"Учудващо за мен и объркващо за много хора е системното отстраняване на кадри на служебните правителства, които разкриха множество корупционни схеми, от които реално започна промяната".

С тези думи преди няколко дни президентът Румен Радев отправи поредната си критика към управляващото мнозинство, оглавявано от "Продължаваме промяната". Не посочи имена, но според източници на Клуб Z държавният глава на практика е визирал масовата подмяна на кадри - от министри и зам.-министри, през областни управители и шефове на държавни предприятия, до регионални държавни структури.

Такива смени не би следвало да са новина. Прави ги всяко новосформирано правителство, а конкретно това трябва да се "погрижи" да обслужи кадровите интереси на всяка една от четирите формации в състава си. И го прави. Всеки министър назначи заместниците си, като едно от условията на коалицията бе - за да има взаимен контрол, замовете да са с различна политическа краска.

Вероятно най-шумното освобождаване беше на Стефан Янев, два пъти служебен премиер, който вече като военен министър в редовния кабинет отказваше да назове случващото се в Украйна война. 

В управлението през първите му 100 дни обаче се случиха още редица рокади. Ето и някои от най-знаковите от тях.

Енергетиката

Най-сериозни остават промените в икономическите сектори и енергетиката. И вероятно неслучайно първата кадрова критика на Румен Радев дойде с отстраняването на директора на "Булгаргаз" Николай Павлов. В началото на февруари Българският енергиен холдинг освободи целия борд на държавното дружество. Павлов бе министър на енергетиката в първото назначено от Радев служебно правителство - това на Огнян Герджиков. Стана директор на "Булгаргаз" в мандата на ГЕРБ и остана такъв и по времето на последните два служебни кабинета на държавния глава.

Една смяна, която все още не е осъществена, но има потенциал да ядоса Радев. Става дума за ръководството на "Булгартрансгаз" - компанията, която отговаряше за построяването на "Турски поток" през България. Това е проектът, за който страната плати 3 млрд. лв. и това е тръбата, от която България не може да получава газ - само транзитира към Сърбия и Унгария. Фактите сочат, че Николай Малинов, който управлява от времето на ГЕРБ, не бе пипнат дори с пръст от нито едно от двете служебни правителства на Радев. Това са отнася и до борда. В който е и съпругът на Севделина Арнаудова - той от години си кротува там като член на дружеството. 

През последните седмици обаче натискът за смяна на ръководството се засилва и този уикенд енергийният министър Александър Николов обяви, че "има достатъчно причини за промяна в Надзорния съвет на "Булгатрансгаз". Основанията са ясни - нередностите и необяснимите факти при строителството на "Турски поток", който Бойко Борисов продължава да нарича "Балкански поток".

ДКК

След като Корнелия Нинова поиска министерство за себе си и след като дори му промени името на "Министерство на икономиката и индустрията", лидерката на БСП се зае да промени и ръководството на най-сериозната държавна фирма под шапката на ведомството - "Държавната консолидационна компания" (ДКК).

Мастодонтът "черна дупка" бе изпаднал в безтегловност покрай скандалите с вече бившата изпълнителна директорка Ваня Караганева и след няколкомесечни съдебни битки с останалата част от борда на директорите, Караганева подаде оставка в началото на февруари. Поне такова е твърдението на Нинова. Самата Караганева не е коментирала. Последната бе назначена на поста от сегашния премиер Кирил Петков в амплоато му на служебен министър на икономиката.

В крайна сметка Нинова постави в борда Михаил Кумчев - син на дългогодишния червен депутат от Смолян Тодор Кумчев. Михаил Кумчев е със съмнителна експертиза за такава компания, имайки предвид, че се занимава с бизнес за "букмейкърска дейност, събиране на залози за участие в хазартни игри", според Търговския регистър. 

Другите нови в борда са Ивайло Лилов - отново БСП кадър, както и Смиляна Нитова-Кръстева - отново БСП кадър. Представителят на държавата в ДКК е... без изненада - отново червен кандидат-депутат - Таня Найденова. 

АПИ

Промените не подминаха и едно от най-важните министерства в страната - на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Или по-скоро - неговите подопечни структури. Става дума за Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), която бе зорко следена от служебната министърка Виолета Комитова. Тя проведе не една и две битка с АПИ и накрая успя да назначи за директор временно изпълняващ длъжността Ивайло Денчев. 

И въпреки че той остава в УС на пътната агенция, неговото председателско място след решение на вицепремиера и министър Гроздан Караджов вече се заема от Тодор Василев. Василев е бивш депутат от "Има такъв народ", неизвестен на широката публика. А МРРБ и Караджов са именно в квотата на ИТН в кабинета.

Не по-малко интересни обаче са рокадите в "Автомагистрали" ЕАД - вътрешнозаводската компания на МРРБ и АПИ, която стана известна покрай инхаус договорите за строителство на магистрала "Хемус" - договори, които се разследват.

Виолета Комитова проведе битка и там след няколко неуспешни опита успя да смени кадъра на ГЕРБ Стоян Беличев от шефското място. На негово място назначи Иван Станчев и Десислава Христова. Караджов обаче бързо се оттърва от Христова, защото за нея излязоха медийни публикации, че именно тя е човекът, който е предложил порочната практика с инхаус процедурите. Покрай нея изгоря и Иван Станчев. 

На тяхно място бяха сложени Цветан Петков от квотата на МРРБ и главният инженер на "Автомагистрали" Евгени Генчев. Той е вече и изпълнителен директор, но това ръководство е временно до провеждане на конкурс.

ВиК

Другият основен ресор на Гроздан Караджов и МРРБ - ВиК, също може да се похвали с ремонти. В държавния мастодонт "ВиК холдинг" Виолета Комитова назначи свои хора - Кънчо Кънчев и Ася Стоянова. Те обаче така и не можаха да се оттърват от съмненията за близост с ДПС и Караджов реши да поиска и техните "глави". Така на тяхно място бяха назначени Друми Друмев - известен от близкото минало като кадър на ОДС, и Димитър Атанасов. Председател на борда стана Борисов Попов, а начело на Съвета на директорите - Цветелина Василева. 

Рекапитулацията на рокадите показва, че във "ВиК холдинг" е останал един-единствен кадър на служебното правителство - Ивайло Ванков.

Земеделие

Първите "брожения" по темата с назначенията обаче дойдоха от средите на левицата. Когато се оказа, че лидерката Корнелия Нинова, прясно избрана за икономически вицепремиер и министър, разчиства кадрите на... БСП, назначени по време на служебния кабинет. Сменен бе членът на БСП Христо Бозуков, който бе министър на земеделието и в кабинета "Герджиков". Така сега министерството се оглавява от ексдепутата на Нинова Иван Иванов, чиято професионална биография не е свързана със сектора.

Още в първите дни на новия кабинет в рамките на дни от постовете, които заемаха по време на двете правителства на президента Радев, бяха освободени три червени кадъра - Надя Клисурска като заместник-министър на труда и социалната политика, Явор Гечев - като заместник-министър в земеделското ведомство и Пламен Славов, заемащ същата длъжност в Министерство на културата. И тримата не минават за близки до Нинова. 

Но най-показателни за лявата кадрова политика си остават рокадите в земеделското министерство, където зам.-министри станаха Момчил Неков и Стефан Бурджев - бивши евродепутат и депутат на БСП.

Вчера стана ясно, че от ведомството е освободен и "вечният" зам.-министър, който и Христо Бозуков запази - Атанас Добрев. "Главата" на Добрев обаче падна заради натиска на депутата от "Продължаваме промяната" Александър Дунчев, който го посочи като човек на задкулисието. Последваха и серия от публикации за ловните му приятели, както и за нагласени търгове за дървесина. Точно този сектор бе под шапката на Добрев.

Правосъдие

Емил Дечев встъпи като зам.-министър на правосъдието в последните дни на януари. Той смени на поста Мария Павлова, която беше служебен министър през 2017 г. и в този контекст може да се нарече избор на Румен Радев. От МП обаче коментираха неофициално пред Клуб Z, че е нормално премиерът и министърът да носят отговорност при редовен кабинет - не президентът.

В МВР процесът е по-скоро в обратна посока - най-пресният заместник на Бойко Рашков е Иван Демерджиев. Той бе и заместник, и титулярен министър на правосъдието - съответно през първия и втория служебен кабинет. Рашков запази поста си на вътрешен министър и в редовното правителство, но не запази като свои заместници Емил Ганчев, Енчо Мирчев и Венцислав Катинов. 

С всичко това рокадите на новото правителство далеч не се изчерпват. Очаквайте продължение.