Ясно беше, че трудно ще се задържи на власт правителство без всякаква идеологическа спойка като сегашното. Формирането му беше желано от повечето български граждани, за да се смени моделът „ГЕРБ“ с нещо по-добро. И съвсем правилно, партиите в кабинета с дори противоречащи си политически ценности, обединени от движението без идеология на Кирил Петков и Асен Василев, направиха коалиционно споразумение с относително конкретни общи приоритети за вършене.

Хубаво, ама не сме Германия. Нито си приличаме по политическа култура, нито по ценностна система на политиците.

И тъй като не всички задачи пред изпълнителната власт може да се разпишат предварително, настана хаос.

Да даваме ли оръжие за Украйна? Не, казват БСП и петият коалиционен партньор Румен Радев, който според запознати присъства в изпълнителната власт чрез военния министър. Да, казват ДБ и даже внесоха в парламента проекторешение (след ГЕРБ) за военна помощ.

Кой да е шефът на БНБ? Гюров, искат от ПП. Каримански, държат от ИТН. И двамата не стават, казва опозицията. Така нито един от двамата няма да събере гласове и това вече тресе сериозно изпълнителната власт.

Да пускаме ли Северна Македония в ЕС? Да, казва Кирил Петков. Не, категорични са ИТН и БСП. И петият коалиционен партньор Радев.

А тепърва ще идват още подобни въпроси, които ще разделят управлението. И партиите в правителството ще бъдат свързани единствено от амбицията да се задържат на власт.

От ДБ например обаче като че ли първи ще развалят този безпринципен съюз, най-малкото защото трябва да оцелеят. Дори и утре да напуснат коалицията, пак ще е късно за техните избиратели, които се нагледаха на русофилските изпълнения на Корнелия Нинова и апетита за власт на БСП, несполучливите опити на Кирил Петков да балансира и издънките на хората на Румен Радев. Всички те – вихрещи се с подкрепата на ДБ. А за капак – липсваща съдебна реформа, стар главен прокурор, борба с корупцията само на думи, все още неодобрен план за възстановяване, врътки и скандали около бюджета, кадрово безсилие (новите "калинки" надминаха старите и с дипломите си, и компетентността си), липса на всякакви действия по разкриване на скандалните уж корупционни практики на предишната власт, енергийна и ценова криза.

На този фон ПП упорито се опитва да вдигне рейтинга на Бойко Борисов. Върхът бе бутафорният му арест (задържането не е наказание, нито форма на унижение, а мярка за неотклонение). Той същевременно вече е "навирил гребена" и здраво се готви за избори, обикаля страната и стяга електората, а депутатите му са хипер активни.

И стигаме до въпроса: ГЕРБ ли пак ще ни управлява, след като коалицията се разпадне?

Отговорът е лесен и в момента е „не“. Едва ли хората около Бойко Борисов смятат, че предсрочни избори в следващите месеци ще им даде властта толкова лесно. Дори да са първа политическа сила, те едва ли ще имат резултат, който да им позволи да управляват без поне тройна коалиция. Защото българите, които лесно дават доверие на нов месия (царя, Борисов, Слави, Кирил Петков), вече се научиха и лесно да го оттеглят – справка бързия спад на подкрепата за „Има такъв народ“ след двата им ялови опита  да направят кабинет. А и българите все още помнят шкафчетата и кюлчетата, арогантността, крадливостта, шуробаджанащината, ПКП, мисирките и тулупите.

Лошото е, че нищо ново не се задава на хоризонта. Освен Копейкин. И някакъв полуфабрикат от Радев.

Така е в родния политически „МакДоналдс“, където политиците са като пържените картофки и хамбургерите, не се развалят и ни се струва, че няма да познаем, ако ни ги пробутат за нови. Затова да не злорадстваме, че промяната няма да продължи дълго. Едва ли следващата комбинация ще е „неочаквано добра“.