При спецоперация не може да има 2 милиона бежанци

„Не мисля, че при една спецоперация може да има 2 милиона бежанци. Това си е война“

Така коментира пред Клуб Z действията на Русия в Украйна икономистът Красимир Златинов. Сънародникът ни участва в Конференцията за бъдещето на Европа в Европейския парламент в Страсбург.

„Щом падат бомби и има жертви, няма как да не е война“, допълни Златинов.

Той смята, че са необходими още санкции срещу Русия. И същевременно се опасява, че България, Румъния и други страни в региона също са застрашени от случващото се в момента в Украйна.

15 нови "Чернобил"-а дремят в Украйна

Стефан Янев: Путин избягва думата "война", а вероятно ще е военна операция

Красимир Златинов не е съгласен и с нападките, че българското правителство раздава по 40 лева на украински бежанци, които отгоре на всичко пристигат с луксозни джипове, а не мисли за своите граждани.

„Това е зле подета пропаганда във фейсбук. На първо време според мен трябва да се помогне на тези хора. Впоследствие те трябва да бъдат адекватно интегрирани“, смята икономистът, който участва в пленарно заседание, посветено на миграцията в ЕС.

Едно от предложенията е бежанците да започнат най-късно до две седмици обучение по езика на страната, в която пристигнат. Това би донесло след време само плюсове, убеден е българският участник в Конференцията за бъдещето на Европа.

България поела лидерството за солидарна парична подкрепа за бежанците

Наистина ли 70 години в Европа не е имало война?

Друга участничка във форума - словенката Теа Ярц, се гневи, когато някой каже, че войната в Украйна е първата в Европа от над 70 години насам. И припомня, че нейната страна е преживяла първата от всички югославски войни. Това става още през 1991 г.

Теа помни тази война, макар да е била съвсем малка и е ходела на детска градина. Тя никога няма да забрави как под воя на сирените възпитателките са крили нея и останалите деца в мазето на градината.

Затова сега Теа Ярц се ужасява, като слуша как деца са принудени да се крият от бомбардировките в Украйна.

„Това е стряскащо. Ужасяващ е и езикът на новините. От тях сякаш извира насилие, лично моето усещане е такова. Но и да гледам как млади хора се сражават също е потресаващо. Всеки ден от войната е един загубен ден, защото той носи само отчаяние“, смята словенката.

По думите й това, което сега прави Путин, напомня на войните в Югославия, особено в Босна.

Най-лошото според Теа Ярц е, че в Украйна, както и в бивша Югославия, ще трябва да минат десетилетия, за да бъдат превъзмогнати спомените.

„Европа знае твърде малко за съветско-финландската война“

Украйна се сражава като Финландия през 1939 г.

Агресията срещу Украйна събуди спомени за война, макар и отпреди време, у финландците. Двама участници в Конференцията от тази страна – Йоуни Оваска и Евелиина Хейналуома, намират много общо със Зимната война, водена през 1939-1940 г.

Тогава СССР напада Финландия с искане за териториални отстъпки. Инсцениран е граничен инцидент, за който са обвинени финландците. Съветските войски обаче срещат сериозен отпор и дават близо 130 000 жертви. Смята се, че тази авантюра е убедила Хитлер, че може да нападне СССР през 1941 г.

„Има много общо между случилото се през 1939 г. и сега. Не сме имали особено добра армия, били сме доста бедни. Но сме имали силна воля да защитим собствената си страна. Същото сега важи и за украинците. Затова е важно ЕС и всички западни страни да помагат на Украйна и с материална, и с военна подкрепа, като я въоръжават“, смята Йоуни Оваска.

Защо не Финландия? Защото Путин е това, което в американските филми наричат bully

Той изтъкна, че Финландия също е изпратила оръжие за армията на Киев.

„Точно от нова руска атака срещу Финландия няма опасения. Но много хора се страхуват, притеснени са какво ще се случи в Украйна“, продължи Оваска.

Финландецът припомни, че страната му има 1300-километрова граница с Русия.

„Опасяваме се от хибридни и кибератаки. И се чуват сигнали от Източна Финландия, че там могат да кацнат някакви самолети. Това сега се разследва и е нещо, за което трябва да бъдем подготвени“, допълни той.

Огромна част от финландците подкрепят Украйна и й пожелават да спре руската агресия, допълни Евелиина Хейналуома.

И двамата скандинавци обаче не смятат, че е необходимо страната им да се присъединява към НАТО. В последно време все повече се говори за тази възможност заради агресивното поведение на Русия. Дори представители на неутралните Финландия и Швеция вече неизменно участват в министерски срещи на различно ниво на Северноатлантическия пакт.

„За нас ЕС е винаги е бил гаранция за сигурност“, изтъкна Евелиина Хейналуома.

Благодарение на членството в него, скандинавската република си е изградила добри контакти с партньорите. Особено силни са връзките й с Швеция в сферата на военното сътрудничество, допълни тя.