви неотложната нужда на страната му от зона, забранена за полети в Украйна и бойни самолети.

НАТО, до голяма степен европейският военен алианс, който беше предназначен да сдържа Съветска Русия, отхвърли отчаяната молба на Зеленски. Отговорът на украинския президент беше: „Самохипнозата на онези, които са слаби, неуверени отвътре“ показа, че „не всички смятат борбата за свобода за цел №1 на Европа“.

„Всички хора, които ще умрат от този ден нататък, ще умрат и заради вас, заради вашата слабост, заради вашето разединение“, каза той, отхвърляйки идеята, че намесата на НАТО ще провокира по-нататъшна агресия на руския режим.

27-членният Европейски съюз обеща изтребители на Украйна миналата неделя. Жозеп Борел, върховният представител на ЕС за външната политика, каза:

„Ще доставяме оръжие и дори бойни самолети... Не говорим само за боеприпаси". 

Това обаче се оказа празна реторика. 

Освен това ЕС не е готов да приеме Украйна – най-голямата по територия държава в Европа след Русия. Всичко това помага да се обясни защо хладното умиротворяване на Путин продължава до голяма степен да управлява отношенията между ЕС и Русия.

Пишейки в най-тиражния европейски вестник, германоезичния всекидневник "Билд", Матиас Дьопфнер призова членовете на НАТО „да действат сега“ и да използват „своите войски и оръжия“, за да докажат, че „нашите ценности и нашето бъдеще все още ще бъдат защитени“.

Дьопфнер, който е председател на издателската компания "Шпрингер" (Springer), която притежава "Билд", каза, че ако НАТО не се ангажира, Европа трябва да се намеси.

„Франция, Англия, Германия и Америка трябва, като съюз на свободата, да сложат край на смъртоносните действия на Путин със своите войски и оръжия в Киев и със съвременна кибервойна в Москва“, пише той.

Дьопфнер е един от малкото видни гласове в Европа, които настояват за сухопътна операция в Украйна.

Трудно е да си представим военно поражение на Путин в Украйна без зона, забранена за полети, доставки на бойни самолети за Украйна и войски на НАТО и Запада на терен в източноевропейската страна.

Да кажа очевидното: революционният ислямски режим в Техеран и Комунистическата партия на Китай наблюдават отблизо войната. Поражението за Путин може много добре да демотивира режима на Иран да преследва своя империализъм в Близкия изток, както и кампанията му на глобален тероризъм, и да спре нахлуването на китайския режим в Тайван.

Залогът е изключително голям.

Препубликуваме статията от в. "Джерузалем пост". Авторът Бенджамин Вайнтал отразява Близкия изток за изданието и е сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите.