В Южен Кавказ двудневен пограничен сблъсък между Азербайджан и Армения взе повече от 200 жертви. Минометен обстрел от Азербайджан, бомбардировки с бойни дронове, престрелки с автоматично оръжие. За това съобщиха арменските власти във вторник. Също и за десетки убити и ранени войници. Мишените - 10-ина погранични градчета и села.

Защо пак се бият азербайджанците и арменците, защо тъкмо сега бяха подновени сраженията, кой и какъв интерес има от това?

"Тази ескалация представлява географско разширение на зоната на военни действия. Това беше директно нападение срещу самата Армения и нямаше нищо общо със спорния анклав Нагорни Карабах. Конфликтът е издигнат до опасно висока кота на междудържавно напрежение".

Това казва Ричард Гирагосян, директор на Центъра за регионални изследвания - мозъчен тръст в Ереван, пред Деян Йотов от БНР.

От Лондон Лорънс Броърс от Кралския институт за международни отношения "Чатъм хаус" отбелязва отново пред Българското национално радио, че опасната ескалация по границата между Азербайджан и Армения е започнала още през май 2021-а - половин година след края на 6-седмичната война за Нагорни Карабах.

"Но мащабът на бойните действия сега е количествено и качествено много по-голям. Поразени бяха обекти доста навътре в Армения - дори на 40 километра от границата. И то места, които никога досега не са били подлагани на обстрел."

Баку и Ереван отричат, както винаги, собствена вина за избухването на сраженията и обясняват действията си с отговор на провокации. Няма как да бъде установено от независими източници кой казва истината, но за Лорънс Броърс няма съмнение кой е стрелял първи:

"По мое лично мнение Азербайджан започна тази ескалация. Защо така мисля? Дълго време продължиха оплакванията от азербайджанска страна, че силите им са обстрелвани. А след това дойде оправданието, че само отвръщат на провокации.

По същия начин се развиха събитията и при избухването на последната голяма война. Освен това за мен не би било логично Армения - превъзхождана във военно отношение и без съюзници - да предприеме офанзивни действия".

Според анализатора от "Чатъм хаус", въпреки че Азербайджан преди по-малко от две седмици се ангажира на двустранната среща на върха в Брюксел да ускори усилията за постигане на мирно споразумение с Армения, очевидно е съзрял тактически и стратегически ползи от периодично подклаждане на напрежението, за да оказва натиск върху Ереван да приеме неговите условия за траен мир. 

"Най-логичното обяснение за мотивите на Азербайджан е разочарование и неудовлетвореност. 45-дневната война за Нагорни Карабах в края на 2020-а завърши само с частична победа. Те просто не спечелиха достатъчно. По тази причина това е един вид втори опит не само да окажат натиск върху Армения, но и да наложат силово решение на спора, което отговаря на техните интереси", смята Гирагосян.

Какви точно интереси? 

"В основни линии Азербайджан иска да избегне нов замразен конфликт. С победата си във войната преди две години той постигна повечето си цели, но не всичко, което искаше. Част от Нагорни Карабах още е под контрола на местните арменци и под наблюдението на руската мироопазваща мисия (2000 военни). Затова Азербайджан иска затвърждаване на териториалната му цялост, а именно Армения да няма думата за това какво ще се случи с Нагорни Карабах", обяснява Лорънс Броърс.

Втората цел е и руснаците да напуснат Карабах - въпрос на чест е за Азербайджан да остане единствен в Южен Кавказ без руско военно присъствие на своя територия.

На трето, но не и по важност, място в дневния ред на Баку е предвиденият в споразумението за прекратяване на огъня от преди 2 години транспортен коридор през арменска територия до азербайджанския ексклав Нахичеван. Коридорът трябва да мине през най-южната област в Армения - Сюник - където са повечето от обстрелваните тази седмица селища.

