Политиците и магистратите с банкови сметки и моти в чужбина явно ще останат тайна. 

Това се разбира от решение на Административен съд – София-град (АССГ), който е потвърдил като законосъобразен отказа на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да предостави имената на въпросните политици и лица от съдебната система, за които е установила, че не са декларирали свои недвижими имоти и банкови сметки в чужбина.

До съдебното производство се стигна, след като през март 2022 г. Антикорупционният фонд (АКФ) подаде заявление за достъп до обществена информация до председателя на ДАНС с искане да бъдат предоставени данните на агенцията за лица на висши публични длъжности с недекларирани имоти и сметки в чужбина. От ДАНС постановиха отказ от предоставяне на информация, който сега е потвърден от АССГ, с което казусът приключва, съобщават от АКФ.

За първи път през 2019 г. в публичното пространство се заговори за проверка от ДАНС по инициатива на прокуратурата на такива лица. Резултатите от проверката са ѝ били предоставени, но никога не са били публично обявени, а им е поставен гриф за сигурност.

През 2021 г. вътрешният министър Бойко Рашков също спомена нееднократно в свои медийни изяви такъв списък от лица в политиката и магистратурата, като обеща да го обяви, но това така и не се случи, посочва АКФ. През юни миналата година Рашков заговори за списък с 38 политици и магистрати с укрити в чужбина сметки. Посочи, че има доказателства за това, но прокуратурата бездействала - въпреки че разполагала с тази информация.

Според информацията става дума за двама народни представители, двама зам.-министри, двама председатели на общински съвети, един кмет, четирима зам.-кметове и за 27 магистрати - 17 съдии, петима прокурори и петима следователи, които не са обявили авоари или имоти зад граница. Проверката по темата е започнала през 2019 г., когато главен прокурор е Сотир Цацаров - до март т.г. председател на КПКОНПИ (като не довърши прокурорския си мандат, за да оглави този орган, а на мястото му застана Гешев - б.р.).

Тогава, по онова време служебният министър на вътрешните работи Рашков, заяви, че повече информация ще даде след изборите, които към онази дата предстояха.

От държавното обвинение обаче отвърнаха - че такива данни - за укрити сметки и имоти от високопоставени хора - няма. Разказват, че през 2019 г. - тоест по времето на Цацаров - прокуратурата възложила на Национална агенция за приходите (НАП) данъчни проверки за периода от 2016 г. до 2019 г. на споменати в справка на ДАНС лица. Те са били близо 80 на брой.

Целта била да бъдат установени конкретните банкови сметки в чужбина, размерът и произходът на финансовите средства, постъпили по тях, както и притежавани недвижими имоти в чужбина и произходът на средствата за придобиването им. В крайна смета кръгът се свива до 38 души, за които се откриват съмнения. В резултат - прокурор възлага на НАП проверка. Месец по-късно такава е възложена и на антикорупционната комисия, която Цацаров впоследствие оглавява. 

Резултати дошли през юни и юли 2021 г. И те са, че "липсват нарушения на данъчното и осигурителното законодателство от страна на проверяваните лица". И още - "...към момента по отношение на едно от лицата все още не са приключили процесуалните действия по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от органите на НАП за събиране на доказателства".

От прокуратурата - в края на съобщението си от м.г., изрично предупреждават, че данните от справките на ДАНС, по които са правени проверките на НАП, КПКОНПИ и държавното обвинение - са класифицирана информация и нейното разгласяване е престъпление. Данъчната информация пък по закон е само за служебно ползване - затова и от държавното обвинение повече данни не дават. 

Така се стига до началото на 2022 г., когато ДАНС отказва да предостави събраната от нея информация дори на парламентарната антикорупционна комисия с мотива, че данните били част от проверка на прокуратурата и било недопустимо да бъдат разгласявани без нейното разрешение.

"Отказът от прозрачност на всички замесени институции – прокуратура, МВР, ДАНС - по въпросната тема от изключителен обществен интерес ни накара да поискаме данните по единствения възможен за нас ред - този на ЗДОИ", заявява Андрей Янкулов, старши правен съветник в АКФ. И допълва: "Основният ни мотив беше, че лицата на висши публични длъжности са задължени от закона да обявяват публично имуществото си както в страната, така и в чужбина. Респективно, онези от тях, които не са го направили, са нарушили закона и институциите, които са установили това, (в случая ДАНС) не могат да ги крият, а напротив – длъжни са публично да обявят подлежащите на деклариране данни."

Според АССГ обаче ДАНС не се явява задължен от ЗДОИ субект да предостави тази информация, тъй като тя следвало да се обяви от друг орган - КПКОНПИ.

"И преди обаче да питаме задължения според АССГ субект – КПКОНПИ, знаем, че тъй като не тя е органът, установил несъответствието, а някой друг - ДАНС, тя ще отговори, че няма как да обяви нещо, с което не разполага. Успоредно с това очевидно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията – прокуратурата, ДАНС, МВР, да я направят публична – такава, каквато в крайна сметка е по силата на закона", допълва Андрей Янкулов. 

"Ясно е посланието към лицата на висши публични длъжности: дори и ако не си декларират имотите и сметките в чужбина, въпреки че са длъжни, и това се установи – пак няма кой не само да изследва как е придобито това имущество, но и даже да го обяви публично", коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд, посочват от неправителствената организация.