Джеси Андерсън е бивша телевизионна звезда и успешна брокерка. И е мъртва. Убийството ѝ съвпада с пристигането на Петер Винстон в Йостерлен. Той е консервативен, малко особен и навъсен, но е отличен криминален комисар. Местната инспекторка Туве Еспинг е неопитна, но наблюдателна и амбициозна. Макар и принудена да работи заедно с Петер, тя се впуска ентусиазирано в разследването.

Някъде сред грижливо поддържаните, идилични градини в Южна Швеция дебне убиец. Почти всеки в Йостерлен има мотив и дори възможност да е извършителя. Скоро откриват още една жертва. Теориите на местните стават все по-заплетени, но Винстон и Еспинг формират неочаквано добър екип и са решени да разплетат сложната шарада.

"Смъртта отива на оглед" е най-новият бестселър от дуото Андерш де ла Моте и Монс Нилсон, издаден в 14 държави, засега. Правата за екранизация са закупени от Yellow bird. Това е първа книга от поредицата „Убийства в Йостерлен“, в която смъртта навестява ексцентрични персонажи сред красиви пейзажи.

Представяме ви откъс:

 

Туве Еспинг мина с колата през отворената порта в оградата на „Исльовстранд“ и спря пред голямата бетонна къща.

Беше получила обаждането преди по-малко от половин час. Както в почти всички свободни летни дни се намираше в кафенето на Фелисия и беше толкова заета да прави сандвичи и да сервира на зажаднели за кафе летовници, че едва чу звъненето на телефона. Обаждаха се Свенск и Йоландер от патрулната кола.

– Извинявай, че се обаждаме в неделя, но се е случило нещо.

Тя не си направи труда да отиде до полицейското управление, а потегли направо към местопрестъплението, въпреки че беше облечена с долнище на анцуг и тениска. По пътя натам се обади на Ел-Ге и го информира за малкото, което знаеше.

– Злополука с фатален край в „Исльовстранд“, трима свидетели.

След като му каза, че става въпрос за Джеси Андерсън, беше почти сигурна, че шефът ѝ ахна.

– По-добре да дойда и аз, Туве – каза той. – Ще се вдигне врява до небето, затова трябва да сме безупречни. Вестници, може би дори телевизия. Ще се обадя в Юста на път за там и ще попитам дали могат да изпратят някого с повече оп...

Ел-Ге не довърши изречението, но Еспинг чу въпреки всичко. До края на пътуването думите му я човъркаха.

Някой с повече опит.

Тя слезе от колата си и забеляза паркираните автомобили. Бяло „Порше“ кабриолет, сребърносив „Фолксваген Поло“ и трета кола – която ѝ беше позната. Добре поддържан черен „Сааб“ с бяла кожена тапицерия и почти безупречно чисто купе.

Малко встрани стояха две жени, лицето на по-младата беше зачервено от плач и тя държеше носна кърпа. По-възрастната беше по-сдържана.

Точно до входната врата Свенск и Йоландер спореха раздразнено с намусения, прекалено елегантно облечен собственик на сааба, на когото се беше натъкнала в пасището за бикове вчера.

– Така, какво става тук? – каза Еспинг.

– Ами свидетелят коментира начина, по който си вършим работата – каза Йоландер, висок, широкоплещест мъж с войнишка прическа и козя брадичка, който работеше като патрулиращ полицай от почти двайсет години.

– Така значи – каза Еспинг язвително. И преди беше попадала на подобни типове. Будни граждани, които гледат прекалено много полицейски сериали и затова знаят всичко за полицейската работа. Тя усети погледите на двамата патрулиращи полицаи, разбра, че очакваха да реагира.

– Вижте какво – посочи авторитетно към собственика на сааба с цялата си ръка. – Бъдете така добър да застанете ей там за­едно с останалите свидетели, а аз ще поговоря с вас, щом си съставя представа за ситуацията!

Винстон прехапа долната си устна. Беше си обещал да не се меси. Или по-точно: беше обещал на Кристина да не го прави. Но когато откриха тялото, тя се нагърби със задачата да утешава горката асистентка, което означаваше, че самият той нямаше какво друго да прави, освен да гледа как онези двама дървеняци стъпват в парчетата стъкло и шампанското. А сега на всичко отгоре се появи дразнещата млада жена от пасището и се опитваше да го наставлява.

Естествено, трябваше просто да махне с ръка. Не той отговаряше за това местопрестъпление, така че проблемът не беше негов.

– Ела да ти покажа, Еспинг. – По-надутият от двамата патрулиращи полицаи задържа вратата отворена. – Онази телевизионна звезда е паднала от стълбищната площадка. Набучила се е на собствената си скулптура. Гледката е ужасна.

Слепоочията на Винстон бяха започнали да пулсират.

„Идиоти!“ – помисли той, а явно го каза и на глас, защото и жената, която очевидно се казваше Еспинг, и двамата униформени се обърнаха.

– Какво казахте? – изръмжа полицаят, който държеше вратата.

Винстон усети гневния поглед на Кристина. Трябваше да си мълчи, но просто не можеше.