"Тази област е в центъра на споровете как да бъде осигурено в бъдеще безопасно трасе за транзит между Азербайджан и Нахичеван - т.н. Зангезурски коридор. В Армения се тревожат, че Баку може да се опита да вземе със сила контрола над този коридор. Президентът Алиев всъщност заплаши миналата година, че ще го направи.

Опасявам се, че нещата вървят към установяване на нови буферни зони за сигурност в Южна Армения. А това би било ирония на съдбата, защото би било точно същото като при първата война за Карабах. Тогава Армения създаде доста голяма буферна зона около този анклав и тя остана окупирана десетилетия наред. Това причини огромна психологическа травма и икономически загуби на азерите".

Дали азерите могат да постигнат целите си със заплашително размахване на оръжия?

Въпреки договореното късно в сряда примирие те сигурно ще опитат отново - защото няма реален възпиращ фактор. Нито Европейският съюз, нито Съединените щати разполагат с необходимото влияние, за да играят такава роля, смятат и Броърс, и Гирагосян.

Освен това в Баку явно не ги е грижа, че могат да попаднат в международна изолация или да предизвикат недоволство у Запада. Азербайджан разчита, че енергийните ресурси му осигуряват по-силна позиция в контекста на руското нападение срещу Украйна, посочват експертите.

Заради войната в Украйна Русия търси алтернативни трасета за връзка с външния свят, тъй като вече не може да използва пълноценно западния маршрут. А Азербайджан е ключова брънка в транспортния коридор Север-Юг, който трябва да свърже Русия с Иран и с други потенциални партньори в Азия.

Още един важен фактор, допринасящ за увеличаване на влиянието на Баку върху Москва, е Турция. Най-близкият съюзник на Азербайджан, има и все по-голямо значение за Путин, отбелязва Лорънс Броърс:

"Бих казал, че Азербайджан се оказва в изключително изгодна позиция - всички големи играчи в Евразия се стремят към позитивни отношения с него".

Има ли Азербайджан или който и да било друг интерес от избухване на пълномащабна война срещу Армения, която би увеличила драстично риска от пряка конфронтация на Русия и Турция, т.е. НАТО, и би прекъснала потока от каспийски петрол и газ към Европа.

"Не мисля. Но смятам, че за да пробват докъде могат да стигнат, някои хора си играят с напрежението - по политически причини позволяват то да стигне почти до точката на кипене. На това сме свидетели в момента", отговаря американският дипломат от кариерата Кери Кавъно, който е бивш съпредседател на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за мирните преговори за Нагорни Карабах.

"Мироопазване би трябвало да е възможно, когато има вече договорен мир. Тук още няма мир, а само споразумение за прекратяване на огъня. И, за съжаление, в такива ситуации навсякъде по света едната страна винаги се опитва да си осигури по-добри условия от другата и обратното. На вас на Балканите това ви е добре познато".

В Самарканд на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество - Алиев увери Путин и Ердоган, че ситуацията вече се е стабилизирала и че война няма да има.

В Ереван обаче не скриха недоволството си от Москва. Най-висши арменски държавници възнегодуваха, че Баку получи недвусмислена публична подкрепа от турския президент още във вторник, а Кремъл така и не откликна на призива да изпълни задълженията си по Договора за колективна сигурност и да изпрати военна подкрепа на Армения.

"Войната преди 2 години и азербайджанското нападение тази седмица показват, че за Армения Русия е приятел, на който не може да се разчита. Макар и с голямо закъснение, Армения вече си дава сметка, че прекомерната зависимост от Русия е опасна и вече търси геополитически баланс".

Според посланик Кери Кавъно арменците са обречени на зависимост от Русия, защото са притиснати от враждебни към тях комшии - Турция и Азербайджан:

"След краха на Съветския съюз в Армения има постоянно присъствие на руски военни сили. Русия има база там - в град Гюмри. Неприятно е за арменците да трябва да разчитат на Русия за сигурността си. Но не съществува лесно решение на този проблем. Армения е заложница на географското си положение".