В Украйна днес казваме „свобода или смърт“, както гърците са го казвали преди два века“.

С тази историческа аналогия се обърна днес украинският президент Владимир Зеленски по видеовръзка към гръцкия парламент, напомняйки за освободителната борба на гърците от Османската империя 1821-1828 г. 

Зеленски благодари на Гърция за нейната помощ (включително военна) и поиска повече подкрепа, споменавайки за двете гръцки общности страната му - в Мариупол и в Одеса, както и за създаденото в Одеса дружество за украино-гръцко приятелство.

„Всяка сутрин в продължение на повече от месец се събуждам и си мисля за това, което руските войски правят в Мариупол, нещо, което не се е случвало в Европа от половин век. Градовете никога не са били удряни така отново и отново, изравнявайки ги със земята и принуждавайки хората да напускат глад и трудности. „Не е останала сграда, която да не е повредена, руската армия унищожава всичко“, каза Зеленски в началото на речта си, поставяйки ударението върху епизод от войната, към който домакините му са особено чувствителни.

„Украйна е една от православните страни, християнизирани от гърците ... "Свобода или смърт" казаха вашите революционери. Днес ние викаме същото“, каза украинският президент.

„Освен Мариупол е застрашена и Одеса, друг голям център на елинизма. Самият гръцки външен министър, г-н Дендиас, чу със собствените си уши звуците на руските оръжия там“, припомни Зеленски, позовавайки се на неотдавнашно посещение на Никос Дендиас в Одеса.

„Тук се създаде Дружество за приятелство и това е от голямо значение. В Гърция може да се създаде дружество за приятелство и за незабавна помощ, от която се нуждаят Мариупол и Одеса. Нуждата от подкрепа и помощ е незабавна", каза Зеленски.

Речта му беше придружена от клипове със записи на защитници на Мариупол от местната гръцка диаспора.

Президентът на Гърция: Днес всички сме украинци

Ето какво написа президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу във Фейсбук след речта на Зеленски:

„Речта на президента на Украйна Владимир Зеленски в гръцкия парламент беше историческа. Дълбоко трогателна и човешка, политическа и в същото време емоционална, причина за себеотрицание и достойнство. Героичната борба на украинците надхвърля оцеляването, защитата на живота и имуществото им. Тя се издига докрай, защитавайки суверенитета и политическата независимост, свободата на народите да решават своето бъдеще, да определят съдбата си.

Русия се стреми на всяка цена да се върне към ерата на сферите на влияние и покровителството над народите. С ядрената заплаха се възроди абсолютният ужас от обща катастрофа.

Срещу авторитарния ревизионизъм и смъртоносната експанзия на свободния мироглед украинският епос придобива универсално и непреодолимо значение за вярващите в самоопределението и демокрацията, в закона, а не в нечовешкия закон на силните.

Ужасяващото варварство на войната, хилядите загинали и ранени, милионите бежанци и разселени хора, материалното унищожение на една страна, връщат кошмарни спомени и преживявания. Те връщат човечеството към по-тъмните страни на неговата история.

Бруталното руско нарушаване на всяко правило на международното и хуманитарното право, драмата на разрушения Мариупол с безбройните хванати в капан, включително нашите сънародници, отвратителните военни престъпления и екзекуциите на цивилни в Буча и другаде, преследват съвестта ни. Практическата и силна подкрепа за Украйна не е само заради чувство за справедливост или стратегическа оценка. Тя се свежда до най-висшия човешки дълг, най-важната отговорност пред тези безценни хора, които дават душите и кръвта си за всички нас, за свободния свят и нашите общочовешки ценности.

Няма оправдание за бездействието. Днес всички ние сме украинци".