– Замърсявате местопрестъплението – каза той колкото можеше по-сдържано. – Джеси Андерсън е мъртва, нищо повече не може да се направи вътре, докато криминалистите не дойдат. Може би вие трябва да погледнете – обърна се той към Еспинг.

– Но онези двамата би трябвало да останат отвън – продължи и посочи двамата униформени. – Вече задоволиха любопитството си и няма да допринесат с нищо.

Еспинг повдигна едната си вежда. Този надут костюмар я беше подразнил още вчера, а сега стоеше тук, на нейното местопрестъпление, и се опитваше да я учи на полицейска работа.

– Нима, така ли мислите...? За последен път ви моля да застанете ей там с останалите и да спрете да се месите. Иначе ще се повозите в полицейската кола до участъка, ясно ли е?

– На какви основания? – каза Винстон.

– Възпрепятстване на полицейско разследване.

– В Швеция не съществува такова престъпление.

Свенск направи крачка към Винстон и разкопча калъфа за белезниците на колана си. Погледна към Еспинг, сякаш чакаше знак.
Преди тя да успее да каже нещо, спорът беше прекъснат от тъмно „Волво“, което се зададе към тях, а от гумите му хвърчеше чакъл. В предната му част примигваше синя светлина.

Шофьорът наби спирачки пред Еспинг, полицаите и Винстон, а синята лампа продължаваше да мига трескаво. Вратата се отвори и от шофьорската седалка изскочи Ел-Ге.

– Говорих с Юста – каза запъхтяно началникът на полицията. – Съдебният лекар и криминалистите пътуват насам. Но няма да имат свободен разследващ полицай най-рано до утре. Ще трябва да се справяме сами...

Той спря. За миг изглеждаше изненадан, а после на лицето му се появи широка усмивка.

– Ти ли си тук, Петер? Великолепно, направо великолепно! – Ел-Ге се ръкува енергично с костюмирания. – Тогава може би ще можеш да допринесеш с експертните си познания? Както казах вчера, не може да се каже, че имаме опит с подобни случаи, които стават обект на голямо обществено внимание. Нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим!

Еспинг си помисли, че трябва да каже нещо, но в същото време не беше съвсем сигурна какво става. Защо шефът ѝ се подмазваше на този дразнещ многознайко?

– Разбира се, вие сигурно вече сте се запознали? – продължи Ел-Ге.

Никой не отговори.

– Не сте ли? – Ел-Ге повдигна вежди. – Петер, Туве Еспинг, която виждаш тук, е местната ни разследваща. Туве, това е Петер Винстон от „Риксмурд“ в Стокхолм. Един от най-добрите разследващи полицаи в страната.

Последва кратко неловко мълчание, а после се чу тихо щракване, когато Свенск затвори калъфа с белезниците си.

Еспинг позна Винстон по името и осъзна, че всъщност беше заплашила да го арестува за престъпление, което не съществуваше.

– Аха, здравей...

С пламнали бузи тя стисна протегнатата ръка на Винстон колкото можеше по-набързо.

– Да влезем ли да погледнем?

Ел-Ге се обърна и направи знак на униформените полицаи да вървят пред тях.

Досега Винстон беше смятал да отклони предложението на Ел-Ге. Всъщност беше в отпуск по болест, а това не беше негов случай. Но когато осъзна, че броят на полицаите, които щяха да стъпват по местопрестъплението, се беше увеличил още повече, не се сдържа.

– Чакайте! – вдигна ръка той. Останалите четирима спряха. – За начало онези двамата трябва да останат отвън, както казах. – Посочи отново патрулиращите полицаи. – Къщата трябва да се разглежда като местопрестъпление, не трябва да влиза никой, който не е задължен, а всички, които влизат, трябва да си сложат калцуни. Сигурно имате от тях в някоя от колите. Това е стандартно оборудване.

– Но това е злополука – възрази единият от униформените полицаи. – Тя е паднала.

– Напълно възможно – каза Винстон. – Но докато не получим потвърждение, случаят трябва да се разглежда като възможно убийство. Нищо не трябва да се докосва или замърсява, а целият район трябва да се отцепи. Най-добре веднага, ако може!
Униформените погледнаха към Ел-Ге.

– Точно това щях да кажа – вметна полицейският началник. – Свенск и Йоландер, отцепете района незабавно.

– Може би не е зле да използвате възможността да изключите и синята светлина – добави Винстон и посочи към колата на

Ел-Ге, чиято лампа продължаваше да мига. – Привлече зяпачи.

На пътя стоеше Алфредо Шьохолм с две малки кучета на каишки и протягаше врат.

– Разбира се – каза Ел-Ге. – Колко глупаво от моя страна. Оправете я веднага, момчета, и проверете дали портата може да се затвори.

След като обуха калцуни, Винстон поведе Еспинг и Ел-Ге в къщата. Минаха през голямата кухня, а после се приближиха внимателно до ръба на стълбищната площадка.

– О, по дяволите – не се сдържа Ел-Ге, когато видя тялото на Джеси, набучено на скулптурата с форма на кукичка.

Почти едновременно някъде в подсъзнанието на Винстон зазвуча предупредително звънче, тихо, но все пак ясно доловимо.